Free Web Hosting

Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

 

Вяра и дела


"И тъй, где остава хвалбата? Изключена е. Чрез какъв закон? Чрез ЗАКОНА НА ДЕЛАТА ли? Не, но чрез ЗАКОНА НА ВЯРАТА. И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона" (Римляни 3:27,28).

"...като знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа..." (Галатяни 2:16а).

"И тъй, какво ще кажем, че нашият отец Авраам, е намерил по плът? Защото ако Авраам се е оправдал от дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога. Понеже какво казва писанието: "Авраам повярва в Бога, и това му се вмени за правда". А на този, който върши дела, наградата му се не счита като благодеяние, но като дълг; а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда" (Римляни 4:1-5).

"Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси? Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва. Но ще рече някой: Ти имаш вяра, а пък аз имам дела; ако можеш, покажи ми вярата си без дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела. Обаче искаш ли да познаеш, о суетни човече, че вяра без дела е безплодна? Авраам, нашият отец, не оправда ли се чрез дела като принесе сина си Исаака на жертвеника? Ти виждаш, че вярата действуваше заедно с делата му, и че от делата се усъвършенствува вярата; и изпълни се писанието, което казва: "Авраам повярва в Бога; и това му се вмени за правда"; и се нарече Божий приятел" (Яков 2: 14,17,18, 20-23).

"Също така, Господ е заповядал на проповедниците на благовестието да живеят от това дело (благовестието). Но аз не съм използвал нито едно от тези права, нито пиша това, за да поискам да се възползвам. По-добре да умра! Никой не може да ми отнеме този повод за гордост. Не мога да се хваля с това, че проповядвам Благата вест. Проповядвам я, защото съм длъжен, защото ми е заповядано. Горко ми, ако не благовествувам! Ако сам, доброволно съм си избрал тази задача (работа), бих имал право да получавам заплата, но понеже ми е заповядано да благовествам, аз само изплащам дълга си (върша това, което съм длъжен). И тъй, каква е заплатата ми? Тя е моето удовлетворение, че известявам Благата вест безплатно, без да се възползвам от правата, дадени ми чрез нейното проповядване. Аз съм свободен, не съм ничий роб; и все пак сам станах роб на всички, за да спечеля възможно най-много хора за Христос" (1 Коринтяни 9:14-19).

“Също така и вие, когато извършите все що ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим” (Лука 17:10).


Човек не се спасява, когато живее, спазвайки десетте Божи заповеди или когато върши каквито и да са „религиозни“ ритуали - в това число, когато сключва, и то срещу заплащане, така наречените: църковен брак, църковна изповед, църковно кръщение; когато целува свещенически ръце, икони и пали свещи. Независимо колко често го правят хората, поповете наричат българите „ПРАВЕДНИЯ (православен) БЪЛГАРСКИ НАРОД“(?!) Кога разбраха тези „свещеници“ на Бога, че всичките граждани на Р България (може би над 7 милиона) са се покаяли, че са започнали с Божията милост, любов и помощ да живеят праведно? Може би с „широко затворените си очи“ те видяха и продължават да виждат, че всички българи обичаме Бога с „...цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.“ (Марк 12:30), че никой от нас вече не е ЛЪЖЕЦ, ПРЕЛЮБОДЕЕЦ, ХОМОСЕКСУАЛИСТ, КРАДЕЦ, КЛЕВЕТНИК и така нататък.

„...както е писано: "Праведният чрез вяра ще живее". Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятствуват на истината чрез неправда. Понеже, това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви. Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение. Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи. Като се представяха за мъдри, те глупееха, и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици, на четвероноги и на гадини. Затова, според страстите на сърцата им, Бог и ги предаде на нечистота, щото да се обезчестят телата им между сами тях - те които замениха истинския Бог с лъжлив, и предпочетоха да се покланят и да служат на тварта, а не на Твореца, Който е благословен до века. Амин. Затова Бог ги предаде на срамотни страсти, като и жените им измениха естественото употребление на тялото в противоестествено. Така и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разжегоха се в страстта си един към друг, струвайки безобразие мъже с мъже, и приемаха в себе си заслуженото въздаяние на своето нечестие. И понеже отказаха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично, изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, лакомство, омраза; пълни със завист, убийство, крамола, измама и злоба; шепотници, клеветници, богоненавистници, нахални, горделиви, самохвалци, измислители на злини, непокорни на родителите си, безразсъдни, вероломни, без семейна обич, немилостиви; които, при все че знаят Божията справедлива присъда, че тия, които вършат такива работи, заслужават смърт, не само ги вършат, но и одобряват ония, които ги вършат“ (Римляни 1:17-32).

Човек не се спасява и с „ходене“ на протестантска или католическа църква; със слушане на проповеди (макар понякога да се чува и истинско Божие слово), изнасяни от подскачащи и крещящи проповедници, които в повечето случаи изопачават библейското слово на Бога; които насърчават „овцете“ си да им служат вярно, а те от своя страна дори им отправят посвещения като: „На най-добрия пастор, който познавам.“ Никой няма да се спаси дори с Богоугодни дела по закона без вяра – без да признае жертвата на Исус, нашият Бог в човешка плът. Затова няма да продължавам списъка с действия, които дори не могат по никакъв начин да бъдат наречени „богоугодни“ и включени в делата, които Той е предопределил да вършим. Например: МАСОВИ евангелизации, деноминационни разцепления, флиртове със светската власт, участие в политическото управление на светската държава и други.

Нека да се опитаме да разберем от горепосочените стихове как се спасява човек.

„... И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона"

„... като знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа...“

"Авраам повярва в Бога, и това му се вмени за правда"

До тук се убеждаваме, че само вярата оправдава и спасява човека. Обаче е редно да разберем какво всъщност е ВЯРА. Нима тя се състои само в това: „Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш. Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява“ (Римляни 10:9,10).

Бог знае какво има в сърцата ни и знае дали наистина сме повярвали, когато от устата ни са излезли горепосочените думи. За нас това обаче не е достатъчно. Или по-скоро е достатъчно, за да ни излъжат, за да излъжем сами себе си или тези, които наричаме братя. Затова е много важно да разберем какво е поне най-малкото, което включва вярата. Ето няколко стиха:

“Обаче искаш ли да познаеш, о суетни човече, че ВЯРА без ДЕЛА е безплодна? АВРААМ, нашият отец, не ОПРАВДА ли се чрез ДЕЛА като принесе сина си Исаака на жертвеника? Ти виждаш, че ВЯРАТА действуваше заедно с ДЕЛАТА му, и че от ДЕЛАТА се УСЪВЪРШЕНСТВА ВЯРАТА; и ИЗПЪЛНИ се писанието, което казва: "Авраам повярва в Бога; и това му се вмени за правда"; и се нарече Божий приятел."

И какво по-точно се е изпълнило? Авраам е повярвал и е вършил делата, които Бог е поискал от него; вършил ги е не с нежелание и със собствени, плътски усилия, а с любов и с Божията помощ.

“... покажи ми вярата си без дела, и аз ще ти покажа ВЯРАТА си от моите ДЕЛА.”

Иначе ние сме МЪРТВОРОДЕНИ, а вярата без делата, предопределени за нас, е МЪРТВА: „Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.”

Затова, нека да се замислим по-сериозно за това, което сме и какво изповядваме че сме. Дали обективната преценка (на Бога) и нашите субективни усещания и самопознание съвпадат. Със сигурност не е така ако не вършим делата, които Бог е предопределил (иначе казано, Божията воля) за нас, а това, което грешната ни душа или пастирите, папите и други „духовни“ лица, под чиято власт сами сме се поставили, искат от нас? Ще се смирим ли и ще спрем ли да ласкаем човешката плът?

Ще бъдем ли свободни от всички, за да можем да им станем отново „роби“ и то единствено в Христос?

"Също така, Господ е заповядал на проповедниците на благовестието да живеят от това дело (благовестието). Но аз не съм използвал нито едно от тези права, нито пиша това, за да поискам да се възползвам. По-добре да умра! Никой не може да ми отнеме този повод за гордост. Не мога да се хваля с това, че проповядвам Благата вест. Проповядвам я, защото съм длъжен, защото ми е заповядано. Горко ми, ако не благовествувам! Ако сам, доброволно съм си избрал тази задача (работа), бих имал право да получавам заплата, но понеже ми е заповядано да благовествам, аз само изплащам дълга си (върша това, което съм длъжен).“

“Също така и вие, когато извършите все що ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим” (Лука 17:10).


Юлия Борисова, октомври 2011