Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

 

Да влезеш в съботната почивка на Бога


За шест дена Бог създаде света, видя, че всичко, което беше създал е добро, и на седмия ден си почина. Така Той приготви и за нас „съботната почивка.“ След като създаде човека, Той се погрижи и за „почивката“ му, тоест, за неговото спасение в случай, че човекът избере да приеме подарения му живот заедно с всички блага, но не приеме да бъде покорен на Създателя си. Така сам щеше да се обрече на смърт и затова Бог, Който обикна много хората (макар да бяха вече престъпници и Негови врагове), започна да ги води по пътя на спасението им от вечните мъки или втората смърт. „Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство. И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал. И БЛАГОСЛОВИ Бог седмия ден и го ОСВЕТИ, защото в него си почина от всичките си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил.“ (Битие 2:1-3).

Не мисля, че е много трудно за Божия народ – било то за Израел или за християните – да разбере какво всъщност означава „Божията съботна почивка“, защото както казва Павел: „… не е юдеин оня, външно такъв, нито е обрязване онова, което е вънкашно в плътта; но ЮДЕИН е тоя, който е ТАКЪВ ВЪТРЕШНО; а ОБРЯЗВАНЕ Е ТОВА, което е на СЪРЦЕТО, В ДУХ, а не в буквата; чиято ПОХВАЛА не е от човеците, а от БОГА.“ (Римляни 2:28,29). Значи единственото, което е необходимо, е сърцето ни да е право – да приеме Христовия ум и Святия Дух и да търси Бога и Неговото Царство, а не материалното задоволяване за земния ни живот. „И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем? (Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това. Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.“ (Матей 6:31-33). Защото ако разчитаме на Христос само за този живот: „... от всичките човеци ние сме най-много за съжаление“ (1 Коринтяни 15:19).

Ако наистина вярваме, че чрез Христос сме получили спасение от греховете си, трябва да Му се доверим и за всичко останало – съвсем чистосърдечно, като деца, които нямат друг избор - защото сме по рождение с греховен и земен, бесовски разум, неопитни, невежи, беззащитни и неспособни за добри дела. Трябва да вършим това, което Той ни казва, дори и тогава (всъщност още от самото начало, от новорождението), когато не разбираме напълно всичко, което ни е заповядал да правим. Когато разберем защо ни заповядва определени неща, ще бъдем истински щастливи, че сме се подчинявали дори и когато не сме разбирали и ще Го обикнем още по-силно и истински. Иначе съществува опасност никога да не разберем нищо и никога да не видим лицето Му!

Защо тогава, след като сме започнали да живеем в Духа (ако изобщо сме започнали), да се усъвършенстваме в плътта? Не е ли буквата на закона само детеводител, който да ни доведе до вярата? Нима Бог не ни казва, че вече нямаме нужда от детеводител (Галатяни)? Нали трябва да сме духовни човеци? „А ние получихме не духа на света, но Духа, който е от Бога, за да ПОЗНАЕМ това, което Бог е БЛАГОВОЛИЛ ДА НИ ПОДАРИ; което и възвестяваме, не с думи научени от ЧОВЕШКА МЪДРОСТ, но с думи научени от Духа, като поясняваме ДУХОВНИТЕ неща на ДУХОВНИТЕ човеци.“ (1 Коринтяни 2:12,13).

Тогава не е ли време да погледнем по „духовен“ начин и на съботата, дадена на пръв поглед само като календарен „почивен“ ден в десетте Божи заповеди? Нека не оставяме определена група „християни“ да се опитват да ни манипулират и да обясняват, че дори със стихове от Библията могат да ни „докажат“, че тяхната църква е истинското тяло на Христос и то точно защото спазват като старозаветните евреи съботния ден като почивен ден от календара.

Библията свидетелства, че ще влезем окончателно в Божията почивка, когато умрем и възкръснем: „...това тленно трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие.“ (1 Коринтяни 15:53). Тогава вече за нас повярвалите и устоялите няма да има повече сълзи и мъчения.

Обаче Божието слово ни казва, че трябва да влезем в първия етап на Божията почивка още като се новородим, преди смъртните ни тела да изтлеят. Най-показателни са следните думи, излезли от устата на нашия Господ Исус Христос: „Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите ПОКОЙ (почивка) на душите си. Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко. Дойдете при Мене всички, които се ТРУДИТЕ и сте ОБРЕМЕНЕНИ, и Аз ще ви успокоя.“ (Матей 11:28-30). За кого става въпрос? За всички грешници, които живеят в ГРЯХ и поради това са ОБРЕМЕНЕНИ!

Когато Бог изведе народа си от робство в Египет, където всички се трудеха и бяха обременени, Той ги поведе към земята, където щяха да бъдат свободни. От какво робство всъщност извежда Бог човеците? От робството на греха, на света (Египет). Къде ги отвежда? В Христос – там където Истината ще направи всички свободни; но не от Бога, а от греха! („и ще намерите ПОКОЙ (почивка) на душите си”).

Всъщност Бог ни освобождава най-вече от вътрешното ни робство на греха, а не само от външните съблазни. Евреите роптаеха, че са роби и че работят непосилно. Когато Бог ги изведе от Египет, те се уплашиха повече от великаните в обещаната земя и вместо да останат при свободата дори и с цената да загубят тленния си живот в свободната земя, те предпочитаха да се върнат при тези, които ги измъчваха! А в обещаната земя Бог им беше приготвил плодове, за които не бяха положили никакъв труд – нито робски, нито свободен от робство. А плодовете бяха десеторно по-големи и по-благословени от плодовете, с които бяха свикнали, за които бяха работили с много труд и пот и за които по пътя през пустинята започнаха да тъжат със сълзи на очи! “Плодовете“, които произвеждаме като роби на греха и на света (в Египет) и с които се“храним“, не могат да се сравнят с тези, които Бог ни дарява да „произведем“ в съботната почивка докато вършим Неговите дела. Първите всъщност са делата на плътта, а вторите – плодовете на Духа.

Исус ни призовава: „Оставете греховните дела, оставете дори делата по изпълнение на закона и вземете моето БЛАГО ИГО“ – ДЕЛАТА, които Бог е определил да вършим още преди да се родим в тленната плът, преди да повярваме и да се новородим от Духа. (Както пише и Яков: „...ако можеш, покажи ми вярата си без дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела.“ Яков 2:18б)Те са тези огромни и прекрасни плодове, които трябваше да бъдат носени от няколко човека: „И като дойдоха до долината Есхол, от там отрязаха една лозова пръчка с един грозд, който двама носеха на върлина; взеха и нарове и смокини“ (Числа 13:23). Това са плодовете на Духа, срещу които няма закон. Затова е казано, че вече не живеем под закон, а не защото законът вече е отменен. „Отменен“ е само в случай, че живеем само по Дух и даваме само плодове!!! Това, което всъщност направи Исус.

„В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога. Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало. В Него бе животът и животът бе светлина на човеците. И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана. ...Истинската светлина, която осветлява всеки човек, идеше на света. Той бе в света; и светът чрез Него стана; но светът Го не позна.“ (Йоан 1:1-5,9,10).

След като Бог Отец, Исус Христос и Святият Дух създадоха света, Бог се превъплъти в човешкото тяло на Исус и донесе Божията почивка на земята за тези, които вярват. Този, чрез когото всичко стана в началото, постави още едно начало – върна праведността на човеците и им донесе ПОЧИВКАТА. Ние сме призовани да живеем в нея със следните думи: „Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите ПОКОЙ (почивка) на душите си. Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко. Дойдете при Мене всички, които се ТРУДИТЕ и сте ОБРЕМЕНЕНИ, и Аз ще ви успокоя“ (Матей 11:28-30).

За каква събота говорим тогава? За деня, който носи това название и се повтаря четири или пет път в месеца или за всичките ни дни на земята, за цялото време, което вече живеем и ще живеем чрез Святия Дух? Нима целият ни християнски живот не се състои от една единствена дълга събота, която ще продължи и във вечността?


Юлия Борисова, ноември 2011

Free Web Hosting