Free Web Hosting

Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

 

„Хапки“ и „глътки“ от Божието слово за всеки ден
(Хляб за всеки ден?)


От доста време е „модерно“ в някои християнски „среди“ учениците на Христос да четат всеки ден по няколко стиха от Библията. И това сякаш успокоява съвестта на хората, които не искат да положат повече усилия от колкото им се иска по плът. Знаем обаче, че Божието Царство насила се взема. Има и по-амбициозни „християни“, които са готови да „насилят“ много повече плътското си човешко естество от първите – някои четат по една глава от Библията всеки ден; може да се случи да прочетат дори една цяла книга! И какво от това? Изпълнили сме си задължението към Бог да четем всеки ден словото му? Или сме изпълнили препоръката на любимите си пастири, които ни съветват да четем сами всеки ден словото? А сещаме ли се да мислим върху прочетеното? Искаме ли да разсъждаваме върху прочетеното и то с помощта на Христовия ум, а не с плътския ум – светската, бесовска мъдрост, която обслужва стария човек, грешните ни душа и характер?

"Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползува; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са" (Йоан 6:63).

Искаме ли след това да приложим наученото в ежедневието си докато устояваме? Защото: „... не законослушателите са праведни пред Бога; но законоизпълнителите ще бъдат оправдани“ (Римляни 2:13).

Дали докато четем притчата за богаташа и Лазар, се сещаме изобщо за каква ЖАЖДА и каква ВОДА се говори в нея: „И в пъкъла, като беше на мъки и повдигна очи, видя отдалеч Авраама и Лазара в неговите обятия. И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във ВОДА и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък. Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш“ (Лука 16:23-25);

„Впрочем, самарянката му казва: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? (Защото юдеите не се сношават със самаряните). Исус в отговор й каза: Ако би знаела Божия дар, и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива вода?... Исус в отговор й каза: Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее; а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот” (Йоан 4:9,10;13,14).

"О вие, които сте ЖАДНИ, дойдете всички при водите; И вие, които нямате пари, дойдете купете, та яжте; Да! дойдете, купете вино и мляко, Без пари и без плата. Защо иждивявате пари за онова, което не е хляб, И трудът си за това, което не насища? Послушайте Ме с внимание и ще ядете благо, И душата ви ще се наслаждава с най-доброто" (Исая 55:1,2).

"И рече ми: Сбъднаха се. Аз съм Алфа и Омега, началото и краят. На ЖАДНИЯ ще дам даром от извора на водата на живота. Който побеждава, ще наследи тия неща; Аз ще му бъда Бог, и той ще Ми бъде син. А колкото за страхливите, невярващите, мръсните, убийците, блудниците, чародейците, идолопоклонниците и всичките лъжци, тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел. Това е втората смърт" (Откровение 21:6-8).

"Какво значи тази дума, която рече: Ще Ме търсите, и няма да Ме намерите; и, гдето съм Аз вие не можете да дойдете? А в последния ден, великия ден на празника, Исус застана и извика казвайки: Ако е някой ЖАДЕН, нека дойде при Мене и да ПИЕ. Ако някой вярва в Мене, реки от ЖИВА ВОДА ще потекат от утробата му, както рече писанието. А това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приемат; защото [Светият] Дух още не бе даден, понеже Исус още не бе се прославил" (Йоан 7:36-39).

Всяка плът, всеки човек се чувства добре, когато е нахранен, напоен, богат; когато хората го хвалят, издигат, когато има власт над себеподобните си. Всеки се радва, когато има земни богатства, когато спечели от тотото, когато има в излишък, защото не трябва да се тревожи за прехраната си (или така поне си мисли). Всъщност тревогите на този, който има в излишък стават десеторно по-големи и вече се състоят в това да не загуби имането, на което разчита и да започне отново да се тревожи какво ще яде и пие до края на живота си и как ще си осигури забавления и удоволствия. Все пак живеем в 21 век и трябва да живеем и да се забавляваме както подобава! А къде отива доверието в Бога, всекидневното упование, че ще ни осигури всичко необходимо? Къде отива вярата и надеждата, че ще се осъществи това, което Исус ни е казал:

„И тъй, ако и най-малкото нещо не можете стори, защо се безпокоите за друго? Разгледайте кремовете как растат; не се трудят нито предат; но казвам ви, нито Соломон във всичката си слава не се е обличал както един от тях. И ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, колко повече ще облича вас, маловерци! И тъй, не търсете какво да ядете и какво да пиете, и не се съмнявайте; защото всичко това търсят народите на света; а Отец ви знае, че се нуждаете от това. Но търсете [Божието] ЦАРСТВО и [всичко] това ще ви се прибави. Не бой се, малко стадо, защото Отец ви благоволи да ви даде ЦАРСТВОТО“ (Лука 12:26-32).

"И чух силен глас на небесата, който казваше: Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос; защото се свали клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог. А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелствуване; защото НЕ ОБИЧАХА живота си до толкоз, щото да БЯГАТ от СМЪРТ" (Откровение 12:10,11).

"Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод. Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот" (Йоан 12:24,25).


Юлия Борисова, октомври 2011