„Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите; ако Господ не опази града, напразно бди стражарят. Безполезно е за вас да ставате рано, да лягате толкоз късно, И да ядете хляба на труда, Тъй като и в сън Господ дава на Възлюбения Си” (Псалм 127:1,2).
За какво ни предупреждава Давид? Какво ни съветва?
Предупреждава ни, че не можем да направим нищо богоугодно и истинско, вършейки „добри“ дела, опитвайки се дори стриктно да спазваме със свои сили (по плът) духовния закон, даден чрез ангелско служение и Мойсей, АКО НЕ Е ТЯЛОТО НА ИСУС, принесено в жертва за греховете ни и за изкупване на грешната ни природа, която е такава и по наследство от греха на първия човек – Адам. Колкото и да е духовен законът, в него не намираме нито ПРИМЕР ЗА ПОДРАЖАНИЕ, нито МИЛОСТ ЗА СПАСЕНИЕ чрез ежедневното жертване на животни, нито истинско ОЧИСТВАНЕ на СЪВЕСТТА и желание за това. Точно обратното – той изявява греха, „умножава“ го. Същността на Исус и Неговата жертва са нашето спасение, в тях намираме ЧИСТА СЪВЕСТ, ПРИМЕР ЗА ПОДРАЖАНИЕ и истинско ОСВЕЩАВАНЕ, защото Исус изразява „ПЛОДА НА ДУХА“: „... любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание; ПРОТИВ ТАКИВА НЕЩА НЯМА ЗАКОН“ (Галатяни 5:22,23).
Давид ни съветва да не се трудим напразно, тоест според наши деноминационни традиции и ритуали, правейки „прозелити“, които след това не допускаме да влязат в Божието царство, а ги отклоняваме от Истинския път – Исус Христос.
“Но горко вам книжници и фарисеи, лицемери! защото затваряте небесното царство пред човеците, понеже сами вие не влизате, нито влизащите оставяте да влязат” (Матей 23:13).
„Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! защото море и суша обикаляте за да направите един прозелит; и когато стане такъв, правите го рожба на пъкъла два пъти повече от вас. Горко вам слепи водители! които казвате: Ако някой се закълне в храма, не е нищо; но ако някой се закълне в златото на храма задължава се. Безумни и слепи! че кое е по-голямо, златото ли или храмът, който е осветил златото (ние или Христос в нас и вместо нас?)? Казвате още: Ако някой се закълне в олтара, не е нищо, но ако някой се закълне в дара, който е върху него, задължава се. [Безумни и] слепи! че кое е по-голямо, дарът ли, или олтарът, който ОСВЕЩАВА дара? Прочее, който се кълне в олтара, заклева се в него и във всичко що е върху него. И който се кълне в храма, заклева се в него и в Онзи, Който обитава в него. И който се кълне в небето, заклева се в Божия престол и в Онзи, Който седи на него” (Матей 23:15-22).
Там, където Бог строи, не трябва да има човешка намеса! Там, където Бог строи, не може да има дела на плътта. Там, където Бог строи, старият, роденият по плът грешник, наследник на падналия Адам трябва да е мъртъв.
Когато Бог каза на Ной да построи ковчега, Той му даде точни мерки и технология и Ной не се намеси в нищо – беше просто „безполезен слуга“, който извърши само това, „което трябваше.“ Същото беше и със Скинията на Мойсей, и с храма, който Соломон построи за Божието присъствие. Същото трябва да бъде и сега. Днес отново имаме точни „мерки и технология.“ Къде са дадени? Единствено и само в ИСУС ХРИСТОС!!! И не може да имат различни тълкувания и при това всички да са правилни. ИСУС Е ЕДИН и съвсем ясно е показан в Писанията; нека никой не прибавя или изважда нещо, защото това е богохулство и ерес; а всеки е чел в Библията какъв е краят на такива „вярващи.“ Някои прибавят като богиня Дева Мария и като богове - вече умрели за този свят „светци“; прибавят статуи и икони (паметници, идоли), които носят на ръце, докато им се кланят, защото са идоли и не могат да „ходят“ сами. Други прибавят учения за просперитет на тази земя, където Бог ни заповядва да не събираме съкровища, учения за „съвършено физическо“ здраве на тленното ни тяло, а не на вечната ни душа и така нататък. Много, направо неизброими са мерзостите, които вършим, докато уж устояваме и пътуваме към Божието царство във вечността. А трябва да правим само едно богоугодно нещо – да следваме Исус и да бъдем като Него.
„Който казва: Познавам Го, а заповедите Му не пази, лъжец е, и истината не е в него. Но ако някой пази словото Му, неговата любов към Бога е наистина съвършена. По това знаем, че сме в Него. Който казва, че пребъдва в Него, сам е длъжен да ходи, както е ходил Христос” (1 Йоан 2:4-6).
„Затова аз всичко издържам заради избраните, за да получат и те спасението, което е в Христа Исуса, заедно с вечна слава. Вярно е това слово; "Защото ако сме умрели с Него, то ще и да живеем с Него; Ако устоим, то ще и да царуваме с Него; ако се отричаме от Него, и той ще се отрече от нас; ако сме неверни, Той верен остава; защото не може да се отрече от Себе Си" (2 Тимотей 2:10-13).
Трябва да бъдем ХРИСТОВОТО ТЯЛО, а не човешки събрания, принадлежащи към различни деноминации и пастири.
Затова Христос, като влиза в света, казва: "Жертва и принос не си поискал, Но приготвил си Ми тяло (Евреи 10:5).
„Учениците Му си спомниха, че е писано: "Ревността за Твоя дом ще ме изяде". По повод на това, юдеите проговаряйки, Му рекоха: Какво знамение ще ни покажеш, тъй като правиш това? В отговор Исус им рече: Разрушете тоя храм и за три дни ще го издигна. Затова юдеите рекоха: За четиридесет и шест години е бил граден тоя храм, та Ти за три дни ли ще го издигнеш? Но Той говореше за храма на тялото Си” (Йоан 2:17-21).
“Не знаете ли, че вашите тела са части на Христа? И тъй, да отнема ли от Христа частите Му и да ги направя части на блудница? Да не бъде! Или не знаете, че който се съвъкупява с блудница е едно тяло с нея? защото "ще бъдат", казва, "двамата една плът". Но, който се съединява с Господа е един дух с Него.” (Коринтяни 6:15,16).
Кое истинското тяло, истинското „събрание на светиите“?
“...сила, която е според действуването на могъщата Негова мощ, с която подействува в Христа, когато Го възкреси от мъртвите и Го тури да седне от дясната Си страна на небесата, далече по-горе от всяко началство и власт, сила и господство, и всяко име, с което се именуват, не само в тоя свят, но и в бъдещия. И всичко покори под нозете Му, и постави Го да бъде глава над всичко за ЦЪРКВАТА, която е НЕГОВО ТЯЛО, изпълнено с пълнотата на Този, Който изпълнява всичко във всички” (Ефесяни 1:19-23).
„А сега в Христа Исуса вие, които някога сте били далеч, сте поставени близо чрез кръвта на Христа. Защото Той е нашият мир, Който направи двата отдела едно, и развали средната стена, която ги разделяше, като в плътта Си унищожи враждата, сиреч, закона със заповедите му изразени в постановления, за да създаде в Себе Си двата в един нов човек, и тъй да направи мир, и в едно ТЯЛО да примири и двата с Бога чрез кръста, като уби на него ВРАЖДАТА. И като дойде благовествува мир на вас, които бяхте далеч, и мир на тия, които бяха близо; защото чрез Него и едните и другите имаме своя достъп при Отца в един Дух. Затова вие не сте вече странни и пришелци, но сте съграждани на светиите и членове на БОЖИЕТО СЕМЕЙСТВО; понеже бяхте съградени върху основата на апостолите и пророците, като е краеъгълен камък сам Христос Исус, върху когото всяко здание, стройно сглобено, расте за храм свет на Господа; в който и вие се вграждате заедно в Духа за Божие обиталище” (Ефесяни 2:13-22).
„И тъй, аз, затворник за Господа, моля ви да се обхождате достойно на званието, към което бяхте призовани, със съвършено смирение и кротост, с дълготърпение, като си претърпявате един друг с любов, и се стараете в свръзката на мира да опазите единството в Духа. Има ЕДНО ТЯЛО И ЕДИН ДУХ, както и бяхте призовани към една надежда на званието ви: един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички” (Ефесяни 4:1-6).
„...докле всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота; за да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на учение, чрез човешката заблуда, в лукавство, по измамителни хитрости; но, действуващи истинно в любов, да пораснем по всичко в Него, Който е ГЛАВАТА ХРИСТОС, от Когото ЦЯЛОТО ТЯЛО, сглобявано и свързано чрез доставяното от всеки став, според съразмерното действие на всяка една част, изработва растенето на ТЯЛОТО за своето назидание в любовта” (Ефесяни 4:13-16).
„Жени, подчинявайте се на своите мъже, като длъжност към Господа; защото мъжът е глава на жената, както и ХРИСТОС Е ГЛАВА НА ЦЪРКВАТА (като само Той е спасител на ТЯЛОТО). Но както църквата се подчинява на Христа, така и жените нека се подчиняват във всичко на своите мъже. Мъже, любете жените си както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, като я е очистил с водно умиване чрез словото, за да я представи на Себе Си църква славна, без петно, или бръчка, или друго такова нещо, но да бъде света и непорочна” Ефесяни (5:22-27).
„понеже сме части на Неговото тяло [от Неговата плът и от Неговите кости]. "Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си, и двамата ще станат една плът". ТАЯ ТАЙНА Е ГОЛЯМА; но аз говоря това за ХРИСТА И ЗА ЦЪРКВАТА” (Ефесяни 5:30-32).
„И глава на ТЯЛОТО, то ест, на ЦЪРКВАТА, е Той, Който е началникът, първороден от мъртвите, за да има първенство във всичко” (Колосяни 1:18)
„Никой да ви не отнема наградата с измама, чрез самоволно смиреномъдрие и ангелослужение, като наднича в неща, които не е видял и напразно се надува с ПЛЪТСКИЯ СИ УМ, а не държи ГЛАВАТА ХРИСТОС, от Когото цялото ТЯЛО, снабдявано и сплотено чрез ставите и жилите си, расте с нарастване, дадено от Бога” (Колосяни 2).
„Защото, чрез дадената ми благодат, казвам на всеки един измежду вас, който е по-виден да не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мисли, но да разсъждава така, щото да мисли скромно, според делата на вярата, които Бог е на всекиго разпределил. Защото, както имаме много ЧАСТИ В ЕДНО ТЯЛО, а не всичките части имат същата служба, така и ние мнозината сме едно тяло в Христа, а сме части, всеки от нас, един на друг” (Римляни 12:2-5).
Юлия Борисова, ноември 2012 година