10. Псалм 1

 

Блажен онзи човек, който не ходи по съвета на нечестивите, и в пътя на грешните не стои, и в събранието на присмивателите не седи; но се наслаждава в закона на Господа и в Неговия закон се поучава ден и нощ. (стихове 1 и 2)

 

Най-простичко казано, това е всичко, което определя дали един човек е вярващ и което той трябва да върши или да не върши като истински последовател на Христос. После идва обещанието на Бога, отправено към такива хора:

 

Ще бъде като дърво, посадено при потоци вода, което дава плода си на времето си и чието листо не повяхва; във всичко, което върши, ще благоуспява. (стих 3)

 

Благодарение на Бога, всеки може да види този плод и да го познае! Това изключва онази „изненада”, за която говорят мнозина в днешните църкви; изненадата, очакваща ни на Небето, когато видим при небесния ни баща хора, които не сме очаквали да видим!

Нека обаче не приемаме само буквално думите на псалмиста да не стоим в пътя на грешните и в събранието на присмивателите, както и съвета на Павел в 1 Коринтяни 5:11: „…но в действителност ви писах да не се сношавате с никого, който се нарича брат, ако е блудник, или сребролюбец, или идолопоклонник, или хулител, или пияница, или грабител; с такъв дори да не ядете заедно.” Ако не ходим повече в определена църква и сме излезли от събранието на гореописани „братя”, не сме станали автоматично по-праведни. Необходимо е да изпитваме себе си и да внимаваме за написаното в стих 2. Вярно е, че трябва да изпълняваме призиви като този в Откровение 18:4: „И чух глас от небето, който казваше: Излез от нея народе Мой, за да не участваш в греховете й”. Трябва също така да сме сигурни, че единственото ни желание е да бъдем с Бога и не сме като тези, „…имащи наглед благочестие, но отричащи силата му” (2 Тимотей 3:5) и онези, за които в Откровение 3:1 е казано: „…че на име си жив, но си мъртъв.” Това е възможно не поради факта, че ние „обитаваме” или „не обитаваме” в дадена законно регистрирана или нерегистрирана църква, а защото сме предали всичко „свое” на Бога и в нас обитава Духът на Исус. Той ни учи, води, утешава и изобличава за да можем да се покаем от грях, а не да се закоравим в него и да попаднем между тези, за които Исус предупреждава учениците Си в Матей 24:10-12: „И тогава мнозина ще отстъпят от вярата, и едни други ще се предадат, и едни други ще се намразят. И много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина. Понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее.”

Много е важно да не забравяме, че Бог оставя да растат заедно и децата на царството (добрите семена, посадени от Него) и плевелите (посадени от дявола). Защо?

За да не бъде отскубнато покрай плевелите и житото (Матей 13:29).

За да може всяко нещо да съдейства за доброто на тези, които обичат Бога (Римляни 8:28).

Защото Бог е съвършен, милостив и обича всички. Матей 5:44, 45, 48: „Но аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и се молете за тези, които ви гонят; за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява над злите и над добрите и дава дъжд на праведните и на неправедните…И тъй, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.”

АМИН.

 

Юлия Борисова

Юни 2008