Пътешествието на един християнин в театъра

(или Какво правих в театъра?)

 

         Благодаря на Бог за вечния живот, който ми подари чрез Своята любов и милост. Благодаря на Святия Дух за Неговото нежно водителство. Като Божие дете искам да споделя своите грехове, които върших заедно с други братя и сестри. Не искам само да изповядам греховете си, но и да изпълня заповедта на нашия Бог (Езекиил 3:17-21, 2.Тимотей 4:2):

Сине човешки, поставих те страж за Израилевия дом; слушай, прочее, словото от устата Ми, и предупреди ги от Моя страна. Когато кажа на беззаконника: Непременно ще умреш; а ти не го предупредиш, и не говориш за да предпазиш беззаконника от беззаконния му път та да спасиш живота му, оня беззаконник ще умре в беззаконието си; но от твоята ръка ще изискам кръвта му. Обаче, ако предупредиш беззаконника, но той не се върне от беззаконието си и от беззаконния си път, той ще умре в беззаконието си; а ти си избавил душата си.

Пак, ако се върне праведникът от правдата си и извърши беззаконие, като Аз поставя препънка пред него, той ще умре; понеже ти не си го предупредил, той ще умре в греха си, и правдата, която е вършил, няма да се помни; но от твоята ръка ще изискам кръвта му. Но ако предупредиш праведника за да не съгреши, и праведникът не съгреши, той непременно ще живее, защото се е свестил; и ти си избавил душата си.

проповядвай словото, настоявай на време и без време, изобличавай, порицавай, увещавай, с голямо търпение и непрестанно поучаване.

 

Бях поканен да участвам в арт-служението към църквата, в която ходя редовно. Вече бях от година и половина в църквата – в началото ходех всяка неделя и сряда на съответните служби, после и в четвъртък. Четях по малко от Библията. Ходех и редовно на домашна група, където свободно общувах и се молех заедно с други християни. Иначе казано, чувствах се уверен. Бях поканен от лидера на арт-служението да участвам в него – имал съм съответ­ните качества. Какво пък – имам желание да служа на Господ, имам покана от лидера, служението се одобрява от църковния съвет и пастора, дори обичам хората да ме гледат и да ми ръкопляскат. Накратко, три са нещата които ме подведоха – чужда манипулация (че имам необходимите качества); доверие в лидера (упование на човеци – той поема моята отговорност, защото аз съм под авторитет); моите лични мотиви.

         Идеята на служението също ми допадна – да благовествам чрез театър. Правиш театър на библейска тематика, използваш точни фрази от Библията, адаптираш всичко към българския бит и култура. Интересно е за гледащия невярващ, дори поучително. Така неусетно влизаме в комфорта на гледащия, без въобще да го притесним. Идеално благовестие! Да не бъде!

         След известен брой репетиции, подготовка на дрехи и декор, представ­лението се състоя в църквата. Сред зрителите имаше вярващи, поканени от тях познати и роднини, ние артистите също бяхме поканили наши приятели и роднини. След представлението обаче изобщо не ми хареса изявата на един пастор – кандидат-политик в момента провеждащите се избори. „Гласувайте за нашата християнска коалиция!” Почувствах се пожелан, сдъвкан и изплют. Харесваше ми театърът, но политиката въобще не. Не беше потърсено моето съгласие моят труд в театралната постановка да се използва за агитационно политическо събрание. Но този брат Господ го е избрал за пастор, а той си избира да бъде политик!? Господ Исус Христос ни е избрал да бъдем негови светии, солта и светлината на света, дори сам той не пожела да стане цар, въпреки че събралото се множество искаше. Ето какво отговаря Исус на тези, които се считат за „по-големи” от другите (Лука 22:24-27):

Стана още и препирня помежду им, кой от тях се счита за по-голям. А Той им рече: Царете на народите господаруват над тях, и тия, които ги владеят се наричат благодетели. Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-младият, и който началствува - като онзи, който слугува. Защото кой е по-голям, този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм всред вас, като онзи, който слугува.

 

         Ако ние искаме да следваме Исус, защо искаме да участваме във властта на земното царство, чийто княз е дявола? Погледнете също Съдии 9:8-15 и Матей 20:25-28.

         Радвах се, че костюмът ми стои добре, участвах в снабдяването и подреждането на декора на сцената. Дори се снабдихме със специален вид микрофони, каквито в нашата църква нямаше. Беше подбрана хубава и разно­образна музика, имахме дори професионален тъпанджия. Дотук всичко стана добре. Но нещо започна да говори в моята съвест: правилни ли са мотивите ми за влизането в арт служението – моето тщеславие (славолюбие) и гордост; библейски основан ли е театърът, в който участвам? Мотивите ми не са правилни. И трите ми причини да участвам в театъра се оказаха очевиден (вече) грях:

- радвах се, че имам театрални заложби (2.Тимотей 4:3б, Пр.29:5):

... но, понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по

своите страсти,

 

Човек, който ласкае ближния си,

Простира мрежа пред стъпките му.

 

- уповавах на човек; без отговорност се живее по-лесно (Еремия 17:5, Галатяни 1:10, Римляни 14:12):

Така казва Господ:

Проклет да бъде оня човек,

Който уповава на човека,

И прави плътта своя мишца,

И чието сърце се отдалечава от Господа.

 

Защото на човеци ли искам да угоднича сега, или на Бога? Или искам да угаждам на човеци? Ако бях още угаждал на човеци, не щях да съм Христов слуга.

 

И тъй, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога.

 

- търсех одобрение и похвала от човеци (1.Солунци 2:6, Матей 6:1):

нито сме търсили слава от човеци, било от вас или от други, (ако и да сме могли да притежаваме власт като Христови апостоли),

Внимавайте да не вършите делата на правдата си пред човеците, за да ви виждат; инак нямате награда при Отца си, Който е на небесата.

        

Покаях се. Но дали да има театър?

         Попитах лидера на служението дали трябва да има театър. Тя отговори, че други хора се опитват да ме объркват и ми каза да ида да попитам пастора. Тя няма ли лично убеждение от Библията? (Римляни 14:23) Попитах пастора за театъра. Той добави още един въпрос към моите два и те станаха три: трябва ли да има театър; имам ли място там; какво всъщност е работа в служение? Отговорите бяха следните. В Библията има много образни неща. Особено в книгата Откровение. И понеже театърът представя образно нещата, той е възможен като служение в църквата. Щом обаче нещо не ти харесва театъра, значи мястото ти не е там. И всъщност, повече от половината „работа” в служещия „колектив” трябва да бъде нашето взаимно опознаване, споделяне, изобличаване, молитва за наши проблеми и в крайна сметка духовен растеж и прибли­жаване до Исус Христос на всеки един от нас.

         Не разбрах отговора на първия въпрос. Потърсих в Библията. Прости ми Господи, че въпреки моята незрялост не попитах първо Tеб. В Библията директно не пише, че театърът е грях. Не пише също и че се одобрява. В Библията също директно не пише, че тютюнопушенето е вредно. Но всички знаем, че то е зависимост, порок, а порокът е грях. Следователно тютюнопу­шенето е грях.

         В Стария Завет няма театър, дори потомствена еврейка ми го потвърди. Исус нищо не е казвал за театър. Но в Деяния на апостолите, 19 глава се пише каква работа са имали последователите на Исус в театъра. Разбрах, че театърът няма място в църквата. Чух и други подобни мнения, както и противоположни.

Продължих да проучвам въпроса. Междувременно се включих към новосъздадено изцелително служение. Чух за свидетелство на Тертулиан, който пише за случай на гонене на дух, влязъл при посещение на християнин на театър. Потърсихме (аз и други братя и сестри) произведения на Тертулиан. На български език намерихме една книга. В интернет имаше достатъчно информация – кой е той, какви книги е написал. Той е писал на латински език. Намерихме преводи на чужди езици, които можем да пол­зваме – английски, френски, руски.

Тертулиан има книга, която една сестра от църквата преведе с Божията помощ, със заглавие „Относно зрелищата” (De Spectaculis), написана през 198 г.н.е. Там той пише, че театърът е създаден като храм на Венера – богиня на плътската любов и на Бакхус – бог на пиянството. Сега ясен ли е отгово­рът на въпроса дали има място театърът в църквата? Категорично НЕ!

Ето още „косвени доказателства”: 2.Коринтяни 3:1-3.

Пак ли започваме да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас?

Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, узнавано и прочитано от всичките човеци;

и явявате се, че сте Христово писмо, произлязло чрез нашето служение, написано, не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът - на сърцето.

 

Аз самият съм Христово писмо. Защо ми е нужно специално облекло, грим, съчинени реплики, режисирано поведение и сценична поста­новка? Очевидно защото не съм Христово писмо не мога да благовествам по такъв начин. Но аз сам се наричам „християнин”, следователно трябва да благо­вествам, дори и със сатанински методи. Не, не искам да съм сатанински християнин!

Няколко дни след представлението, за да ни насърчи, нашият лидер каза, че един невярващ специалист от бранша много харесал представле­нието. Доста добре сме се справили за непрофесионалисти  и то за толкова кратко време. На кой светски човек ще му се хареса да му кажеш че е грешник и се нуждае от Исус, ако иска да живее? Никой, разбира се. Светските хора харесват светските неща. Т.е. ние направихме светско нещо. Стихът от 1.Йоан 2:15 достатъчно изобличителен ли е?

Не любете света, нито каквото е на света. Ако люби някой света, в него няма любов към Отца.

 

Въпреки многото трудности по време на подготовката, сравнително лесно осъществихме театралната постановка. Получихме похвали от братя и сестри. Нима сатана не може да прави чудеса? (2.Солунци 2:9)

тогава, чието идване се дължи на действието на сатана, съпроводено от всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса

 

Разбира се, прави, но с Божието разрешение. Получихме нашето представ­ление. Израелтяните поискаха пъдпъдъци и ги полу­чиха, дори повече, отколкото можеха да си помислят (Числа 11:23). Но Бог е справедлив. Какво получиха те всъщност? Получиха мършавост в душите (Псалом 106:15).

Тертулиан пише: „Разбира се, Създателят на истината не обича това, което е фалшиво!”

Още ли не сте съгласни, че театърът няма място в Тялото Христово? В Изход 20:4 Бог дава заповедта да не правим изображение (подобие).

Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята;

 

Във Второзаконие 5:8 Бог повтаря същата заповед. В четвъртата глава се дават по-подробни разяснения (Второзаконие 4:15-19):

Прочее, внимавайте добре на себе си, (защото в деня, когато Господ ви говори на Хорив изсред огъня вие не видяхте никакъв образ), да не би да се развратите и си направите идол, подобие на някой образ, подобие на мъж или на жена, подобие на някое животно, което е на земята, подобие на някоя крилата птица, която лети на небето, подобие на нещо, което пълзи по земята, подобие на някоя риба, която е във водите под земята; и да не би, като подигаш очи към небето, и видиш слънцето и луната, звездите и цялото небесно множество, да се мамиш, та да им се кланяш и да служиш на тях, които Господ твоят Бог разпредели на всичките народи под цялото небе.

 

В нашето представление един брат, който обучава новоповярвали, играеше (уподобяваше) Исус. Но Господ променя ли се? Заповедта проме­нена ли е? Абсолютно съм убеден, че НЕ! (Матей 5:18)

Защото истина ви казвам: Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.

 

Някои ми възразиха: „Ти си много краен!”. Кой истински християнин не иска да бъде краен? (Марк 13:13)

И ще бъдете мразени от всички заради Моето име; но който устои до край, той ще бъде спасен.

 

Други казват: „Но буквата убива!” (2.Коринтяни 3:6) Да, буквата убива, а духът оживотворява, всъщност е цялата част на изречението. По Духа ли живеем? Имаме ли плодовете Му? (Галатяни 5:22,23)

А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон.

 

 

За театъра приключих, но искам да кажа нещо и за филмите. Щом не е правилно да се благовества чрез театър, то и чрез филми също не е правилно. Защо да отнемаме от невярващия нашето лично свидетелство (ако имаме такова) и неговото лично общуване (четене) с Исус (Библията)?

Гледах филма на Мел Гибсън „Страстите Христови”. В този филм дори участват български артисти. Каква гордост за българските християни!? Филмът се прожектира на сцената на нашата църква. Не го гледах там, а после в къщи, разбира се с помощта на собствения си мазохизъм (извращение, свързано с получаване на удоволствие от изпитване на физи­ческа болка –  Римляни 6:12):

И тъй, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да се покорявате на неговите страсти.

 

А пък чрез моя садизъм (наслада от физическо или психическо измъчване на някого – Левит 19:18)

Да не отмъщаваш, нито да храниш злоба против ония, които са от людете ти; но да обичаш ближния си както себе си. Аз съм Господ.

 

го дадох и препоръчах на мои приятели вярващи и невярващи. Върху колко реда от Библията са описани страданията на Исус, колко конкретно са описани те там; във филма какво е изобразено и каква част от филма (време) е отделено на мъченията? Много повече време, предо­статъчно подробно и вероятно лъжливо. Казвам вероятно лъжливо защото не го пише в Библията, където всъщност е отделено малко място, т.е. не е толкова важно. А и никой от авторите на филма не е присъствал на разпъването на Исус, както и аз. Да прочетем евангелията по-внимателно!

Това обаче е съдържанието на филма. По-добре да бяхме почнали от заглавието: „Страстите Христови”. Проверих думата „страст” в Библията. Тя се използва само в негативен смисъл. В Яков 1:15 – страстта зачева и ражда грях. Погледнете 2.Петрово 1:4, Юда 16, 3.Царе 11:2.

чрез които се подариха скъпоценните нам и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници на божественото естество, като сте избягали от произлязлото от страстите разтление в света;

Тия са роптатели, оплаквачи, които ходят по страстите си, (и устата им говорят надуто), и заради печалба ласкаят човеците.

от народите, за които Господ каза на израилтяните: Не влизайте при тях, нито те да влизат при вас, за да не преклонят сърцата ви към боговете си. Към тях Соломон се страстно прилепи.

 

Бих преобразувал заглавието така: „Сатанинския Христос” или направо „Антихрист”, какъвто е всъщност точния термин от Библията.

Чух и за друг филм за Исус по Евангелието на Лука. Какъв ли е той?! Чух и друго нещо: „Защо тогава има „страстна седмица”?”. Интересен въпрос. Сатана е този който фалшифицира и повтаря Божиите неща. За мен, а и за всеки вярващ единственият авторитет трябва да е Божието слово. Къде в Него пише „страстна седмица”?

Един брат каза, че не харесва заглавието на филма. Трябвало да се казва „Страданията на Помазаника”. Нито заглавието, нито съдържанието са правилни (християнски). Като християнин, поставен точно в тази църква, имам ли правото да попитам братята и сестрите с Римляни 2:17-24 (включително и себе си, макар че съм само от две години във вярата)?

Но ако ти се наричаш юдеин, облягаш се на закон, хвалиш се с Бога, знаеш Неговата воля, и разсъждаваш между различни мнения, понеже се учиш от закона; ако при това си уверен в себе си, че си водител на слепите, светлина на тия, които са в тъмнина, наставник на простите, учител на младенците, понеже имаш в закона олицетворение на знанието и на истината, тогава ти, който учиш другиго, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли? Ти, който казваш да не прелюбодействуват, прелюбодействуваш ли? Ти който се гнусиш от идолите, светотатствуваш ли? Ти, който се хвалиш със закона, опозоряваш ли Бога като престъпваш закона?

Питам това, защото според както е писано, поради вас се хули Божието име между езичниците.

 

Братя и сестри вярващи християни, заръката на нашия Господ Исус Христос е да бъдем съвършени, както е съвършен нашия Небесен Отец (Матей 5:48, Второзаконие 18:13, 1.Йоан 3:3).

И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.

Съвършен да бъдеш пред Господа твоя Бог.

И всеки, който има тая надежда на Него, очиства себе си, както е Той чист.

 

Къде е нашето лично желание и личната ни отговорност пред Бог и хората (вярващи и невярващи), пита пророк Езекиил в книгата си (34:2-4,17-19)?

Сине човешки, пророкувай против Израилевите пастири, пророкувай и речи им: Така казва Господ Иеова на пастирите: Горко на Израилевите пастири, които пасат себе си! Не трябва ли пастирите да пасат стадата? Вие ядете тлъстината, обличате се с вълната и колите угоените, но не пасете стадата. Не подкрепихте немощната, нито изцелихте болната, не превързахте ранената, не докарахте заблудилата се, нито потърсихте изгубената; но с насилие и строгост властвувахте над тях.

А колкото за вас, паство Мое, така говори Господ Иеова: Ето, Аз ще съдя между овца и овца, между овца и овни и козли. Малко ли ви е дето пасете доброто пасбище, та тъпчете с нозете си останалата част от пасби­щето си? и дето пиете бистра вода, та мътите с нозете си останалата? А овцете Ми пасат утъпканото от вашите нозе, и пият вода размътена с вашите нозе.

 

Благодаря на Святия дух, че ми показа мерзостта, която се съдържа в театъра и филмите. Благодаря на Отец, че ме е избрал за свое дете. Благодаря на Бог, че ми откри заблудата, която имах в началото.

Братя и сестри, нека се обичаме един друг, да се увещаваме, порица­ваме, изобличаваме с голямо търпение и с непрестанно поучаване, да изра­бот­ваме спасението си със страх и трепет, защото само така ще растем ние и Тялото Христово!

Благодаря ти Господи, че си дълготърпелив и многомилостив! На Вечния Цар, на Безсмъртния, Невидимия, Единствения Бог, да бъде чест и слава до вечни векове. Амин.

 

                           

Светлозар Маринов                                                    25.09.2005 г.

s_marinov@abv.bg                                                       ЕПЦ - Варна

 

 

 

 

П.П.

 

Ето част от една проповед („Кожухът на Илия”) на един американски брат, когото някои братя и сестри видяха на живо в България – Дейвид Уилкерсън:

 

„... Днес много млади служители разчитат на същите плътски методи, на които разчиташе и падналата църква във Ветил (4Царе 2гл.). Те внасят в Божия дом онази музика, която първа подтикна нацията към бунт и прелюбо­действо. Изучават пропитото с грях общество, за да разберат по какъв начин да примамят невярващите в църковните сгради. И вместо да принасят хваление, те организират представления, партита, рок-концерти. Опитват се да забавляват младите хора, вместо да провокират греховете им с едно пророческо, чисто евангелие. ...”