Free Web Hosting

Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

17. Християнска държава?

 

 

Историци, философи (най-общо хора, занимаващи се с човешка наука) и хора с различни други професии разделят държави и цивилизации не само въз основа на етнически принципи, но и на религиозни. Мнозина от наричащите себе си християни в целия свят смятат, че е възможно и богоугодно съществуването на „християнски държави.” Това звучи абсурдно дори и само поради факта, че в по-голямата част от самоопределящите се по този начин държави, по закон държавата и църквата (вярата) са отделени. Всъщност излиза, че законите, на които се подчиняват гражданите им, не са от Бога. Къде тогава е мястото на Христос в тези „християнски държави?!? Как управляват в тях партии, наричащи себе си „християн-демократически” или „християн-социалистически”? Да не задаваме въпроса как се е разделил Христос за да угоди на толкова партии, претендиращи за името Му!

Ако погледнем в Библията, ще видим, че след смъртта и възкресението на Христос, Бог никога повече в човешката история не е заповядвал да бъде установена Негова държава. Просто на земята е дошло Божието царство (Матей 12:28; Лука 11:20). Самото то е нещо много по-висше от държава, събрала в едно хора, родени по плът, макар и да им e дадено да се ръководят от Божиите закони! Още повече, трябва да имаме предвид написаното от Павел:

 

26. И така, ако необрязаният пази наредбите на закона, няма ли неговото необрязване да му се вмени за обрязване? 27. И онзи, който остане в природното си състояние необрязан, но пак изпълнява закона, няма ли да осъди теб, който имаш писан закон и обрязване, но си нарушител на закона? 28. Защото не е юдеин онзи, който е външно такъв, нито е обрязване онова, което е външно в плътта; 29. а юдеин е този, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от Бога. (Римляни 2:26-29)

 

Какво да кажем тогава за християните? Нима Павел не казва всъщност, че дори юдеите от Стария завет е трябвало да бъдат „новородени” от Духа за да бъдат истински деца на Бога? Вярата не се насажда, човек не може да се роди от Духа, спазвайки законите на една държава. Има и нещо друго. Бог не заповяда на последователите си да се обособят и да живеят на определена територия, а им каза да живеят по законите на небесното царство и да разнасят благата вест за спасението в Христос до всички краища на света.

Макар че „всяка власт е от Бога”, държавата е светска организация, а светът е в краката на дявола! В Стария завет Бог така е изградил Израил, че да не бъде зависим нито финансово, нито политически, нито икономически от друга държава. Той е пазел стража над народа Си, събран на една територия и никой и нищо не е можел да ги застраши, когато са Му били покорни. В момента в целия свят не съществува независима държава, въпреки че Бог държи всичко в ръката Си и за Него няма невъзможни неща. Ако американският президент кихне, се разболява целият свят; ако Бин Ладен се ядоса, само десетина негови последователи са необходими за да извършат атентат, който да покаже на всички, включително и на самите американци, че не са всесилни.

Ето това е състоянието на човечеството в този момент. Някога Бог дори не искаше на собствения Си народ да даде цар, издигнат изсред тях. Той каза на Самуил: „Послушай гласа на людете за всичко, което ти говорят, защото не отхвърлиха тебе, а Мене отхвърлиха, за да не царувам над тях” (1 Царе 8:7).  А Самуил каза на народа: „…Злото, което направихте като си поискахте цар, е голямо пред Господа (1 Царе 12:17). Необходимо ли е да говорим за различните други форми на управление, които съществуват по земята, особено на „демокрацията” и за избирането и участието на християни в това управление. Ето какво пише Йоан Златоуст: „

Тщеславието … Болният от тази болест, дори и никой да не го кара, от себе си върши всичко, което смята, че радва господарите му. Заради тях се облича в хубави дрехи, разкрасява лицето си, като се старае в това не за себе си, а за други. Той обикаля по площада с последователи, за да му се възхищават другите и всичко, което прави, го понася единствено за да се хареса на останалите. Нима може да има по-обременяваща страст от тази? За да му се възхищават другите, непрекъснато се сгромолясва. Достатъчно е и казаното от Христос, за да се покаже цялата й тирания, но човек може да я види и от тук. Ако поискаш да попиташ някой от държавните мъже, които правят скъпи разходи, защо пропиляват толкова много злато и за какво са им тези големи разходи, няма да ти кажат нищо друго, освен че са за да ги хареса народът. А ако отново попиташ: „Какво е народът?”, ще ти кажат: „Нещо смутно и пълно с безредие, съставено главно от безумие, бушуващо като вълните на морето и често състоящо се от многообразни и враждуващи мнения.” И тъй, щом човек има такъв господар, кой може да е по-окаян от него? А да се вълнуват за тези неща светски хора не е така страшно, въпреки че си е страшно. Да боледуват обаче от същата болест и дори още по-тежко тези, които твърдят, че са излезли извън света – това е най-страшното. Така е, защото загубата на онези засяга парите, а тук опасността засяга душата. Когато за слава плащат с праведна вяра и за да бъдат почитани не зачитат Бога, то как това да не е връх на глупостта и безумието? …

 

А пленниците на тази страст винаги живеят горчив и лишен от наслада живот. Те не постигат това, което страстно желаят, имам предвид славата пред тълпата. Смятат, че вкусват от нея, но не е така, защото това изобщо не е слава. Затова тази страст е наречена не слава, а суета и всички древни с право са я нарекли тщеславие. … И тъй, от къде, казва, се поражда тази страст, която е така безумна и лишена от наслада, откъде? Не от другаде, а от душа, която е низка и продажна. Защото е невъзможно заплененият от славата бързо да проумее нещо велико и силно. Той неизбежно е негоден, продажен, безчестен и незначителен. Как може да бъде достоен за нещо този, който не върши нищо от добродетелност, а за да се харесва на хора, за които не си струва да се говори и във всичко търси тяхното измамно и блуждаещо одобрение? Гледай. Ако някой го попита: „А ти какви смяташ, че са повечето хора?”, без съмнение ще каже, че са лекомислени и безгрижни. „А какво? Би ли избрал да станеш като тях?” – Ако някой му зададе и този въпрос, струва ми се, че не би искал да стане такъв. Как да не заслужава голям присмех това, че човек се стреми към слава пред тези, на които не би искал никога да заприлича?

 

6. А ако казваш, че те са много и са задружни, то най-вече заради това трябва да ги презираш. Понеже ако те поотделно заслужават презрение, това ще важи много повече когато станат многобройни. („Избрани беседи върху евангелието според Йоан”, Издателство Омофор, 2003, беседа 3, стр. 35, 36)

 

Не ви ли се струва, че е написано днес?

Благословен този, който чете тези редове в името на Отец, Сина и Святия Дух.

 

Юлия Борисова

Октомври 2008