Free Web Hosting

Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

Господната вечеря

 

 

Евреи 9:8-10

„С това Святият Дух показваше, че пътят за светилището не е бил открит, докато е стояла още първата част на скинията, която е образ на сегашното време, през което се принасят дарове и жертви, които не могат да направят приносителя си съвършено чист в съвестта, понеже се състоят само в ядене, пиене и разни умивания – преходни (плътски) постановления, наложени до времето на преобразование.”

 

Евреи 9:14

„…то колко повече кръвта на Христос, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мъртви дела, за да служите на живия Бог!”

 

Ако погледнем „вземането на Господна вечеря” в светлината на тези стихове, ще видим как сме успяли да опорочим нещо, заповядано от Исус и изпълнявано в Духа, като да го превърнем в преходен, плътски ритуал, вместо да служим на живия Бог. Както сме превърнали в ритуал четенето на Библията. Четене всеки ден на кратки пасажи, които някой друг се е погрижил да подбере за нас и вместо нас, сякаш четем хороскопа си за деня; четене по една страница или една глава. Познавам хора и съм чувала за други, които знаят почти цялата Библия наизуст, но това не ги е довело до разсъждения върху словото с помощта на Христовия ум. Вместо полза, така получаваме само вреда от четенето.

Затваряйки Господната вечеря в някакви рамки, създадени според човешки повеления, различни за различните „християнски” църкви, сме стигнали през вековете дори до разделения, които се основават на това какъв хляб да ядем по време на Господната вечеря – квасен или безквасен. Излиза, че е по-важна храната, която и без това не може да ни оскверни, тъй като излиза от тялото, а не устата, която ще яде хляба и ще пие виното (и това, което излиза от нея с помощта на езика). Така изпадаме в положението на евреите, които предадоха Исус в преторията: „Тогава поведоха Исус от Каиафа в преторията; а беше рано. Но самите те не влязоха, за да не се осквернят, та да могат да ядат пасхата” (Йоан 18:28). Удивително! Извършваш непростим грях, убивайки Исус, без да се оскверниш, без намерение да се покаеш, а не искаш да се оскверниш, влизайки при езичници, за да можеш спокойно да ядеш пасхата, която е Самия Той!

Днес сме ограничили Господната вечеря до една хапка и една глътка. Може би, за да бъде ритуалът по-кратък и за да не се „излагаме” (1 Коринтяни 11:21). Ако седнем на маса за да споделим храната си, спомняйки си за Исус, току виж наистина разберем какво има в сърцата ни!

Най-важното в Господната вечеря е не просто да се нахраним или да отделим пет минути „за да отбием номера”, а да покажем преклонението си пред Исус, изразяващо се в уважение и любов към Тялото (братя и сестри); не да си изядем порцията или да „хапнем на корем”, а да не презираме Божията църква и да не посрамим тези, които нямат нищо (1 Коринтяни 11:22а). „Защото всеки път, когато ядете този хляб и пиете тази чаша, възвестявате смъртта на Господа, докато дойде Той” (1 Коринтяни 11:26).

Нека да видим един прост пример от ежедневието. Когато поканим гости на вечеря, след като сложим храната на масата, първо ние ли се нахранваме и тогава предлагаме каквото е останало на гостите? Не. Тогава защо правим това, когато се събираме с братя? Щом постъпваме правилно у дома (по плът), защо вършим обратното там, където наистина трябва да се чувстваме у дома по Дух – в Божието царство? Ако, хранейки тялото си, ощетяваме братята си, то какво ли грабителство извършваме докато взаимно се „храним с Исус” – когато се поучаваме един друг, смиряваме се един пред друг, посочваме греховете си; когато се изповядваме, покайваме, променяме? Начинът по който вършим всичко това (ако изобщо го вършим), ще ни покаже най-важното – дали наистина сме християни или сме се промъкнали без сватбарска дреха на сватбеното тържество.

Какво да кажем за хората, описани в стих 21 на 1 Коринтяни 11, които се напиват и преяждат по време на Господна вечеря, лишавайки други от храна? Те продължават да живеят в грях и презират Божието царство! За такива става въпрос и в 1 Коринтяни 5:11: „…но в действителност ви писах да не се сношавате с никого, който се нарича брат, ако е блудник, или сребролюбец, или идолопоклонник, или хулител, или пияница, или грабител; с такъв дори да не ядете заедно”, както и във Филипяни 3:19 „…чийто бог е коремът.” Павел ни казва, че щом споделяме духовната храна, т.е. ако чрез Духа се свързваме в едно тяло, чиято глава е Христос, е нормално да споделяме и другата храна, и то така че никой да няма в излишък и никой да не остава гладен. Ако не е така, каква полза имаме, че ядем заедно? Нали Божието царство не се състои само в ядене и пиене?

Наистина, защо да се храним с такива хора? За да им благовестваме, тъй като не знаят какво е грях, покаяние, кой е Исус, какво означава да потъпкваш кръвта Му и да хулиш Святия Дух? Мнозина от тези, за които говори Павел, дори претендират че са учители на Божието слово. По-добре да уважиш трапезата на езичник, без да съучастваш в пиршества и оргии и да показваш какво означава да се храниш прилично, без да се напиваш и да преяждаш от алчност, сякаш това ти е последното ядене на тази земя.

Щом Исус ни е дал всичко (Божието царство, господната вечеря, кръщението във вода и т.н.), защо ние винаги искаме да го получим и от посредник, който го разпределя както той смята за добре? Исус каза, че царството се взема насила, а не че се дава насила. „Законът и пророците бяха до Йоан; оттогава Божието царство се благовества и всеки насила влиза в него” (Лука 16:16). Ако влезем в някое събрание и не търсим Бога лично, а чакаме някой да ни Го „поднесе”, каква ще бъде връзката ни с другите и здрава ли ще бъде тя? Нали единствено чрез Него всеки се свързва с другите и тялото се изгражда? Защо тогава не се „насилим” и не си приготвим Господна вечеря с делата на вярата си, която после да „изядем”? Всички знаем какво каза Исус на учениците Си когато се върнаха при кладенеца, където Той говореше със самарянката:

 

А Той им каза: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете. Затова учениците казаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл нещо за ядене? Исус им каза: Моята храна е да върша волята на Онзи, Който Ме е пратил, и да върша Неговата работа. (Йоан 4:32-34).

 

Нека да се запитаме пише ли в Библията, че някой трябва да ни дава и може ли някой да ни забранява да вземаме Господна вечеря? Всички евангелисти пишат, че тя се приготвя от вярващите и се споделя от вярващите. Имам предвид описанието на пасхата, която Исус яде за последен път с учениците Си, преди да бъде разпънат на кръста. Но дори и преобразът на Господната вечеря – пасхата преди излизането от Египет, беше заповядан от Бога да се приготви от всички и храната да се изяде в домовете им. „…тогава цялото общество на израиляните, събрани в домовете си да го заколят привечер. После нека вземат от кръвта и да помажат двата стълба и горния праг на вратата в къщите, където ще го ядат…И кръвта на къщите, където сте, ще ви служи за белег, така че, като видя кръвта, ще ви отмина, и когато поразя Египетската земя, няма да стоваря върху вас ударът на унищожението” (Изход 12:6б,7,13). Но най-важна си остава духовната пасха, хлябът от небето, истинската манна – Пътят, Истината и Животът, самият Исус, Който се въплъти и роди в човешко тяло. Той направи това и за да ни покаже кой е Бог и как да Му се покланяме в Дух и истина. „Исус му каза: Толкова време съм с вас и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мен, видял е Отца. Защо казваш: Покажи ми Отец?” (Йоан 14:9)

Нима Бог не знаеше кой принадлежи към народа Му и кои са първородните? На Него ли беше необходим този знак от кръвта на жертвените животни, оставен по прага на домовете? Не. Израиляните трябваше да извършат необходимото, за да покажат на другите, че са различни, че са отделени от всички останали и са Божи народ. И не само да покажат, но и да станат такива. Нима това не се отнася с още по-голяма сила за нас?

В някои църкви вземат Господна вечеря един път на три месеца. Дали през тези месеци тези, които така ревностно се стичат за вечерята, също така ревностно търсят Бога? Много от тях не искат да пропуснат събитието, а докато ходят от вечеря на вечеря през три месеца, пропускат целия си живот. Кой истински последовател на Христос се храни един път на три месеца с плътта и кръвта Му!

В други църкви се „взема” Господна вечеря един път в месеца, като в проповедта се набляга на това, вярващите, които имат някакъв неразрешен проблем с братя и сестри, да си помислят дали да участват в ритуала. Нима не е по-важно да се замислим в такъв момент, били ли сме част от Тялото през останалото време, проявявайки Божията любов (знаем, че „любовта покрива множество грехове” 1 Петър 4:8 и „Любовта не върши зло на ближния; следователно любовта изпълнява закона” Римляни 13:10) един към друг и към погиващите, участвайки заедно, в един Дух (Божия) в делата на вярата, които Бог ни е заповядал? „…създадени в Исус Христос за добри дела, каквито Бог отнапред е определил да вършим” (Ефесяни 2:10б).

В трети църкви Господната вечеря е превърната в почти космическа храна и се слага в устата на всички, които застанат пред „свещеника”. По-голямата част от тях не знаят какво правят, никога не са чели Библията, не са се поучавали, не са се променяли – с две думи, не са новородени!

В други църкви, на вярващите, които не говорят „непознат език” (1 Коринтяни 12:10) се забранява да споделят Господната вечеря с останалите!

Сигурно мнозина ще допълнят още по-странни неща. Исус обаче не каза нищо за подобни „принципи”. Затова те просто ни оставят с впечатлението, че са човешки измислици. Не ни остави и никаква заповед кога, през какъв период трябва да разчупваме хляба и да пием виното. Той каза само: „Тази чаша е Новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоменание.” (1 Коринтяни 11:25)

Задължително е да се замислим в какво се превръща ритуалът Господна вечеря, когато е изпразнен от същността си – Исус Христос. Павел каза следващите думи за Божия народ по плът: „Защото не е  юдеин  онзи, който е по външност такъв, нито е обрязване онова, което е външно, в плътта; но юдеин е този, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, по Дух, а не по буква; чиято похвала не е от човеците, а от Бога” (Римляни 2:28,29). Ако се приближаваме към Бога само с устни или само с храната от Господната вечеря, а не с чиста съвест, дадена ни чрез жертвата на Исус, с какво сме по-добри от обрязан външно юдеин? Християните са зрели, пълнолетни наследници, а не малки деца, вардени от закона.

Ако казаното до тук не ни е достатъчно, нека си припомним други думи, казани от Бога: „Защо ми са многото ваши жертви? – казва Господ. Сит Съм от всеизгаряне на овни и от тлъстина на угоени животни; и не Ми е угодна кръв от телета и от агнета, и от едри козли. Когато идвате да се явявате пред Мене, кой е искал от вас това, да тъпчете дворовете Ми? Не принасяйте вече суетни приноси; тамянът е мерзост за Мене, новолуния, съботи и свикване на празнични събрания – не мога да търпя беззаконието заедно с тържественото ви събрание. Душата Ми мрази новолунията ви и празниците ви; досада са за Мене; дотегна Ми да ги търпя” (Исая 1:11-14). Защо Бог казва „вашите жертви” и не допълва „които Аз постанових”? Как е възможно тамянът да е „мерзост” пред Него? Защо, ако жертвите, извършвани от народа Му са постановени от Него, Той ги нарича „суетни” (празни)? Защото истинските жертви са се превърнали във варосани гробници – отвън красиви, отвътре – пълни с гнилота. Нека не превръщаме Господната вечеря в мерзост пред Господа! Нека се вслушаме в написаното по-надолу: „И когато простирате ръцете си, ще крия очите Си от вас; дори когато принасяте много молитви, не ща да слушам. Ръцете ви са пълни с кръв. Измийте се, очистете се, махнете от очите Ми злото на делата си, престанете да вършите зло, научете се да вършите добро, настоявайте за правосъдие, порицавайте угнетителя, отсъждайте право на сирачето, застъпвайте се за вдовицата. Елате сега, за да разискваме – казва Господ - макар да са греховете ви като мораво, ще станат бели като сняг; макар да са червени като пурпур, ще станат като бяла вълна. Ако слушате драгаволно, ще ядете благото на земята; но ако откажете и се разбунтувате, ще бъдете изтребени от меч. Защото устата Господни изговориха това” (Исая 1:15-20). Казано е още: „Защото милост искам, а не жертва и познаване на Бога - повече от всеизгарания” (Осия 6:6).

Накрая, нека всеки, който търси Бога и иска да се храни с Неговите плът и кръв, да чете и разсъждава върху предупрежденията Му към нас, отправени в 1 Коринтяни 11 и Евреи 10:29:

 

1 Коринтяни 11:27-32

Затова, който яде хляба и пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа; Но да изпитва човек себе си и така да яде от хляба и да пие от чашата; защото, който яде и пие, без да разпознае Господното тяло, той яде и пие осъждение за себе си. По тази причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали. Но ако разпознавахме сами себе си, нямаше да бъдем съдени. А когато биваме съдени, с това се наказваме от Бога, за да не бъдем осъдени заедно със света”

 

Евреи 10:26-29

Защото ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове, а едно страшно очакване на съд и на едно огнено негодуване, което ще погълне противниците. Ако някой, който е престъпил Мойсеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели, тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи онзи, който е потъпкал Божия Син и е сметнал за просто нещо пролятата при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?

 

Юлия Борисова

Октомври 2008