Шум

 

Аз дойдох от света. Отрудена, обременена, болна, пълна със страх. Исках да си почина от греха и неговите последствия. Чух, че при Бога има мир и радост. Казаха ми, че при Него има спокойствие и чиста съвест. Искам да си почина от рок-концертите. От шума, от суетата. Аз се променям и днес не искам да жертвам слуха и гласа си заради “доброто прекарване”. Не искам освен това да се лъжа, че си прекарвам добре, само за да бъда като другите. Копнея да се покланям смирено, защото Бог ме смирява. В присъствието Му се чувствам малка и незначителна.

Дойдох на мястото, което наричат Божи дом, а басът отново вибрира в тялото ми. Очакват от мен да ръкопляскам на звездите от сцената. Те крещят когато се молят, а аз не смея да повдигна очите си към небето.

Излязох от робството на рока. Свободна съм да слушам тиха и спокойна музика. Братята и сестрите ми не са ли свободни? Толкова малко ли си вярват когато пеят, че трябва да увеличат звука? Толкова ли малко е доверието им в Небесния Баща, че имат нужда да Му се карат? Толкова ли лоши неща си мислят, че искат да ги заглушат?

Срещам се с християни, които живеят в кафез. Нищо не ги безпокои. Според тях всяка музика под всякаква форма е създадена от Бога. Слушах дори християнска музика, която ме изкуши да се върна към старите си навици. Оттогава се научих да пресявам това, което слушам, въпреки етикета върху него.

Помня как някога се подчинявах на хората от сцената. Пеех каквото и когато ми кажеха. Плясках с ръце, тресях се, виках. А те се опияняваха от това, че множеството им се подчинява.

Днес съм свободна. Намерих Господар, на когото да се подчинявам за свое добро. Господар, който няма да злоупотреби с мен.

Но на църковните събрания се срещнах със стария си господар. Този, който сплашва със силен шум и подчинява чрез тълпата. Този, който омайва с много думи и търси да ми угоди. На тези събрания, на фона на силната музика, видях множество хора, които не се контролираха. Но нека дяволът да не мисли, че по този начин получава поклонение – всеки човек от тълпата се покланя сам на себе си.

Моля ви, чуйте ме. Намалете музиката, Божии деца, за да чуете гласа на Баща си. Намалете музиката, въпреки че по този начин ще откриете, че вътре във вас е празно.