67.   “Те позачни ли са?”

 

Исус казва, че трябва да станем като децата. Ние гледаме на детската вяра като на наивност, но това е резултат от живота ни далеч от Бога в свят, който ни лъже и възпитава в съмнение.

Ето какво научих преди две години за детската вяра. Тогава в църквата, в която ходех, все още имаше молитви за изцеление и освобождение (“Когато се върна, ще намеря ли вяра на земята?”). Една вечер седях до 4-5 годишно момченце, син на една от сестрите. Докато се молеха за нея, той наблюдаваше. При друга група имаше висок млад мъж, когото виждахме за първи път. Той изквича и се сви. Момчето ме попита:

- Онзи чичко защо извика така?

Казах му:

- Защото в момента нещо лошо излиза от него. Тези лоши неща ги наричаме зли духове и Исус ги гони от хората.

Той погледа още няколко секунди и каза:

- А те позачни ли са?

Не разбрах веднага, а после разбрах и това още повече ме забави.

- Да, прозрачни са. Прав си!

 

Когато говориш за невидимия духовен свят с едно дете, то не казва “Щом не ги виждам, значи ги няма”. То казва: “Щом не ги виждам, значи са прозрачни.” Това е примерът за вяра, който трябва да следваме.

От друга страна, помислете за разликата между “прозрачен” и “невидим”. Ние свързваме невидимото с неща, които са “невидими с просто око” или с призрачни неща. Твърдението “Бог е невидим” ни хвърля в душевна паника, защото то свързва Бога със светски понятия като приказната шапка невидимка и така наречените “положителни и отрицателни енергии”, “чакри” и т.н. Прозрачните неща обаче са неща, които само едно от сетивата ни не може да възприеме. Всички други сетива ще го доловят. Това е като да си сляп, но да можеш да пипнеш, помиришеш, чуеш, вкусиш. Не се отчайваш от слепотата си, а изостряш останалите си сетива. Това казва и Павел в Римляни 1:

18. Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които ограждат истината с неправда. 19. Понеже това, което е възможно да се знае за Бога, им е известно, защото Бог им го изяви. 20. Понеже от създаването на света това, което е невидимо у Него, вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така че човеците остават без извинение.

 

Грешниците, които не вярват в Бога, “ограждат истината с неправда”. Изкупените, които вярват в Бога, виждат ясно невидимото. Има сетива, чрез които хората, дори след падението си, могат да виждат Бога, ангелите и невидимите сили на злото. Физическите сетива обаче не са сред тях. Телата ни не са способни да виждат така, както Адам и Ева са виждали преди да съгрешат. (“Очите им се отвориха” за физическите им тела и срама, но се затвориха за ангелите и не можеха да гледат Бога.) Остава вярата, която отваря духовните ни сетива.

Децата вярват на думите и обещанията ни. Можем да ги възпитаваме само въз основа на доверие. Можем да живеем с тях само ако ни вярват.

Първите хора, които виждаш след раждането си и които се грижат за теб, са родителите ти. Първият, когото виждаш при новораждането си и който се грижи за теб, е Исус Христос. Родените от Бога вярват на всичко, което той казва. Могат да бъдат възпитани от него само ако му се доверяват. Могат да живеят с него само на основата на вяра. И единствено на основата на вяра могат да кажат: “Щом очите ми не го виждат, значи е прозрачен.” Но за тях това няма значение, защото знаят, че един ден ще имат нови тела с нови очи. Йов го казва най-добре:

25. Защото зная, че е жив Изкупителят ми и че в последното време ще застане на земята; 26. и като изтлее след кожата ми това тяло, пак в плътта си ще видя Бога, 27. Когото сам аз ще видя и очите ми ще гледат, и то не като чужденец. За тази гледка дробовете ми се топят дълбоко в мен.

 

Когато сърцето на човек, ходещ на църква, се съмнява, той се смущава от подигравките на невярващите и от познанията на някои църковни членове по научен креационизъм. Оказва се, че всички са срещу него, защото не може да защити съществуването на своя Бог и започва да се съмнява още повече. НИЕ НЕ СМЕ ТУК ЗА ДА ДОКАЗВАМЕ НАУЧНО И ЧРЕЗ ФИЗИЧЕСКИ СРЕДСТВА БОЖИИТЕ ИСТИНИ. Както става ясно в Римляни, Бог сам се е погрижил природата да сочи към него и хората нямат извинение. Ние сме тук за да кажем това, което Исус каза и да носим същия чудотворен Дух, когото Исус носеше. Силно се съмнявам, че в църква, в която Святият Дух господства невъзпрепятстван (чрез невидимото чудо на новорождението, видимите си плодове и видимите си свръхестествени дарове), креационизмът ще занимава много умове.

 

април 2008

Лора Добрева