Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

Сватбата, водата, виното

 

Мнозина казват, че първото чудо, което Исус извърши в плът пред очите на хората, е превръщането на водата в най-хубавото вино на сватбата в Кана Галилейска. С това чудо Бог отново ни показа, че ни обича, че винаги е искал да ни даде най-доброто и нито за миг не се е отказвал от намеренията Си. Това, което е искал за нас от сътворението на света и което поради любовта ни към греха винаги сме отхвърляли, Той ни го предлага отново в Исус. Той казва, че не благоволява в смъртта на грешника и най-накрая ще доведе до сватбената трапеза своята избрана невяста, чиста и неопетнена.

Всичко, което Бог сътвори, беше хубаво. „И Бог видя всичко, което създаде; и, ето, беше твърде добро.” (Битие 1:31а). Човекът, сътворен по Негов образ и подобие, Той постави в най-прекрасното място на земята и покори на властта му всички създадени неща. За да остане завинаги в съвършенството, в което беше създаден, Адам трябваше само да направи най-естественото нещо – да се подчини на Създателя си. Той обаче не направи правилния избор и отхвърли най-доброто. Дори след грехопадението Бог не се отказа от него и отново му осигури необходимото за живот – на земята, докато умре и за вечния живот. Многократно Той предлагаше най-доброто, но поради нежеланието на човечеството да се откаже от бунта, то получаваше винаги „по-слабото вино.” Имаше и такива като Авраам, които макар и малко на брой, приеха с радост „най-доброто вино” – вечния завет за спасение по благодат за всички, които вярват в Бога, а тяхната вяра им се вмени за правда.

„А обещанията се изрекоха на Авраам и неговия потомък. Не казва: „и на потомците”, като на мнозина, но като на един: „и на твоя потомък, Който е Христос. И това казвам, че завет, предварително потвърден от Бога, не може да бъде развален от закона, въведен 430 години по-късно, та да се унищожи обещанието. Защото, ако наследството е по закон, то не е вече по обещание; а Бог го дари на Авраам с обещание” (Галатяни 3:16-18).

За да може да поведе всички Свои разбунтували се деца от смърт към спасение и от детство към зрялост, Бог първо събра една малка част от тях - избраните по плът потомци на Авраам - като пилци под крилото си и тъй като те отново отхвърлиха най-доброто, Той им даде „по-слабото вино” – закона. „Но Писанието затвори всичко под грях, та обещанието, изпълняемо чрез вяра в Исус Христос, да се даде на тези, които вярват. А преди да дойде вярата, ние бяхме под стражата на закона, затворени до времето на вярата, което ще се открие. Така законът стана за нас детеводител – да ни доведе при Христос, за да се оправдаем чрез вяра” (Галатяни 3:22-24); „Защото, както вие някога не се покорявахте на Бога, но сега чрез тяхното (на евреите) непокорство сте придобили милост, също така и те сега не се покоряват, та чрез показаната към вас милост и те сега да придобият милост. Защото Бог затвори всички в непокорство, та към всички да покаже милост. О, колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко непостижими са Неговите закони и неизследими пътищата Му!” (Римляни 10:30-33); (Римляни 16:25-27; Ефесяни 3:2-6).

Трудно се излиза от детство под попечителството на закона и се влиза в зрелостта. Трудно, но не невъзможно. Бог направи всичко за да помогне на оглупелия, затънал в блатото на греха човек да се издигне, да помъдрее и да се върне при Него. Зрелостта е тази, която сама взема решения, поема отговорности и не живее по занижените поради слабостта на плътта критерии на закона. Идва моментът, в който Бог казва: Време е за най-доброто вино, време е за Моя Син Исус, за прошката, спасението и съвършената невяста! Който е узрял, узрял е! Дойде времето, след многото изпитания, страдания, падения и изправяния, хората да приемат истинската манна от небето, учението, което Бог изпраща чрез живота, проповядването, страданието, смъртта и възкресението на Христос. Това не е времето на кръпките, на старото вино и старите мехове, а на новата дреха, новото вино и новите мехове! Още е „днес”, още е ден, още не се е изпълнило числото на избраните; но денят е по-близо от всякога. Вече е минал Йоан и е направил прави пътеките пред Исус. Ако не осъзнаем това и не тръгнем в тях, Исус няма да дойде в живота ни, въпреки че е умрял и възкръснал!

„За това спасение претърсиха и изследваха пророците, които пророкуваха за благодатта, която бе назначена за вас; като издирваха кое или какво време посочваше Христовият Дух, Който беше в тях, когато предизвестяваше Христовите страдания, и след тях славата. И откри им се, че не за себе си, а за вас служеха те в това, което сега ви се извести чрез онези, които ви проповядваха чрез Святия Дух, изпратен от небесата; в което и самите ангели желаят да надникнат” 1 Петър 1:10-12).

„…защото Бог бе промислил за нас нещо по-добро, та без нас да не постигнат съвършенство” (Евреи 11:40). Ние сме длъжни да вървим по истинския път, в по-голямо съвършенство от древните, да се боим и да внимаваме: „И така, понеже ни е оставено обещание да влезем в Неговата почивка, нека се боим, да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал до нея. Защото и на нас, както и на тях се донесе едно благовестие; но словото, което те чуха, не им принесе полза, понеже онези, които го чуха, не го съчетаха с вяра” (Евреи 4:1,2). Колко повече днес жертвата на Исус, ако не е съчетана с вяра, няма да ни донесе полза!

 

Матей 9:16

 

Никой не кърпи стара дреха с нов плат; защото кръпката ще се отдере от дрехата и съдраното ще стане по-лошо. Нито наливат ново вино в стари мехове; иначе, меховете се спукват, виното изтича и меховете се изхабяват. Но наливат ново вино в нови мехове, та и двете се запазват.

 

Марк 2:21,22

 

Никой не пришива кръпка от нов плат на стара дреха; защото кръпката ще се отдере от дрехата, новото – от старото, и съдраното ще стане по-лошо. И никой не налива ново вино в стари мехове; иначе, новото вино ще спука меховете и се изхабяват и виното, и меховете; но наливат ново вино в нови мехове.

 

Лука 5:36-39

 

Каза им още и притча: Никой не отдира кръпка от нова дреха да я сложи на стара дреха; иначе и новата дреха се съдира, и кръпката от новата не прилича на старата. И никой не налива ново вино в стари мехове; иначе новото вино ще пръсне меховете, и то само ще изтече, и меховете ще се изхабят. Но трябва да се налива ново вино в нови мехове. И никой, който е пил старо вино, не иска ново, защото казва: Старото е по-добро.

 

Новото вино (Исус и животът, който Той ни подарява) не може да се налее в стари мехове (не могат да останат в нас, ако не желаем да се променим или не сме се променили чрез истинско, разтърсващо покаяние, носещо съответните плодове) и да остане в тях без да ги спука и да изтече ( и така не получаваме вечен живот, а сме обречени на вечна смърт).

Ако искаме да се възползваме от „обещанието, изпълняемо чрез вяра в Исус Христос”, трябва напълно съзнателно, изцяло и доброволно да приемем жертвата Му; не само частта от нея, изпълнена напълно от Самия Него, а и другата, в която имаме лично и изключително важно съучастие като Божии съработници. „Съучаствай в страданията като добър воин на Исус Христос” (2 Тимотей 2:3; вж и Колосяни 1:24;1 Тимотей 1:18; 2 Тимотей 1:8; 4:5)

Исус не казва, че наливането на „ново вино” в нас ще ни направи автоматично „нови мехове.” Точно обратното – независимо дали сме фарисеи (които изповядват, че са потомци по плът на Авраам), дали сме родени в „християнски” държави (като много хора, родени в САЩ и Европа), или просто приемаме за даденост смъртта и възкресението Му (което по своята същност също е фарисейство) като в същото време с живота си свидетелстваме за „друг Исус”, ние си оставаме стари мехове, които, подложени на въздействието на новото вино, не само няма да се запазят, но и обезателно ще бъдат разрушени от него. Няма спасение за такива хора, въпреки че най-важното е извършено – Исус е умрял и чрез Него Бог е примирил със Себе Си доскорошните Си врагове – падналите хора. Не трябва да приемаме само отделни части от учението на Христос, така както на нас ни е изгодно по някаква причина, а да научим всичко, което Бог ни открива и да живеем според пълното откровение. Иначе старата дреха ще се раздере, накъса и ще изчезне, сякаш никога не е съществувала! „Никой не пришива кръпка от нов плат на стара дреха; защото кръпката ще се отдере от дрехата, новото от старото, и съдраното ще стане по-лошо” (Марк 2:21).

Старото вино е хубаво, но не трябва да сме толкова опиянени от него, че да не забележим превъзходството на новото, да закоравим старите мехове и да не можем да го приемем, да се изпълним с него и да живеем! „И никой, който е пил старо вино, не иска ново, защото казва: Старото е по-добро” (Лука 5:39).

 

Юлия Борисова

Декември 2008