Отново за истинската църква – тялото от вярващи,

съединено чрез главата Исус

 

Докато не станем истински християни и не започнем да се наричаме просто християни (или по-точно новородени последователи на Христос) вместо „някакви” християни (евангелски, православни, католици, съботяни, протестанти и т.н.), винаги ще има други, които да наречем еретици или които да нарекат нас еретици и то с основание. Божието учение и слово не ни дават подобно основание за разделение между всички, които изповядват, че са верни на Христос. Напротив, там, където се споменава, че има разделение и е необходимо да се извърши, то е за да си проличи, че някои са лъжеучители и проповядват друг Исус; че чрез човешки учения, на пръв поглед приличащи много на Божието учение, те сеят отрова и измама.

„Деца, последно време е; защото, както сте чули, че идва Антихрист, и понеже сега има много антихристи, от това знаем, че е последно време. От нас излязоха, но не бяха от нас; защото ако бяха от нас, щяха да си останат с нас; но излязоха, за да стане явно, че те всички не са от нас.” (1 Йоан 2:18,19); „Защото, първо, слушам, че когато се събирате в църква, ставали разделения помежду ви (и отчасти вярвам в това; защото е нужно да има и разцепление между вас, за да се види кои са одобрените помежду ви).” (1 Коринтяни 11: 18,19); „Деца, последно време е; защото, както сте чули, че идва Антихрист, и понеже сега има много антихристи, от това знаем, че е последно време. От нас излязоха, но не бяха от нас; защото ако бяха от нас, щяха да си останат с нас; но излязоха, за да стане явно, че те всички не са от нас.” (1 Йоан 2:18,19); „Исус отговори: Моето царство не е от този свят; ако царството Ми беше от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. Но царството Ми не е оттук.” (Йоан 18:36); „И чух друг глас от небето, който казваше: Излез от нея, народе Мой, за да не участваш в греховете й и да не споделяш пораженията й.” (Откровение 18:4)”

Такива хора  трябва да бъдат разпознати и отхвърлени от тялото, но не за да създават нови „християнски църкви” с някаква добавка пред името на Христос, а за да бъдат изобличени и да не се хули Божието име пред невярващите. Защото езичниците, като гледат богатото разнообразие от църкви, се чудят има ли наистина Бог, изпращал ли е Сина Си Исус на земята в плът, подобна на човешката и ако е така, има ли поне един християнин, воден единствено от Божия Дух, който не живее вече за себе си в този свят. Такъв човек не е останал на тази земя за собствена слава и удоволствие, а за да помага на погиващите да намерят пътя към Бога и вечния живот. „Сразпях се с Христос и сега не вече аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене” (Галатяни 2:20).Ако всички, наричащи себе си христови разбираха и изпълняваха това, никой нямаше да има повод да не вярва или да отрича, че Бог съществува и дарява вечен живот на тези, които Го търсят.

Тези мисли се появиха отново в ума ми когато търсех да прочета нещо, написано от така наречения (от хора) Свети Василий Велики. Попаднах на следния въпрос и отговор:

Католиците — еретици или «църква-сестра»

(Отговор на писмо, получено в редакцията на

 сп. „Свет Православия“)

 

 

Уважаема редакция!

Пиша ви с надежда да получа ясен отговор. В последно време срещу нашата св. Църква с нова сила се е опълчил католицизмът. Не е лесна за нас, православните християни от Украйна, борбата с този коварен враг на Православието. Особено жалко е за хората, неутвърдени във вярата. йезуитската пропаганда бързо променя техните разбирания, тласка ги към отричане от вярата на нашите отци. Самите католици ни показват фотографии, на които православни епископи (дори Вселенският патриарх Вартоломей) се прегръщат с представители на католицизма и със самия папа... Ето че ми попадна и книга с материали на Архиерейския събор на Руската Православна Църква от 1994 г., в която се казва, че католиците не са еретици, а „древна църква“, „църква-сестра“, че Православната Църква признава тяхното свещенство и причастие и следователно няма никакви пречки за обединение с тях. Струва ми се, че тук се крие страшна опасност за Православието, за която са предупреждавали св. отци.

Убедително ви моля въз основа на учението на св. отци и на Православната Църква да ми отговорите на следните жизнени въпроси:

1. Католиците еретици ли са или са „църква-сестра“, както твърдят съвременните богослови?

2. Признавали ли са светите отци тяхното свещенство и причастие?

3. Какво да правим ние, православните християни, ако нашите епископи започнат открито да се молят с католиците и да извършват богослужения заедно с тях?

С уважение: С. Пустовит, Виница.

Сърдечно Ви благодарим, уважаеми читателю, за Вашето писмо и за доверието Ви. Въпросът е наистина съдбоносен и изисква ясен и категоричен отговор, защото неговото решение е пряко свързано с учението на Църквата за спасението.

Отпадането на Римската църква от Вселенското Православие е плод на дълго съзрявали в нейните недра семена на еретическо мъдруване. Окончателното разделение станало на 20 юли 1054 г., при светейшия Константинополски патриарх Михаил Керуларий, когато заради нейните еретически нововъведения тя била отсечена от св. Църква като сух клон, който не само не дава плодове, но може да причини смъртта и на целия организъм. В този ден Римската църква със съборно решение е била отлъчена и предадена на анатема. Всъщност станал е не разкол, не разделяне, тъй като самата Църква не се е разделила, а по-правилно е да се каже — отделяне и отпадане от нея на това, което е престанало да бъде Църква, богочовешки организъм.

……

На 6 май 1848 г. било утвърдено Окръжното послание на Източните патриарси, имащо за всеки православен християнин безспорен авторитет по въпросите на вероучението. Това послание отново хвърля ярка светлина върху въпроса за латинството като ерес: „(Една) от най-разпространените ереси в по-голямата част на света някога е било арианството, а сега — папизмът.“ Съборът утвърждава, че еретическото лъжеучение на латинците „е извратило целия апостолски чин“ (чл. 4-5). Относно недопустимостта да се правят добавки в св. Символ на вярата в посланието се казва, че „такова учение носи в самата си същност и свойства всички признаци на неправославно учение. А всяко неправилно учение, отнасящо се до догмата на Съборната Църква за Блажената Троица, за произхождението на Божествените Лица, както и за изхождението на Светия Дух, е и се нарича ерес и разсъждаващите така — еретици, според определението на светейшия римски папа Дамас: „Който за Отца и Сина мисли правилно, а за Светия Дух неправилно, той е еретик“. (9) Затова едната света съборна и апостолска Църква, следвайки светите отци, както източните, така и западните, както някога е възвестявала при нашите отци, така и днес съборно възвестява, че това нововъведено мнение — че Светият Дух изхожда от Отца и Сина — е ерес, и последователите му, които и да са те, са еретици... и всяко духовно богослужебно общение с тях на православните чеда на Съборната Църква е беззаконие по силата на 7-мото правило на III Вселенски събор“ (чл. 15).

…..

В заключение ще приведем свидетелства и на някои светци. В писмата на преп. Амвросий Оптински така се проповядва истината на св. Православна Църква: „Римската църква отдавна се е отклонила в ерес и нововъведения. Главната ерес на тази църква, не по същество, а по действие, е измисленият догмат за главенството на папата или, по-точно, горделивото търсене на власт от Римските епископи над другите четирима Източни патриарси. Съборната Източна Църква е прекъснала общението с поместната Римска църква, като с отпаднала от истината и от правилата на Съборната Православна Църква.“

_____________________________________________

 

 

Това, което се е случвало и още се случва в „християнския” свят е ужасяващо! Бог е предупреждавал не веднъж в Библията: „Внимавайте да изпълнявате всичко, което ви заповядвам; да не прибавяте към него, нито да отнемате от него” (Второзаконие 12:32); „Да не прибавяте нещо към наредбите, които ви заповядвам, нито да отнемате от тях, за да пазите заповедите на Господа, вашия Бог, които ви заповядвам” (Второзаконие 4:2); „Всяко слово Божие е опитано: Той е щит на тези, които се уповават на Него. Не прибавяй към Неговите думи, да не би да те изобличи и се окажеш лъжец” (Притчи 30:5,6); „ Аз свидетелствам на всеки, който слуша думите на пророчеството в тази книга: Ако някой прибави нещо към тях, Бог ще прибави върху него пораженията, записани в тази книга, и ако някой отнеме от думите на тази пророческа книга, Бог ще му отнеме дела от дървото на живота и от святия град, които са описани в тази книга” (Откровение 22:18,19). След като знаем тези стихове, защо на някои така наречени „отци” им е хрумнало изобщо да разсъждават върху същността на Бога; да подреждат по някакво старшинство или първенство Бог Отец, Исус и Святия Дух; да добавят някакво „символ-верую” и учение за „Троицата” към вече написаното в святите книги за единствения Бог, Създател на всичко съществуващо? Не ни ли стига, че Бог Се е принизил достатъчно до нашата слаба, несъвършена природа с толкова любов, за да се опита да ни обясни нещо за Себе Си? Трябва ли напразно да философстваме, водени от желание за собствена слава върху нещо, толкова трудно достижимо за нашия ум? Уж защитавайки Бога от тези, които искат да кажат, че Той не е Един, а са поне трима, ние хората, с мъдруванията си за Троицата, постигаме същото – подреждаме някакви си три личности в строг йерархичен ред. Единственото, което ни е необходимо да знаем по въпроса е, че Бог е Един и е Една личност!

„Тогава ако ви каже някой: Ето тук е Христос, или: Там е, не вярвайте. Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така че да заблудят, ако е възможно и избраните…И така, ако ви кажат: Ето,Той е в пустинята – не излизайте; или: Ето, Той е във вътрешните стаи – не вярвайте. Защото както светкавицата излиза от изток и се вижда до запад, така ще бъде пришествието на Човешкия Син” (Матей 24: 23,24,26,27). В наши дни трябва също много да внимаваме. Не е ли достатъчно добре изразено учението на Христос за нашето спасение в Библията (като светкавица от изток чак до запад), за да се опитваме да добавяме към него? И Лутер е нарекъл папата еретик и антихрист и едва ли не, се е получило същото, което твърдят „православните” за „католиците”: „…тъй като самата църква не се разделила, а по-правилно е да се каже – отделяне и отпадане от нея на това, което е престанало да бъде църква, богочовешки организъм.” Така се появява и протестантството - не като ерес, а претендиращо за истинско християнство. Макар че истинският християнин, така както ни го показва Библията е не някой, който протестира, а който се смирява! Тъй като не знам подробности относно писанията на Лутер, не мога да кажа изказвал ли се е за източното православие и как точно. Но знаейки, че двете църкви (католическа и православна) взаимно не са се признавали за „истински” и поради факта, че протестанти и православни никога не са били заедно, мога да предполагам, че той още преди да се отдели от католицизма, ги е смятал за еретици.

Всичко това се повтаря многократно в по-нататъшната история на човечеството до наши дни. Периодически се появяват нови „истински” църкви: Свидетели на Йехова, Адвентисти от седмия ден, Свидетели на Исус Христос от последните дни и др. Никой обаче не си е поставил за цел да бъде воден от и да следва Божия Дух, живеещ в него като в Божи храм. Никой не отива направо към Писанията и новозаветната църква, обитавана от Святия Дух, а всеки се представя за наследник на някоя от съществувалите или съществуващи още църкви – институции, водени от човешки авторитети. Оказва се, че вместо смирено да се върнем към Бога и Неговото тяло, ние сме се присъединили към общества, протестиращи срещу други или отцепили се от тях!

А има толкова учения в Библията, които Бог е разкрил специално за нас, за нашето спасение и освещаване, за да можем един ден да видим лицето Му! Той иска да бъдем като Него, да бъдем святи! Невястата, която Исус подготвя на земята трябва да е чиста, без петно и бръчки. Любовта и светостта на Божиите хора са най-важни за изграждането на църквата (тялото, а не институцията) на Христос. За разлика от трудно обяснимото и неизразимо с човешка мисъл и реч Божие единство, тези неща са достъпни и лесно изпълними с помощта на Божията благодат за новородените отгоре умове. Никъде в Писанията няма да намерим съвети към Божиите деца вместо да се освещават и да обичат Бога и ближния, да се превръщат в значими философи, мъчещи се с човешки ум и реч да обяснят кое правилното съотношение и взаимодействие между Бог отец, Исус и Святия Дух. Исус твърди, че е едно с Отец, Павел казва, че Духът единствен знае какво има у Бога. „Няма да бъда повече в света, а тези остават в света; и Аз идвам при Теб, Отче святи, опази в името Си тези, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние едно…да бъдат всички едно, както Ти, Отче, Си в Мен и Аз в Теб, така и те да бъдат в Нас едно, за да повярва светът, че Ти Си ме пратил. И славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях, за да бъдат едно, както и Ние сме едно” (Йоан 17:11, 21,22); „Аз и Отец сме едно” (Йоан 10:30); „А рождението на Исус Христос беше така: след като майка Му Мария беше сгодена за Йосиф, преди да се бяха съединили, тя бе заченала от Святия Дух” (Матей 1:18; виж Лука 1:35 и Йоан 14:6-11); „А на нас Бог откри това чрез Духа; понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбочини…Така и никой не знае какво има в Бога, освен Божия Дух…а с думи, научени от Духа, като поясняваме духовните неща на духовните човеци” (1 Коринтяни 2:10-12); „А Утешителят, Святият Дух, когото Отец ще изпрати в Мое име…”(Йоан 14:26а); „ А когато дойде Застъпникът, когото Аз ще ви изпратя от Отец, Духът на истината, Който изхожда от Отец…” (Йоан 15:26а).

Не разбираме ли, че е безумие да вършим това, което Исус ни предупреждава отново (за кой ли път!) да не правим? „Тези хора се приближават до Мен с устата си и Ме почитат с устните си; но сърцето им се намира далеч от Мен. Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди” (Матей 15:8,9); „Обаче напразно Ме почитат, като преподават за поучения човешки заповеди” (Марк 7:7); „…нито са Му потребни служения от човешки ръце, като че ли има нужда от нещо, понеже Той сам дава на всички живот, и дишане, и всичко” (Деяния 17:25); „ Не хващай, не вкусвай, не докосвай (които всички се развалят от употреба), според човешки заповеди и учения?” (Колосяни 2:21,22).

През вековете сме измислили толкова „християнски” традиции и празници, които не са съществували в новозаветната църква, създадена от учениците на Христос! Щом тогава ги е нямало, значи не са били необходими и не са постановени от Него! Чрез тях ние сякаш искаме да се оправдаем с дела и то не заповядани от Бога, а изцяло измислени от нас. „А вие сте помазани от Святия и знаете всичко. Пиша ви, не защото не знаете истината, а защото я знаете и разбирате, че никоя лъжа не е от истината” (1 Йоан 2:20,21). Който е помазан от Святия Дух, не трябва да си позволява да измисля нови неща и да ги прибавя към словото (виж отново Притчи 30:5,6). Например, честването на рождения ден на Христос (ако са достоверни писаните исторически сведения) е въведено в църквите през четвърти век. Няма смисъл да се ровим в историята и да търсим други църковни „догми”, заповядани от хора. Ако поиска, всеки би могъл да направи това. Освен това, пред очите ни са множество традиции, спазвани и днес от католици, православни или протестанти. Искам само да споделя нещо, което ми каза наскоро една жена: „За Рождество ще се съберем в семейството (като имаше предвид съпруг и деца, сред които има и невярващи) и ще направим както си му е реда. Първо – молитва, после ще изпеем „Тиха нощ, свята нощ” и т.н.” Чудесно, нали? Ако не направят точно така, може би ще имат угризения или ще извършат грях? Няма нищо лошо в това, да се молиш (независимо кой ден) или да изпееш „Тиха нощ, свята нощ.” Нека се замислим обаче къде е писано, че така трябва? Нима Павел и другите апостоли празнуваха рождения ден на Исус, знаеха тази песен и я пееха задължително на този ден?

Не съм сигурна, че изобщо забелязваме как се отдалечаваме от Бога и живеем според собствените си желания и правила; как не само постановяваме задължителни наредби и празници в църковните си деноминационни общества – институции, но и в малките си християнски общества – семейства по плът, домашни групи, служения и т.н.

Нека стоим близо до Бога, защото единственото, което Той иска е не жертви, измислени от нас („Вие оставяте Божията заповед и държите човешкото предание – измивания на стомни и чаши; и правите много други неща”; Марк 7:8), а милост („Защото сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим”; Ефесяни 2:10).

Амин.

Юлия Борисова

Януари, 2009