Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

Пълнотата на църковния абсурд, в който живеем днес

 

Тялото на Исус (църквата) не се оформя автоматично и механично от всички, които посещават „църковни” сгради, за да участват в „богослужения.” Това може да бъде просто физическо събиране и присъствие на хора на едно място. Колко от тях са истински храмове на Бога и имат връзка с Него чрез Духа Му, който живее в тях? Само Бог знае. Истинското хваление и богослужение се извършват единствено от и в такива храмове. Всяка друга проповед, песен, пророчество, макар и обявени в името на Исус, не са от Бога и са мерзост пред очите Му.

Бог е казал, че ще възвеличи смирените. Кои смирени и как точно? Може би повечето от нас си мислят, че това ще стане след като известно време (колко?) сме били толкова смирени, че сме вършили само най-обикновена физическа, домакинска работа и кротко сме чакали пастори, презвитери или дякони да ни забележат. Тогава изведнъж ще станем подходящи за духовна работа, ще проповядваме, ще пеем пред множества, ще слагаме титли пред имената си и други ще ни лъскат обувките, ще перат прането ни и т.н.

Смирението обаче изобщо не е това, което си мислим, докато наблюдаваме с кого и с какво се съобразяват хората край нас. Училището на Бога не е някакъв религиозен университет организиран по образец на всички останали човешки учебни заведения – учиш 4-5 години, вземаш някакви изпити по въпросник, оценяват те хора и накрая получаваш диплом. Тогава всички те поглеждат с „друго око” и ти ставаш по-значим от други. Основаваш свои църкви или превръщаш в „твоя” някоя вече съществуваща. Същото е и с тялото Христово. То не може да се състои от събрания с различаващи се и в много случаи противоречащи си доктрини; не може да бъде механичен сбор от деноминации, а жив организъм, действащ обединено и еднопосочно. Не можеш да наречеш тяло един организъм, чиито части дърпат на различни страни!

Истинското смирение е нещо, което ще ни лиши от жаждата ни за човешко признание, човешки титли. То ще ни научи да живеем като слуги на Божията трапеза, за които всички останали са по-високопоставени, защото са „изгубената овца”, която когато Овчарят намери, носи на ръце, за да я прибере в кошарата; ще ни накара да внимаваме да не паднем, независимо от изключителните откровения, с които Бог ни е дарил. Защото, дори и най-искреното възхищение от висотата на нечии постижения, може да се превърне в ласкателство и примка в нозете на този, от когото се възхищаваме и в път към ямата за нас, ослепените от чуждата слава.

Чудесата и силата на Святия Дух в Листра бяха толкова големи, че не случайно обявиха Павел и Варнава за богове и поискаха да им принесат жертви. „А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, казвайки по ликаонски: Боговете, оприличени на човеци, са слезли при нас. И наричаха Варнава Юпитер, а Павел Меркурий, понеже той беше главният говорител. И жрецът на Юпитеровото капище, което беше пред града, приведе юнци и донесе венци на портите, и заедно с народа се канеше да принесе жертва. Като чуха това апостолите Павел и Варнава, раздраха дрехите си, скочиха всред народа и извикаха, казвайки: О, мъже, защо правите това? И ние сме човеци със същото естество като вас, и благовестяваме ви да се обърнете от тези суети към живия Бог, Който е създал небето, земята, морето, и всичко, което има в тях; Който през миналите поколения е оставял всичките народи да ходят по своите пътища, ако и да не е преставал да свидетелства за Себе Си, като е правил добрини и давал ви е от небето дъждове и родовити времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба. И като казваха това, те едвам възпряха множеството да не им принася жертва” (Деяния 14:11-18).

Това, което направиха Павел и Варнава беше продиктувано от чистите им сърца и любовта им към Бога. Твърдо и недвусмислено те показаха чия е славата и с риск да разсърдят възторжените жители на Листра, не се оставиха да ги почитат като богове. Така ли постъпваме, ние днешните християни? Сещаме ли се, че всички имаме едно и също естество? Ако само за миг си представим Павел, Петър, Йоан и другите ученици на Христос облечени в скъпи костюми, проспериращи материално, с университетски титли и дипломи по теология, ще се засмеем искрено и ще кажем, че е абсурдно! По същия начин ли мислим за себе си и за нашите съвременници, братя и сестри, предпочели да се хвалят с религиозно образование, вместо с кротост, любов, слугуване, смирение? „Не оставайте на никого длъжни в нищо, освен един друг да се обичате, защото, който обича другия, изпълнява закона” (Римляни 13:8); „Вземете Моето иго върху си и се научете от Мене; защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите покой за душите си” (Матей 11:29); „Речете на Сионовата дъщеря: Ето, твоят Цар иде при тебе, кротък и възседнал на осел, и на осле, рожба на ослица”); „…а скритият в сърцето живот, с нетленното украшение на кротък и тих дух, което е скъпоценно пред Бога” (1 Петър 3:4); „Какво искате? С тояга ли дойда при вас? Или с любов и с дух на кротост?” (1 Коринтяни 4:21).

Исус също не дойде в плът, за да се хвали с човешки способности, знания и дела. Той не дойде, за да проповядва по площадите с усъвършенствано в плътта красноречие; не пожела да бъде издигнат и почитан като учител и цар от хората, защото да царуваш на земята за кратко докато си жив и да ръководиш земните неща, които преминават, е нищо в сравнение с това да бъдеш Цар в Божието царство. Той не се хвалеше с нищо свое, само казваше, че слуша единствено Отец и е едно с Него.

Може ли човек подобен на Него да търси слава от хора и да им угажда, за да не го преследват, а да го носят на ръце и да му говорят сладки приказки за значимостта на титлите и знанията му? Има ли някой, който да не помни думите: „А относно идоложертвеното: Знаем, че ние всички уж имаме знание да разрешим въпроса! Но знанието възгордява, а любовта назидава” (1 Коринтяни 8:1). С какво и на кого са полезни всички титли и завършени колежи и университети, когато липсва любовта? „Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, що звънти, или кимвал, що дрънка. И ако имам пророческа дарба и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, така че планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм. И ако раздам всичкото си имане за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, каква полза?” (1 Коринтяни 13:1-3). Апостолът е спрял до тук, но ние няма да сгрешим ако добавим още нещо: Ако съм завършил няколко богословски колежа и университета, ако съм станал доктор или професор по теология, а любов нямам, каква полза? Нищо не съм.

А ако имаш любов като описаната в следващите стихове: „Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразня, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада” (1 Коринтяни 13:4-8), би ли ти дошло изобщо наум да търсиш признание от хора, завършвайки университети, които те възвисяват над другите и придобивайки титли пред името си? „ Защото на човеци ли искам да угоднича сега, или на Бога? Или искам да угаждам на човеци? Ако угаждах още на човеци, нямаше да съм Христов слуга” (Галатяни 1:10). Ако дори и за миг си позволиш да се изкушиш от подобни плътски награди, няма ли да се сетиш за наградите, които те очакват на небето: „…Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е идвало, всичко това е приготвил Бог на тези, които Го любят” (1 Коринтяни 2:9).

 

Юлия Борисова

януари 2009

Free Web Hosting