Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg
Книгата на живота
И видях в десницата на Седящия на престола книга, изписана отвътре и отвън, запечатана със седем печата. И видях, че един силен ангел прогласяваше с висок глас: Кой е достоен да разгъне книгата и да разпечата печатите й? И никой, нито на небето, нито на земята, не можеше да разгъне книгата, нито да я гледа. И аз плаках много, защото никой не се намери достоен да разгъне книгата, нито да я гледа. Но един от старейшините ми каза: Недей плака; ето Лъвът, Който е от Юдовото племе, Давидовият корен, победи и може да разгърне книгата и да разпечата нейните седем печата. И видях между престола и четирите живи същества, между тях и старейшините, че стоеше Агне, като заклано, което имаше седем рога и седем очи, които са седемте Божии духове, разпратени по цялата земя. И То дойде, и взе книгата от десницата на Седящия на престола. И когато взе книгата, четирите живи същества и двадесет и четиримата старейшини паднаха пред Агнето, като всеки държеше арфа и златни чаши, пълни с тамян, които са молитвите на светиите. И пееха нова песен, казвайки: Достоен си да вземеш книгата и да разпечаташ печатите й, защото Си бил заклан и с кръвта Си изкупил си за Бога човеци от всеки род, език, племе и народ. (Откровение 5:1-9)
Който победи, ще се облече в бели дрехи; и Аз никога няма да излича името му от книгата на живота, но ще изповядам името му пред Отца Си и пред Неговите ангели (Откровение 3:5)
Каква е разликата между книгата на живота на небето, в която са записани имената на спасените и книгите на някои църкви институции, в които се записват имената на „членовете” им? Огромна! Небесната е Божия инициатива и само Бог има право да записва в нея. Той поставя и условията, на които трябва да отговарят записаните. Той е съдията, определя и отсъжда кой къде ще бъде през вечността. Нима си мислим, че като водим книги на земята с имената на хора, посещаващи църковните сгради, Бог послушно ще ги препише и ще приеме нашата пристрастна преценка? Кой знае предварително кои ще бъдат победителите - тези, които ще устоят до края? (Откровение 3:5). Кой си позволява да подражава на Бога и да дублира неговата книга на земята? Надникнал ли е някой в нея, щом е казано, че на земята и на небето „ не се намери достоен да разгъне книгата, нито да я гледа”? (Откровение 5:4б).
Това е грях! Какво става когато някоя деноминация „изтрие” от книгата си нечие име? Нима самият апостол Павел не ни казва: „Понеже чуваме, че някои постъпвали безчинно между вас… На такива заръчваме и ги увещаваме в името на Господ Исус Христос да работят тихо и да ядат своя си хляб. А на вас, братя, да не ви дотегне да вършите добро. И ако някой не се покорява…не се събирайте с него, за да се засрами. Обаче не го смятайте за неприятел, а го наставлявайте като брат” (2 Солунци 3:11-15). И още: „Но ако някой ме е наскърбил, не е наскърбил само мене, но всички ви отчасти (да не кажа премного) За такъв един доста е наказанието, което му е било наложено от повечето от вас. Така че сега вече е по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от прекомерна скръб. Затова ви моля да го уверите в любовта си към него” (2 Коринтяни 2:5-8). Дори когато Павел препоръчва на вярващите в Коринт: „Отлъчете нечестивия човек изпомежду си” (1 Коринтяни 5:13б), той казва: „…за погубване на плътта му, за да се спаси духът му в деня на Господ Исус” (1 Коринтяни 5:5). Как тогава си разрешаваме да записваме и отписваме имената на хора в земни книги? Сам Исус предупреди учениците си: „Обаче недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, задето имената ви са написани на небесата” (Лука 10:20). Никакви наши земни успехи или наличието на имената ни в книги на земята не ни носят спасение. Единствено книгата на живота, която е на небето, е гаранция за него! Бог ни записва в книгата на живота: „…и в онова време Твоят народ ще се спаси – всеки, който се е намерил записан в книгата” (Даниил 12:1б); и Бог заличава имената ни от нея. „Но Господ рече на Мойсей: Който е съгрешил против мене, него ще залича от книгата Си” (Изход 32:33). Казано е, че тя се намира на небето. Тогава какви са земните ни книги, измислени от хора? Нима имат нещо общо с книгата на Исус на небето? Или служат за възвеличаване на хора от други хора? „Защото на човеци ли искам да угоднича сега, или на Бога? Или искам да угаждам на човеци? Ако угаждах още на човеци, нямаше да съм Христов” (Галатяни 1:10). Желаейки да потърсим човешко признание и уверение за спасението си, не потъпкваме ли кръвта На Христос? Или може би точно защото не сме убедени във вярата си и не искаме освещение, търсим спасение не в Божията благодат, а в субективно човешко признание, което да ни успокои, че каквото и да правим до смъртта си, сме си осигурили място на небето?
В такива случаи, изкушението да си осигуриш човешка почит и вечен живот, подписвайки се под определени „правила”, „канони”, „символи на вярата” и така да станеш част от някоя деноминация, може да те отведе право в огненото езеро! Да му мислят и тези, които са организирали общението си по този начин и поднасят за одобрение и съгласие на други вярващи такива документи! Казано е: „Но речта ви да бъде: „Да, да” и „Не, не; а каквото е повече от това, е от лукавия” (Матей 5:37). Ако се подпишеш или дори просто се съгласиш и обещаеш да спазваш ученията и правилата в дадена църква, а не успееш или съзнателно не го правиш? Не е ли мерзост пред Бога и лицемерие?
Само Господ знае какво има в сърцата ни. „И когато беше в Ерусалим, на Пасхата, през празника мнозина повярваха в Неговото име, като гледаха знаменията, които вършеше. Но Исус не им вярваше, защото познаваше всичките човеци и защото Той нямаше нужда да Му свидетелства някой за човека, понеже сам знаеше какво има в човека” (Йоан 2: 23-25). Защо тогава се опитваме да Му свидетелстваме като записваме имената на одобрени от нас човеци в църковни книги? Негово върховно право е да пише в книгата на живота човешки имена. Ако се опитваме ние да ги пишем, някой ден можем съвсем закономерно да чуем: Махнете се, не ви познавам. „В онзи ден мнозина ще ми рекат: Господи! Господи! Не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме и не в твоето ли име извършихме множество велики дела? Но тогава ще ви заявя: Никога не съм ви познавал; идете си от Мене вие, които вършите беззаконие” (Матей 7:22,23).
В Библията няма пример за местна църква, която да е водила книга на членуващите и да е записвала за свои „членове” само тези, които са съгласни с определени доктрини. Не са съществували и различия в разбирането и приложението на ученията, положени за основа от апостолите. Има примери само за ереси, които са се мъчели да изопачават истинските и вече разяснени учения. Защото не съществуват много пътища към Бога, както твърдят привържениците на много съвременни религиозни учения и философи „атеисти”. За жалост, същото твърдят с действията и разделенията си и деноминациите, в които членуват голямо множество вярващи, наричащи себе си „истински последователи” на Христос. Всички имат своебразни собствени „устави” често коренно различаващи се от „уставите” на други „християнски” деноминации. Колко други „исусовци” всъщност проповядваме?
В Откровение Исус се обръща към църковни общества, живеещи на едно и също място, но имащи за основа вярата в Неговото име и любовта към Него, а не различни „символи на вярата.” От тук Той тръгва когато им говори за едно или друго отклонение от основата и допускане на определени грехове. Той не се обръща към няколко различни деноминации от хора, живеещи в един град.
Защо не отворим очите си и не спрем да живеем по човешки повеления, нямащи нищо общо с истинската новозаветна църква, изградена върху една единствена основа – Исус? Защо не спрем да следваме неща, измислени столетия по-късно от хора, които имат „сърбеж в ушите”? „Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение; но понеже желаят да слушат новости, ще си съберат учители по своите страсти, за да им гъделичкат слуха, и като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните.” (2 Тимотей 4:3,4). Бог да ни е на помощ!
Юлия Борисова