Free Web Hosting

Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

 

Отиваш в крайности

 

Чувала съм за себе си, че съм много крайна, особено когато говоря за нещата, които е забранено на християните да вършат – например да ходят на плаж, на кино, да слушат светска музика, да гласуват в държавни и общински избори, да имат гаджета.

Първо, за днешните ходещи на църква е характерно мекото и вежливо отклоняване на разговора от темата му към моята личност. Ето, ходенето на плаж като тема на разговор стои между теб и мен. Вместо да се замислиш над това занимание и над библейските мотиви, които ти излагам срещу него, ти насочваш разговора към мен, казвайки, че съм крайна, фанатична, законничка или непокорна на властта в местната църква. Не помниш ли, че говорехме за ходенето на плаж, не за мен?

Второ, оправданието, че златната среда е най-добра и че крайностите са грешни, е безумно от библейска гледна точка. „Златната среда” е измислена с цел да бъдат задоволени колкото се може повече хора и да се избегнат конфликтите, свързани с отстояването на истината. В учението на Исус няма картина със среда и крайности. Има картина с два пътя: един, който води към спасение и друг, който води към заслужено вечно страдание. Те не са успоредни, т.е. няма как да лавираш вляво към една крайност, да влизаш за малко в правилния път и после да залитнеш вдясно към другата крайност. Пътят към ада е в обратната посока; той е лесен – понякога болезнен, но лесен, понеже е естествения път за всеки грешник. Ако се обърнеш в него и тръгнеш след Исус, си на пътя към рая. А този път е труден и по него се напредва само с любов към Бога и с добри дела. Ако не напредваш, изоставаш и сменяш посоката.

Исус не ни е оставил в неведение по отношение на това кои занимания в живота ни са грях, нито по отношение на това какъв точно е правилният път. Той не е въпрос на тълкувание. Има само един начин на живот, който той приема и който го радва – неговият собствен живот. Той е критерият за святост и ако не се е забавлявал, ще трябва да го приемем и за себе си и да изкореним собственото си желание за забавление. Ако не се е татуирал, гримирал или докарвал, значи това е пътят и за нас. Ако не се е месил в земната власт, значи и ние като граждани на небесното му царство нямаме място там. Той е пътя, истината и живота и всичко извън него е лъжа. Той не предупреждава срещу крайностите, а срещу лъжата и лицемерието. Призивът му е да сме святи, както Баща ни на небето е свят. А с него няма нищо невъзможно.

 

Лора Добрева
Март 2009