Откровение 21:1-14
„И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха; и море нямаше вече. Видях и святия град, новия Ерусалим, да слиза от небето, от Бога, приготвен като невяста, украсена за мъжа си. И чух силен глас от престола, който казваше: Ето скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови люде; и Сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях...първото премина. И Седящият на престола каза: Ето, Аз подновявам всичко...Който побеждава, ще наследи тези неща...Тогава дойде един от седемте ангели, които държаха седемте чаши, пълни със седемте последни язви, и ми проговори, казвайки: Ела, ще ти покажа невястата, жената на Агнето. И отведе ме чрез Духа на една голяма и висока планина, и показа ми святия град Ерусалим, който слизаше от небето, от Бога, и имаше Божествена слава;...Градът имаше голяма и висока стена, с дванадесет порти, и на портите – дванадесет ангела, и надписани над портите имена, които са имената на дванадесетте племена на израиляните...И градската стена имаше дванадесет основни камъни с дванадесет имена на тях, имената на дванадесетте апостоли на Агнето.“
Няма съмнение, че Новият Ерусалим не е град от камъни, а съвкупността от всички спасени, чиито имена са били записани в книгата на живота. В двата стиха, в които се споменава името му, се говори и за невястата на Агнето. Откровение 21:9б: „Ела, ще ти покажа невястата, жената на Агнето. И ...показа ми святия град Ерусалим, който слизаше от небето (приготвен като невяста – стих 2), от Бога и имаше Божествена слава...“
Когато нашият Господ говори за храм, Той не разбира сграда. „Ние Го чухме да казва: „Аз ще разруша този ръкотворен храм и за три дни ще съградя друг, неръкотворен ( Марк 14:58; виж и Лука 20:18; Йоан 2:19). Същото е и когато става въпрос за Църквата Му: „...и на тая канара ще съградя моята църква; и портите на ада няма да й надделеят“ (Матей 16:18). Когато чуваме това също не си представяме сграда на църква и врати, през които непокаялите се влизат в ада; представяме си всички вярващи (църква), които са победили греха (портите на ада) и са избегнали последиците от него. За какво става въпрос в Откровение 21?
Исус е Вратата; Той си проби път през наследниците на Авраам по плът, за да се въплъти Сам в човешко тяло, да умре, да възкръсне и да спаси от дванадесетте племена всеки човек, който вярва в Него и се уповава на Благодатта. Това са дванадесетте порти на новия Ерусалим. „За това спасение претърсиха и изследваха пророците, които пророкуваха за благодатта, която бе назначена за вас“ (1 Петър 1:10); „...не за себе си, а за вас служеха те...“ (12). „У Своите Си дойде, но Своите Му не Го приеха. А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, тоест на тези, които вярват в Неговото име“ (Йоан 1:12).
Новината за примирението, което Бог извърши чрез Него - единородния Божи Син, крайъгълния камък, отхвърлен от зидарите и станал глава на ъгъла, камък за освещение, но и за препъване, камък за твърда основа, камък отбран, скъпоценен, - беше разнесена първо от дванадесетте пратеника, които се храниха три години със словото Му. Тези апостоли, изпратени от Исус, както и Той беше пратен от Отец, бяха миротворците. Тези, които носят благата вест, че чрез смъртта на Исус Бог примири със Себе Си грешниците; тези, които, като пратеници от страна на Бог, умоляват и грешниците вече да се примирят с Него. Така те станаха основата, върху която се издига стената на новия Ерусалим. "Казва им: Но според както вие казвате, Кой съм Аз? Симон Петър в отговор рече: Ти си Христос, Син на живия Бог. Исус в отговор му каза: Блажен си, Симоне, сине Ионов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата. Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър и на тая канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да й надделеят" (Матей 16:15-18). Така Неговите ученици, разнасяйки навсякъде това, което чуха от Отец, също станаха, заедно с Исус, основните камъни на тялото на Господ, което започваше да се изгражда, защото на земята вече беше дошло царството небесно. "При Когото идвайки, като при жив камък, от човеците отхвърлен, а от Бога избран и скъпоценен, и вие, като живи камъни, се съграждате в духовен дом, за да станете свето свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Исуса Христа. Защото е писано в писанието: "Ето, полагам в Сион крайъгълен камък, избран, скъпоценен; И който вярва в Него, не ще се посрами". За вас, прочее, които вярвате, Той е скъпоценност, а на тия, които не вярват, "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла", и "Камъкът, о който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват"; защото се спъват о словото и са непокорни - за което бяха и определени“ (1 Петър 2:8).
Всяко следващо поколение вярващи идва при „живия камък“ и хората също се вграждат като живи камъни в стената на Ерусалим, за да се изгради духовният дом, святото свещенство на Бога. Новият Ерусалим не е физически град, построен от материали, които вече не съществуват, защото „старото премина.“ Щом всичките скъпоценни камъни и всичкото злато не трябваше да бъдат наше богатство още на земята, щом Бог ни съветваше да трупаме богатството си на небесата, какво място могат да имат те във вечността? Още повече, Той казва, че е приготвил за избраните Си това, което „око не е виждало и ухо не е чувало.“
Исус съветваше: „Не давайте свето нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите си пред свинете, да не би да ги стъпчат с краката си и се обърнат да ви разкъсат“ (Матей 7:6). В Писанието ние вярващите сме описани като нещо изключително ценно за Бога. Оприличени сме на зеницата на окото Му, на пречистено злато; царството Му е бисер и така нататък. Защо тогава си позволяваме да пренебрегваме това, което сме за Него и често предпочитаме ние самите да живеем като свине? Защото нямаме Исус постоянно изобразен пред очите си, защото минаваме пред огледалото, виждаме образа си и след малко забравяме какво сме видели. Нима такава е невястата Му? Не, невястата Му е чиста и съвършена, злато и скъпоценен камък. Тя е градина, несравнима с нищо друго, което съществува на земята.
Църква, тяло, на което Исус е глава, небесно царство, невяста без петно и бръчка, къща, построена на канара, прекрасна градина, изпълнена с плодове – всичко това са хора – хора устояли, победили, изработили спасението си.
От известно време, когато разсъждавам върху всички тези сравнения, се питам как аз се включвам в тази картина. Първата обобщаваща мисъл, която изникна в ума ми беше: необходимо е всяка вечер, правейки равносметка на изминалия ден, да си отговарям на въпроси като: бях ли днес тази невяста, тази прекрасна градина; колко плод набра Господ от мен, с удоволствие ли обитаваше в мен, с наслада ли се разхождаше, вдъхвайки ароматите й и ядейки изрядните й плодове?
Признавам, че душата ми изтръпна при тези мисли. Признавам, че още не съм взела твърдо решение да приведа в изпълнение подобен план за всеки ден. Но нито аз, нито който и да е друг, наричащ себе си християнин има друг избор. Трябва да даваме отчет пред себе си, за да знаем, че сме направили същото и пред Бога. Иначе, все едно си затваряме очите и казваме, че Бог не ни вижда.
Нека сега си припомним някои стихове, които да ни служат за изобличение, изграждане, насърчение:
Песен на песните 5:2,3:
Аз спях, но сърцето ми беше будно; И ето гласът на възлюбения ми; той хлопна и казва: Отвори ми, сестро моя, любезна моя! Гълъбице моя, съвършена моя; Защото главата ми се напълни с роса, Косите ми с нощни капки. Но аз си рекох: Съблякох дрехата си, - как да я облека? Умих нозете си, - как да ги окалям?
Откровение 3:19-21:
Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш. Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене. На този, който победи ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол.
Песен на песните 4:12,16:
Градина затворена е сестра ми, невестата, извор затворен, източник запечатан...Събуди се, северни ветре, и дойди южни, повей в градината ми, за да потекат ароматите й. Нека дойде възлюбеният ми в градината си и яде изрядните си плодове.
Песен на песните 5:1:
Дойдох в градината си, сестро моя, невесто; обрах смирната си и ароматите си; ядох медената си пита с меда си; пих виното си с млякото си. Яжте, приятели; пийте, да! изобилно пийте, възлюбени.
Галатяни 5:22-25:
А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон. А които са Исус Христови, разпнали са плътта заедно със страстите и похотите й. Ако по Духа живеем, по Духа и да ходим.
Откровение 14:4:
Те са ония, които не са се осквернили с жени, защото са девственици; те са които следват Агнето, където и да отива; те са били изкупени измежду човеците за първи плодове на Бога и на Агнето.
Евреи 12:11:
Никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко; но после принася правда като мирен плод за тия, които са се обучавали чрез него.
Евреи 13:15:
Прочее, чрез Него нека принасяме на Бога непрестанно хвалебна жертва, сиреч, плод от устни, които изповядват Неговото име.
Колосяни 1:10:
За да се обхождате достойно за Господа, да Му угаждате във всичко, като принасяте плод във всяко добро дело и като растете в познаването на Бога.
Филипяни 4:17:
Не че искам подаръка, но искам плода, който се умножава за ваша сметка.
Филипяни 1:21-24:
Защото за мене да живея е Христос, а да умра, придобивка. Но ако живея в тялото, това значи плод от делото ми; и така що да избера не зная, но съм на тясно между двете, понеже имам желание да отида и да бъда с Христа, защото, това би било много по-добре; но да остана в тялото е по-нужно за вас.
Филипяни 1:8-11:
Защото Бог ми е свидетел как милея за всички ви с милосърдие Исус Христово. И затова се моля, щото любовта ви да бъде все повече и повече изобилно просветена и всячески проницателна, за да изпитвате нещата, които се различават, та да бъдете искрени и незлобни до деня на Христа, изпълнени с плодовете на правдата, които са чрез Исуса Христа, за слава и хвала на Бога.
Римляни 15:26-28:
Защото Македония и Ахаия благоволиха да дадат известна помощ за бедните между светиите в Ерусалим. Благоволиха наистина, но и длъжни им са, защото, ако езичниците участвуват с тях и в духовните неща, длъжни са да им послужат и в телесните. Прочее, когато свърша това, като им осигуря тоя плод, ще мина през вас за Испания.
Римляни 6:17,18,22:
Благодарение, обаче, Богу, че като бяхте слуги на греха, вие се покорихте от сърце на оня образец на вероучението, в който бяхте обучени, и, освободени от греха, станахте слуги на правдата. Но сега като се освободихте от греха, и станахте слуги на Бога, имате за плод това, че отивате към светост, на която истината е вечен живот.
Яков 3:18:
А плодът на правдата се сее с мир от миротворците.
Яков 3:17:
Но мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, умолима, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна.
И накрая една песен:
Дълбоко в мен, в мойто сърце
има градина, посадена от Бог.
Благословен се разхожда Исус,
с моя Спасител срещам се там.
Реки вода жива, ето вътре в мен текат;
един вечен извор ме изпълва изцяло, докрай.
Аз имам грижа за това
тя да е дом за Теб в света
и всеки ден да чувам в нея твоя глас.
Аз имам грижа за това
да е достойна тя за Теб;
да можеш да береш от мен Ти хубав плод.
(„Градина“, Хесус Адриан Ромеро)
Юлия Борисова, октомври 2009