Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

 

Невястата на Исус, на която Той се наслаждава.


Добрите музиканти, като колектив, за няколко часа се подчиняват един на друг в абсолютна хармония. За да направят това, те свирят през голяма част от живота си, в продължение на много часове. Това са часове, през които сръчността, дадена им Бога, се усъвършенства и те дори заякват физически. Освен това преодоляват толкова много неща в самите себе си и оформят характера си. Например: липсата на симпатия (дори наличието понякога на завист и омраза) към някой от колегите, липса на организираност, мързел, желание за бунт, за изява на собствената гордост и така нататък. Удивително е това, което хората могат да вършат дори без съзнанието за Бога, водени единствено от „естествените“ си дарби, които всъщност са свръхестествени, защото са от Свръхестествения Бог, а не получени следствие на еволюция от „коацерватна капка“, появила се незнайно откъде в „първичния световен океан“. Или пък от маймуната, благодарение на която сме се превърнали в най-умния животински вид на планетата.

Всичко това минава през ума ми докато слушам как Камерен оркестър със солист изпълнява „Годишните времена“ на Вивалди. Изпълнението наистина е съвършено (за човешките възможности) и сякаш дори солистът се е слял с оркестъра – нищо не дразни, не разваля изпълнението, никой не изпъква. Всеки е на мястото си и всички са едно цяло. Лицата им сдържано сияят и сякаш казват: „Ние сме заедно и изпълняваме мисията си съвършено.“ На това място не мога да пропусна да цитирам Словото: „Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него“ (Йоан 14:23); „...направете радостта ми пълна, като мислите едно, като имате еднаква любов и бъдете единодушни и единомислени.“ (Филипяни 2:2); „... Отче свети, опази в името Си тия, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние“; „... да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил“ (Йоан 17:11,21).

Във въздуха се усеща пълното посвещение на музикантите на това, което вършат. В тези мигове те наистина са части на съвършено тяло, в което няма фалшиви ноти, а само отдаденост, съсредоточеност, трудолюбие, старание, любов.

Усещането наистина не се поддава на описание!!! Те са като безполезни слуги, които само си вършат работата.

Така ли сме и ние в тялото на Исус? „...защото човеците на тоя век са по-остроумни спрямо своето поколение от просветените чрез виделината" (Лука 16:8). Нима не сме длъжни да бъдем много повече от един „съвършен“, земен оркестър от музиканти? Това ли търсим за Божия прослава? Или търсим онази митична, незнайна воля, която е само за нашия малък личен живот и не я откриваме до края на дните си, защото просто такова нещо няма? Усъвършенстваме ли се като музикантите заедно в любов един към друг, в святост, в покорство, за да минем през страдания и обиди, избелени в кръвта на Исус отново за Божия прослава? Колко време, любов, старание и разбиране на Словото посвещаваме на това? Пък и за какво друго сме на земята? За земни, плътски удоволствия?

Вече съм напълно убедена, че и най-малките неща в живота са предназначени да ни водят към Бога – стига само да Го търсим, а не просто да „убиваме времето“ докато сме на земята. Чрез възможността да правим музика и да я изпълняваме, Бог отново ни дава знак за Себе Си, отново ни насочва към Своята мощ, Суверенност и Съвършенство като Творец на всичко. Тя също е част от творението, което хората отхвърлиха и не приеха като Божие. Тя е знамение за това, че Бог съществува, прави всичко както иска, прави го съвършено, за Своя прослава.

Музиката е едно от нещата в този свят, които най-много ни вълнуват; тя ни въздейства и ни кара да й се наслаждаваме. Бог обаче иска не само да се наслаждаваме, но и да разберем защо тя носи наслада. Защо нещо изобщо може да ни разтърсва така? Защото носи в себе си възможност за съвършенство, което да ни води отново към Единствения Съвършен – БОГ!

Бог ни показва с всяко творение, с всяка дума в Словото си, че трябва да сме едно (тяло), че трябва да излъчваме простота, съвършенство, любов, пълна координация, която проличава в едно здраво, силно и славно тяло. Славно с какво? С божията Слава!

В момента на земята, сред човеците, няма друго, което да изразява Божията пълнота, освен самите човеци. Кои човеци? Спасените, оправданите, осветените, смирените, благодарящите в ИСУС. Някога Бог се изявяваше чрез словото и свидетелствата, които даваше на пророците; после дойде Неговата пълна, съвършена (в плът) изява в Христос. Той Го откриваше на когото иска. После? После дойдохме ние. Нашето свидетелство не трябва да бъде по-малко славно. Бог иска да изявяваме Неговата пълнота като тяло, като съвършен оркестър, който неуморно репетира, усъвършенства се, като всеки умира по отделно за собствената си воля, докато станем като един оркестър без фалшив тон.

Така трябва да са се чувствали апостолите, когато са се връщали при братята си след претърпяното преследване. Мирът, радостта и наслаждението, което са изпитвали, сигурно не могат да се сравнят с нищо! Да се върнеш толкова щастлив след такива изпитания, когато Бог дори е разтърсил земята от удовлетворение и радост! „И те го послушаха: и, като повикаха апостолите, биха ги, и заръчаха им да не говорят в Исусовото име, и ги пуснаха. А те си отидоха от синедриона, възрадвани загдето се удостоиха да претърпят опозоряване за Исусовото име. И ни един ден не преставаха да поучават и да благовествуват и в храма и по къщите си, че Исус е Христос“ (Деяния 5:40-42); „А те, като ги заплашиха изново, пуснаха ги, понеже не знаеха как да ги накажат, поради людете, защото всички славеха Бога за станалото“; „И сега, Господи, погледни на техните заплашвания, и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост, докато Ти простираш ръката Си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свет Служител Исуса. И като се помолиха, потресе се мястото, гдето бяха събрани; и всички се изпълниха със Светия Дух, и с дързост говореха Божието слово“ (Деяния 4:21; 29-31). Това трябва да е изпитвал и Павел, когато е написал: „Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христа; защото, когато съм немощен, тогава съм силен“ (2 Коринтяни 12:10). Странно на пръв поглед – никой не се чувства добре когато страда и на никого не му идва наум да се „хвали“. Обаче, щом е за Божията прослава, трябва да сме щастливи! Ние сме силни, когато Бог е силен. Бог е силен, когато сме слаби. Тогава няма нищо странно в това да сме благословени, щастливи и да се хвалим, когато сме нещастни и слаби, защото обичаме безкрайно Този, Който се прославя!

Братя и сестри, наистина нямам думи! Но се почувствах длъжна да напиша това, заради нашия незаменим, прекрасен, с нищо несравним Господ! Той сам ни казва, че: "Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е дохождало, всичко това е приготвил Бог за тия, които Го любят" (1 Коринтяни 2:9). Той просто ни е приготвил Самия Себе Си за вечността! Амин!

Бог иска да изяви славата Си! Въпросът не е дали ако живеем, като съвършено тяло, като невяста без петно и без бръчка, ще „спасим“ повече хора. Въпросът е да се прослави Бог Такъв, Какъвто е!

Това е най-важното – да бъде Бог прославен – всички да Го виждат Такъв, Какъвто е: „Възлюбени, умолявам ви, като пришелци и чужденци на света, да се въздържате от плътски страсти, които воюват против душата; да живеете благоприлично между езичниците, тъй щото, относно това, за което ви одумват като злодейци, да прославят Бога във времето, когато ще ги посети, понеже виждат добрите ви дела“ (1 Петър 2:11,12).

Трябва да живеем така, че никой да няма повод да каже на бялото черно. Не че невярващите не го казват и няма да го казват, но те няма да имат повод! Ще казват това и ще ни нападат от зло сърце, безсилие, завист, но един ден ще бъдат принудени да признаят истината. За Божия прослава.

Амин.

Юлия Борисова, февруари 2010


Free Web Hosting