Free Web Hosting

Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

 

За добрите пастири

Отворено писмо

(до Джон Макартър, Джон Пайпър, Дейвид Уилкерсън, Франк Виола, Джъстин Питърс, Тод Фриъл и др.)


Към всички, за които съм чувала, чиито проповеди съм чела и понякога съм превеждала и разпространявала, за да се насърчават тези, които истински копнеят за Бога и които са готови да изоставят всичко в земния си живот, само да притежават бисера, съкровището, живота – прекрасния, величествен, любящ и с нищо незаменим Господ Исус Христос. „А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия“ (Филипяни 3:8).

Вие, които знаете истинското Божие слово и го изучавате с трепет и гореща страст, които поучавате толкова ценни неща от Божието учение, които сигурно в голяма степен го прилагате в живота си, моля ви, не ни казвайте: Не отивайте при Рик Джойнър, Бени Хин ...., а елате при нас, защото сме по-добрите. Не ни викайте при себе си и при деноминациите си, а ни призовавайте да отидем при Бога. Има голяма разлика между това да „посещаваш“ определена църква и да отидеш при Христос и да вървиш с Него. Щом Павел е казал за апостолите: „Но ако и сами ние, или ангел от небето ви проповядва друго благовестие освен онова, което ви проповядвахме...нека бъде проклет“ (Галатяни 1:8), то кои сме ние, че да не мислим така за себе си? Той всъщност призовава да не подражаваме на него, а на Исус: „Бивайте подражатели на мене, както съм и аз на Христа.“ (1 Коринтяни 11:1). Ще кажете: той включва себе си. Да, вярно е, но никъде няма свидетелство, че апостолите, към които се причислява (и то като най-малкия) са имали „доктринални“ различия. Те са призовавали всички да строят върху скалата Исус, а не върху човешки школи, като станат последователи на „извънмерно“ помазани служители, които точно затова никога не могат да се отклоняват от Исус. Щом на Павел му беше даден трън, за да не се възгордява, какво остава за всички нас? Как мислите, че трябва да ви следваме, след като сте разделени в деноминации и движения и всяка „църква“ всъщност претендира, че има свой малък „папа“, когото посреща със ставане на крака и ръкопляскане? Исус ли се е разделил? Вие ли се разпънахте и осигурихте спасението на тези, които вярват и ще повярват? Можете ли като Павел да кажете: „Да бъда проклет, ако проповядвам друго евангелие, освен истинското“? Напротив, всички казвате: „Няма нищо лошо, че съществуват деноминации; всяка има своето място в Тялото Христово, това е разнообразие, което е обусловено дори исторически – различните деноминации са възникнали по различно историческо време“... и какво ли не още! Истината обаче една: Църквата възниква в първи век, когато Исус проповядва (тя е и царството, за което Исус говори, че е дошло на земята) и нищо друго не може повече да възникне, да е от Бога и по Неговата воля! Просто към нея се прибавя всеки новороден през вековете.

Моля ви, не ни казвайте: Обезателно трябва да „посещавате“ някоя църква с известен пастор и овце около него. Не ни призовавайте да ставаме част от институция, законно регистрирана от държавите, в които живеем. Това означава смърт за тялото, защото църквата получава официалното признание от дявола! Независимо, че на пръв поглед изглежда като: „Подчинявайте се на властите“, както ни заповядват Павел и Петър. Не ни казвайте да показваме първо на „пасторите си“ книгите, които ни препоръчват да четем. И как да покажа на „пастора“, чиито проповеди слушах да преди три години книга на Бени Хин, след като той го обожава? Трябва да му я покажа и да му кажа: „Ти ми я препоръчваш, но той не е Божи човек.“ И знаете ли каква е реакцията на подобни думи или в подобни случаи? „Ще проповядвам следващия път срещу тебе и ще се моля Бог да те махне от моята църква.“

Църквата, Тялото няма друга глава освен Исус! Никой не може да има „своя“ църква, със „свои“ овце, които казват: „Гордеем се, че сме овце на еди-кого си. Не трябва да разрешаваме друг пастир да ни открадне“ Дори и повечето пастири, наречени по светски „лидери“, да не казват, че църквата е тяхна, самият факт, че има толкова деноминации, църкви и църквички и то само в едно населено място, говори, че нещо е сбъркано и то много сбъркано!

Не може да се нарече „църква“ (в смисъла на Христово Тяло) мястото, където се събират 500, 5000, 10000 или повече хора, за да слушат един-единствен човек, да прекарат там час или два и да се разотидат. Кога се опознават тези хора, кога общуват, кога пророкуват един по един, кога виждат слабостите си, за да могат да извадят гредата от окото си и сламката от окото на брат си? Кога служат на Исус, тоест на бедните, болните, вързаните, затворените, без да се гнусят от тях? Не е важно да слушаш някоя проповед от човек, който в повечето случаи дори не те познава; важното е да живееш заедно с истински братя и сестри. Животът на Тялото не е просто то от време на време да се събира, а винаги да бъде едно!

Не ни викайте при себе си, като ни карате да се подписваме под някакво разширено църковно верую, различаващо се от това на друга деноминация (ако не е така, не би имало необходимост от написването му и писменото му или устно изповядване, или от неговото актуализиране през известен период от време). И всичко това, за да могат пасторите да запишат имената ни в земни, църковни, човешки книги, които сякаш могат да имат силата да ни отведат на небето!

Нямаме ли Божието слово на разположение? Нямаме ли Духа? Не помним ли тези стихове? „ А вие сте помазани от Светия и знаете всичко. Пиша ви, не защото не знаете истината, но защото я знаете и разбирате, че никаква лъжа не е от истината.“ (1 Йоан 2:20,21). „Защото, ето заветът, който ще направя с Израилевия дом След ония дни, казва Господ: ще положа законите Си в ума им И ще ги напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог и те ще бъдат мои люде; и няма вече да учат всеки съгражданина си и всеки брата си, като му казват: „Познай Господа“; защото всички ще Ме познават, от малък до голям между тях“ (Евреи 8:9-11).

Скъпи пастори, не вие сте ни новородили, не вие сте написали на сърцата ни завета, не вие сте ни дали съвестта, която ни изобличава, не вие сте ни предпазили от много грехове, които не сме успели да извършим преди да повярваме. Та ние дори не сме ви познавали тогава, а какво остава да сме чели или слушали проповедите ви! Преди да се новородим не сме знаели нищо за Бога, не сме чели Библията. Всичко е следствие от делото на Бога и работата на Святия Дух – както във вярващите, така и в невярващите!

Скъпи братя, обичам ви, защото и аз имам същото естество като вас. Обичам ви, защото сме от един и същи род – родът на Адам; защото Бог ни е направил по Свой образ и подобие; защото сме повярвали в Исус и сега и завинаги Го обичаме с цялото сърце, душа, ум и сила. Моля се да продължаваме да растем заедно в Него и един ден всички да получим небесния венец, който е нашето оправдание и спасение: „...отсега нататък се пази за мене венецът (правдата), който Господ, праведният Съдия, ще ми въздаде в оня ден; и не само на мене, но и на всички, които са обикнали Неговото явление“ (2 Тимотей 4:8).

Само за едно ви моля: Не мислете за себе си по-високо от необходимото: „Защото, чрез дадената ми благодат, казвам на всеки един измежду вас, който е по-виден да не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мисли, но да разсъждава така, щото да мисли скромно, според делата на вярата, които Бог е на всекиго разпределил“ (Римляни 12:3); „И като седна, повика дванадесетте и каза им: Който иска да бъде пръв, ще бъде от всички последен и на всички служител.“ (Марк 9:35).

Ако е необходимо, разкъсайте дрехите си и вразумете и себе си, и тези, които се „гордеят“ с вас, както направи Павел „...и наричаха Варнава Юпитер, а Павла Меркурий, понеже той беше главният говорител. И жрецът при Юпитеровото капище, което беше пред града, приведе юнци и донесе венци на портите, и заедно с народа се канеше да принесе жертва. Като чуха това апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, скочиха всред народа, та извикаха, казвайки: О, мъже, защо правите това? И ние сме човеци със същото естество като вас, и благовестяваме ви да се обърнете от тия суети към живия Бог, Който е направил небето, земята, морето и всичко що има в тях; (Деяния14:12-15).


Юлия Борисова, февруари 2010