Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

 

Изобличение за спасение или за закоравяване?


Нека не забравяме, че докато изобличаваме някого (включително и себе си), трябва да продължаваме да го обичаме!

Павел казва: „А когато Кифа дойде в Антиохия, аз му се възпротивих в очи, защото беше се провинил. Понеже, преди да дойдеха някои от Якова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, оттегли се и странеше от тях, защото се боеше от обрязаните. И заедно с него лицемерствуваха и другите юдеи, така щото и Варнава се увлече от лицемерието им. Но, като видях, че не постъпват право по истината на благовестието, рекох на Кифа пред всичките: Ако ти, който си юдеин, живееш като езичниците, а не като юдеите, как принуждаваш езичниците да живеят като юдеите?“

Понякога от изобличители на греха, на обидата към Бога (...не постъпват право по истината на благовестието), ние се превръщаме просто в АДВОКАТИ на Бога (от каквито Той няма нужда!!!). Това ще рече, че дори да сме започнали изобличението с Божия Дух и любов, след това сме продължили в плътта! И това е по-ужасяващо и мерзостно от греха, който изобличаваме!

Затова Бог казва, че ние имаме ГРЕДА в окото си, а брат ни - СЪЧИЦА! Виждаме ли разликата? Може греховете на брат ни да са станали 100 (колкото и абсурдно да звучи), а нашият грях да е само един (например, че когато го изобличаваме за поправление, ние забравяме в същото време да го обичаме). Познайте, обаче, кое е по-неугодно за Бога: неговото или нашето поведение? Любовта покрива много грехове... Дори и да сме сбъркали и да не сме оценили правилно някоя постъпка на братята си, любовта ще ни помогне да се покаем и да продължим да общуваме. Друг е въпросът кой ни е истински брат и кой само на думи е такъв или казва, че е такъв. За тези, които не са, има друго библейско правило: „Защото, каква работа имам да съдя вънкашните човеци? Не СЪДИТЕ ли вие вътрешните...“ (1 Коринтяни 5:12).

Павел казва още: „А за мене е твърде малко нещо да бъда съден от вас или от човешки съд; даже аз не съдя сам себе си (1 Коринтяни 4:3); „Изпитвайте себе си, дали сте във вярата; опитвайте себе си. Или за себе си не познавате ли че Христос е във вас, освен ако сте порицани?“ (2 Коринтяни 13:5); „Но да изпитва човек себе си... Но, ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени. А когато биваме съдени от Господа, с това се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света“ (1 Коринтяни 11:28,30,31).

Приемам ли, че е възможно тук да има противоречие или че Павел се е объркал, или че той просто иска да се измъкне от някакво положение, в което се е оплел? Да не бъде!

Бог не оставя на земята хората, които ще отидат в ада, просто за да се закоравят колкото се може повече – това си е техен избор! „Благоволя ли Аз в смъртта на нечестивия? казва Господ Иеова, а не по-добре да се обърне от пътя си и да живее?“; „Понеже Аз не благоволя в смъртта на оня, който умира, казва Господ Иеова; затова върнете се и живейте“; „Речи им: Заклевам се в живота Си, казва Господ Иеова, не благоволя в смъртта на нечестивия, но да се върне нечестивият от пътя си и да живее. Върнете се, върнете се от лошите си пътища, защо да умрете, доме Израилев?“ (Езекиил 18:23,32; 33:11). Той ги оставя, за да се ПОКАЯТ: „И считайте дълготърпението на нашия Господ като средство за спасение; както любезният ни брат Павел ви е писал, според дадената му мъдрост“ (2 Петър 3:15); „Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние?“ (Римляни 2:4). Какво означава това? Бог ни оставя да живеем дълго, за да се покаем и да живеем; закоравяването го избираме САМИ!

Ние обаче решаваме, че тези които се закоравяват и не се покайват, отиват в ада именно защото Бог ги е оставил живи, за да се закоравят и спираме да ги обичаме (ако изобщо сме ги обичали преди това или изобщо сме обичали когото и да е)! Погрешна доктрина, погрешно разбиране, последвани от погрешни действия от наша страна! Действаме от погрешни мотиви, опитвайки се да вършим заповедта на Бога да бъдем стражи, предупреждаващи за настъпващия враг. Затова Павел казва и едното, и другото: Аз изпитвам (отсъждам, съдя постъпките, мислите и желанията си) себе си, дали съм във вярата и „...не съдя сам себе си....“ Нека бъдем честни и да си признаем, че не винаги сме съдили еднакво себе си и другите. Защото, ако разсъждаваш върху изобличение от Бога за някой грях в живота си, обаче не успееш от първия път да го намразиш и да се поправиш, все едно трябва обезателно да решиш, че никога няма да се поправиш и трябва сам да се осъдиш като закоравен. Случва ли се такова нещо често? Със сигурност не! Иначе адът щеше да е пълен с християни-самоубийци. (Въпреки че е възможно да съществува и друга причина, за да не е пълен с християни-самоубийци – ние изобщо да не изпитваме себе си; просто изобщо да не чуваме изобличенията за своя живот).

Затова нека внимаваме, братя и сестри; когато изобличаваме (съдим, отсъждаме) себе си или другите, да не забравяме, че Бог чака дълго – сигурно по цели десетилетия от земния ни живот! Да не забравяме, че ние имаме същото естество и можем да изпаднем в същите грехове, защото не сме застраховани (освен ако пребъдваме в Исус) чрез някаква собствена праведност, дори в момента животът ни е да е чист от грехове. Това обаче не означава да мълчим за изобличенията, които Бог ни дава, от страх, че и ние също грешим понякога или можем да съгрешим някога. Това не е страх от Бога и почитание пред Него! Това е страх и угаждане на човеци, на плът – както на собствената, така и на другите хора! Нека бъдем безмилостни към греха – собствения и на братята! Техният грях е наш и нашият – техен (особено, когато няма покаяние), защото сме едно ТЯЛО!!! Можем ли да кажем заедно с Павел: „Много пъти съм бил... в опасност между лъжебратя; в труд и мъка, много пъти в неспане, в глад и жажда, много пъти в неядене, в студ и в голота; ...освен другите неща, които не споменавам, има и това, което тежи върху мене всеки ден, ГРИЖАТА ЗА ВСИЧКИТЕ ЦЪРКВИ (а не е ли това ТЯЛОТО?). КОЙ ИЗНЕМОЩЯВА, БЕЗ ДА ИЗНЕМОЩЯВАМ И АЗ? КОЙ СЕ СЪБЛАЗНЯВА, БЕЗ ДА СЕ РАЗПАЛЯМ АЗ?“ (2 Коринтяни 11:26-29).

Нека дори когато външните ни изобличават (а какво остава, когато го правят членовете на тялото), нашият единствен отговор да бъде: ПОКАЯНИЕ!!! Другото да оставим на Бога и на техните съдилища, ако Бог реши!

Амин!

Април 2010, Юлия Борисова


Free Web Hosting