Ще започна с два цитата:
„Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото“ (Матей 13:33; Лука 13:21);
„Тогава фарисеите и садукеите дойдоха при Исуса, и, за да Го изпитат, поискаха Му да им покаже знамение от небето... Зъл и прелюбодеен род иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на (пророка) Иона. И остави ги, и си отиде.... И Исус им рече: Внимавайте и пазете се от кваса на фарисеите и садукеите... Как не разбирате, че не заради хляб ви казах да се пазите от кваса на фарисеите и садукеите? Тогава те разбраха, че не им заръча да се пазят от хлебен квас, но от учението на фарисеите и садукеите“ (Матей 16-11,12).
В първия случай квасът е употребен не в смисъл на „зараза“, която се разпространява и разваля същността, а по-скоро като символ на Божието учение, на Истината (Христос), която работи и заживява във всеки човек. Тя прониква в същността на човека, унищожава (вкисва) всеки грях в него и го прибавя към всички останали, променени по същия начин. В този смисъл можем да говорим за квас от Бога.
Във втория случай става въпрос за квас, употребен точно в смисъл на зараза: „Вие вървяхте добре; кой ви попречи да не бъдете послушни на истината? Това убеждение не беше от Онзи, Който ви е призовал. Малко квас заквасва цялото тесто“ (Галатяни 5:9). Може да става въпрос за „малък“, единичен грях, който обаче, ако не се отстрани веднага, обезателно ще зарази всички в едно събрание. „Дори се чува, че между вас имало блудодеяние, и то такова блудодеяние, каквото нито между езичниците се намира, именно, че един от вас има бащината си жена. И вие сте се възгордели, вместо да сте скърбили, за да се отлъчи измежду вас тоя, който е сторил туй нещо... Хвалбата ви не е добра. Не знаете ли, че малко квас заквасва цялото тесто? Очистете стария квас, за да бъдете ново тесто...“ (1 Коринтяни 5: 1,2,6,7). В този смисъл можем да говорим за квас от дявола, квас, с който са изпълнени всичките ни постъпки като грешници. Затова и Бог най-често го използва, когато иска да покаже двата противоположни полюса в живота на хората на земята: от една страна греховете им и „тяхната праведност“, която е мръсна дрипа в сравнение с истинската Божия праведност и от друга страна праведността на Господ Исус Христос!
Ако пренебрегнем предупрежденията от Бога, които Павел ни предава, със сигурност ще се случи това: „Защото вие, братя, на свобода бяхте призовани; само не употребявайте свободата си като повод за угаждане на плътта, но с любов служете си един на друг. Защото целият закон се изпълнява в една дума, сиреч, в тая "Да обичаш ближния си както себе си". Но ако се хапете и се ядете един друг, пазете се да не би един друг да се изтребите. Прочее, казвам: Ходете по Духа, и няма да угаждате на плътските страсти“ (Галатяни 5:13-16). Какво означава „ще се изтребите“? Това не означава, че ще унищожим Божието Тяло, а че унищожавайки себе си духовно, ще отпаднем от Тялото и Царството! Затова църква, която се е разделила, се „хапе“ и се „изтребва.“ Тя реално съществува под някаква форма или няколко форми, но всъщност не съществува като Божие Тяло, защото е Духовно мъртва!!! Ето това е квасът на фарисеите в действие! Заразеният от него е „зъл и прелюбодеен род“, който „изпитва“ Бога като иска знамения, защото не се е опазил от „кваса на фарисеите“ - тяхното учение. Не е тук мястото и времето да разглеждаме това учение. Важното е какво Господ казва за него: „...Той почна да говори на учениците Си: Преди всичко пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие“ (Лука 12:1). Когато това лицемерие е на лице в дадено събрание, под каквато и форма да се събира то и да извършва „богослужение“, това не е Църквата на Бога!!!
Дяволският квас предизвиква безформеност. Затова всяка светска група, организация, държава, клуб и т.н. изискват обезателно изграждане на някаква външна и дори законова форма, която да удържа в рамки заквасеното тесто – опорочената от греха същност на създадените общности. Когато става въпрос за Тялото Христово, изобщо не важат същите правила. Когато Тялото е подчинено на Главата Христос, то живее по Духа; а плодовете на Духа са: „... любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон“ (Галатяни 5:22,23). Забележете: „против такива неща няма закон“! Това означава – няма рамки, няма устави, няма различия вътре в хората и в събранието им – няма форма (създадена от човеци) и няма нужда от нея. Ако такова общество бди – пребъдва в Исус - всеки квас ще бъде забелязван и отстраняван веднага. Ако не стане така, настъпва „хапене“ и „изтребване“, отпадане от Тялото и връщане към живот под закон: „Но ако се водите от Духа, не сте под закон. А делата на плътта са явни; те са: блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления, зависти, пиянства, пирувания и тям подобни; за които ви предупреждавам, както ви и предупредих, че които вършат такива работи, няма да наследят Божието царство“ (Галатяни 5:18-21). Ето това се прикрива от определената форма на организация на „църквата“ както и от „доброто разнообразие“ от форми в „съвременното“ Християнство.
Първо: ако нещо е създадено от Духа и водено от Него, то няма нужда от външно наложени форми. „Затова нека празнуваме, не със стар квас, нито с квас от злоба и нечестие, а с безквасни хлябове от искреност и истина (1 Коринтяни 5:8); „Очистете стария квас, за да бъдете ново тесто, - тъй като сте безквасни; защото и нашата пасха, Христос, биде заклан [за нас]“ (1 Коринтяни 5:6,7). Нашият „хляб“ Христос е „безквасен“ - в Него няма грях, само плодове на Духа. Затова Тялото Му няма нужда от рамки, от форми, които да пречат насилствено на тестото за хляба да се надуе, да загуби естествената си „духовна форма“, произтичаща от Божията чистота. В Библията също не виждаме препоръчителни или задължителни външни форми. Просто се споменава за наличието едновременно на голямо събрание и на малки, домашни църкви (събрания). Дори ръкополагането на презвитери, дякони, епископи не касае никаква форма – има отношение единствено към същността на събранията – едновременен растеж, учение, освещаване, познаване на Бога, за да видим един ден лицето Му!
„Ако някой говори на непознат език, нека говорят по двама, или най-много по трима, и то по ред; а един да тълкува. Но ако няма тълкувател, такъв нека мълчи в църква, и нека говори на себе си и на Бога. От пророците нека говорят само двама или трима, а другите да разсъждават. Ако дойде откровение на някой друг от седящите, първият нека млъква. Защото един след друг всички можете да пророкувате, за да се поучават всички и всички да се насърчават; и духовете на пророците се покоряват на самите пророци. Защото Бог не е Бог на безредие, а на мир, както и поучавам по всичките църкви на светиите“ (1 Коринтяни 14:27-33). Дори в тези стихове, където се говори за някакъв ред, не става въпрос за човешки дневен ред или устав. Павел напомня, че в събранията трябва да сме подчинени на Духа, да разпознаваме кога даден брат говори пророчество от Бога и сам той да се контролира. „...и духовете на пророците се покоряват на самите пророци.“
Второ: затова, когато говорим за християнство, за Христова църква, никога не трябва да говорим за най-добрата, най-подходящата форма за нейното съществуване! Ако говорим за тези неща, значи такава „църква“ е умряла или е пред умиране и някой се мъчи да я „балсамира“, за да я запази. Понякога хората могат да действат от желание новородените и покаяли се хора да не загубят спасението си и да останат в общение. Обаче ако не държим сметка за това, че подобно общение може да бъде запазено единствено на основата на спасение, покаяние, освещаване, смиряване – тоест живот по Дух – ставаме съработници на плътта и на дявола, чиято цел е единствено да мами, да граби и да убива.
Нека да се молим Духът на разпознаваме да е винаги върху нас! Защото как иначе ще се предпазим от отровата на книги, които ни убеждават в следните „истини“: „Преоткривайки благовестието на спасението единствено чрез вяра и благодат, Лутер постави началото на реформиране на църквата чрез реформация на теологията. През 18 век чрез движенията от пиетисткото съживление бе възстановена близостта с Бога, която доведе до реформация на духовността, Втората реформация. Сега Бог докосва самите мехове, поставяйки началото на трета реформация, реформация на структурата.“ Самата дума „реформация“ не съдържа нищо духовно. Тя означава промяна на форма, а не на съдържание. Ако нещо в духовния свят не е наред, не може просто да се позакърпи. То трябва да се унищожи чрез покаяние! На хляба и на курабийките можеш да им придаваш различни форми. Ако обаче тестото е развалено, формата няма да помогне за нищо. Просто никой няма да ги яде. Същото е и с църквата (Тялото от вярващи). Ако се опитваме да градим на външна форма при развалено съдържание, няма да има никакъв смисъл. А ако има здраво учение и живот по Дух, няма нужда от определена форма.
В същата книга, която цитирах по-горе, има и други доводи в подкрепа на една църковна форма пред друга: Например в подкрепа на домашните групи като църковни събрания. Така се решавал въпросът с многото средства, отделяни за строеж на големи сгради (много добре, поне на пръв поглед); решавал се въпросът и с водачите, защото те по принцип не достигали в големите събрания. И още: така хората щели да могат да практикуват християнството; по-лесно се поставяли задачи и можело да се следи за изпълнението им – така хората вземали участие в живота на царството. На пръв поглед съвсем правилни и съблазнителни мотиви, за да минем към нови форми на църква! Къде обаче е истинската основа на християнството – Исус и покаянието, смирението, освещаването? Имам три годишен опит с домашна група. Мога да кажа, че всички правилни доводи и очаквания отпадат, когато видим какво има в сърцата ни и какви са стремежите ни! Молехме се, пеехме песни и химни, уж разсъждавахме върху словото, поставяхме си задачи, убеждавахме се, че трябва да служим на изоставените, сираците, бедните (и май това беше и единственото, което вършехме с някакво желание). Какво се получаваше на практика? Уж казвахме, че ще четем словото през седмицата и след това ще споделяме разбраното, а се оказваше, че повечето нищо не са чели и мълчаха; други спокойно заспиваха докато обсъждахме нещо; на трети им омръзна на всяка домашна група да чуват единствено собствения си глас, въпреки че имаха истински стремеж към Бога. И ако ви кажа, че това се случваше, когато в групата бяхме само 4 човека! Къде остават предимствата на малката група, щом сърцата ни не са прави пред Бога?
Моля се само Бог да изгради Църквата си от съдове предназначени да изявяват Славата Му и да я покаже на света!
Април 2010, Юлия Борисова