Free Web Hosting

Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

 

Овце и кози


Исус казва: Вие сте Мои. И още: Моят Отец ви даде на мен. Това какво би трябвало да означава? Че ние вече не сме свои си, тоест, на дявола; ние сме на Отец, защото Той, събуждайки в нас любов към Себе Си, прави така, че ние намразваме „собствените“ си мерзостни желания и действия и с голямо доверие и пълно, доброволно отдаване, придобиваме единствено Неговата воля.

„Изявих името Ти на човеците, които Ми даде от света. Те бяха Твои, и Ти ги даде на Мене, и те опазиха Твоето слово... До като бях с тях, Аз пазех в Твоето име тия, които Ми даде; опазих ги, и нито един от тях не погина, освен сина на погибелта, за да се изпълни писанието“ (Йоан 17:6,12).

„Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, който е във вас, когото имате от Бога? И вие не сте свои си, защото сте били с цена купени; затова прославете Бога с телата си, [и с душите си, които са Божии]" (1 Коринтяни 6:19,20).

При такова отдаване не е необходим вече законът на Мойсей, защото се знае, че живеейки по Дух, няма как да не спазваме заповедите на Бога. Преди Исус да дойде в плът, законът още действаше с пълна сила, защото Божията воля не беше изместила напълно от сърцата ни човешките греховни желания. След смъртта и възкресението Му обаче, в обхванатите от Неговата жертвена любов сърца, Бог пося семето на праведността, за да живеем по Дух. Иначе не е възможно да бъдем Негови приятели, изпълняващи заповедите Му!

„Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене“ (Галатяни 2:20).

„Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото неговият зародиш пребъдва в Него; и не може да съгрешава, защото е роден от Бога“ (1 Йоан 3:9).

„Вие сте Ми приятели, ако вършите онова, което ви заповядвам“ (Йоан 15:14).

„И който пази неговите заповеди, пребъдва в Бога и Бог в него: и по това познаваме, че той пребъдва в нас, по Духа, който ни е дал.“ (1 Йоан 3:24).

Защото Той вече не говори за някаква наша воля, която има възможност да избира: „ще изпълнявам ако искам и няма да изпълнявам, ако не искам и пак ще бъда дете на Бога“. Това беше донякъде възможно, докато Неговият народ беше избран по плът и беше под закона-детеводител. Дали грешаха или не, дали ги пазеше или ги пращаше в робство, плътският Израел си оставаше Негов, тоест, Бог не го заместваше с друг народ. Защото всяка плът (гръцка или еврейска) е грешна. Обаче има само Един Дух, Който е от Бога и само с Него можем да умъртвяваме телесните действия. Веднъж заместили в себе си зависимостта от злите духове с този Дух, вече можем да живеем като приятели на Бога, изпълняващи Неговите заповеди без да ги мразим и да искаме да ги заобикаляме.

„...защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил“ (Йоан 6:3 ).

„Аз не мога да върша нищо от Себе Си; съдя както чуя; и съдбата Ми е справедлива, защото не искам Моята воля, но волята на Онзи, Който Ме е пратил“ (Йоан 5:30).

„Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши“ (Еклесиаст 7:20).

„Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога“ (Римляни 3:23).

„Така, законът стана за нас детеводител, да ни доведе при Христа, за да се оправдаем чрез вяра. Но след идването на вярата не сме вече под детеводител“ (Галатяни 3:24,25).

„Казва им Исус: Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да върша Неговата работа“ (Йоан 4:34).

„Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде“ (Лука 22:42).

„Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате телесните действия, ще живеете“ (Римляни 8:13).

За нас тези заповеди вече не са заповеди по смисъла на закона, имащ за цел да изявява греха – ако изпълняваш, ще бъдеш добре и ще живееш; ако не изпълняваш, следва наказание. Грехът вече е показан достатъчно ясно на всички, наказанието за него вместо всички хора вече е изтърпяно от Съвършения. Сега заповедите на Господ са единствената ни възможност за живот и ние нямаме вече друг път освен Исус – нямаме възможност за друг избор, при който, без да спазваме заповедите Му, да Му бъдем приятели и пак да бъдем деца на Бога.

„Ако знаете, че Той е праведен, знайте, че и всеки, който върши правда, е от Него роден“ (1 Йоан 2:29).

„Дечица, никой да не ви заблуждава: който върши правда, праведен е, както и Христос е праведен“ (1 Йоан 3:7).

„По това се разпознават Божиите чада и дяволските чада; никой, който не върши правда, не е от Бога, нито оня, който не люби брата си“ (1 Йоан 3:10).

Затова за нашия ум няма по-добро сравнение на Църквата от сравнението й с живо тяло. Главата (Исус) дава заповеди (съобщава волята Си) на всички части на тялото (Църквата) и те изпълняват безпрекословно! Иначе не сме Негови части, а части на света на дявола! Ако човешкият мозък изпрати на ръката команда да се протегне и да помилва детето, а тя му удари шамар или просто безцелно се размаха във въздуха, тя част от тялото ли е, нормално ли функционира или е болна, ненормална – не се покорява на главата и следователно не е нужна и даже вредна? Щом за саката телесна част казваме, че вече не е необходима, какво да кажем за части на духовното Тяло на Христос, които не действат в синхрон с Главата на това тяло-Христос и си позволяват да правят друг избор? Те са части на труп без жива глава, които в повечето случаи си мислят, че замествайки Исус с човеци, които са пастири-наемници, ще могат да бъдат живо тяло. Независимо обаче колко глави си поставяме върху деноминациите си, отделени от Исус, сме просто свободни, отделни части (и то мъртви от гледна точка на Бога), а не едно действащо тяло.

„Не обичайте света, нито каквото е на света. Ако люби някой света, в него няма любов към Отца. Защото светът ни предлага само копнеж за физическо удоволствие, копнеж по всичко, което виждаме и гордост от постиженията и притежанията ни. Тези копнежи не са от Отца, а от този свят. (1 Йоан 2:15,16).

„... докле всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота; за да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на учение, чрез човешката заблуда, в лукавство, по измамителни хитрости; но, действуващи истинно в любов, да пораснем по всичко в Него, Който е главата, Христос, от Когото цялото тяло, сглобявано и свързано чрез доставяното от всеки став, според съразмерното действие на всяка една част, изработва растенето на тялото за своето назидание в любовта“ (Ефесяни 4:13-16).

Затова, да мислим буквално за духовното тяло е много по-важно, отколкото да мислим буквално за материалното, плътско човешко тяло. Материята, плътта ще умре и ще изгние, а Тялото на Христос е вечно и ще отиде на небето без да гние и да се разпада. Тогава не е ли по-важно да приемем, че това, което Исус ни казва е истинска команда, а не обикновена препоръка, която може и да не изпълним? Обаче, за да приемем това, трябва да сме приели любовта Му – да го обичаме така, че Той да живее в нас, а не да казваме: Това не е за нас, а само за такива като Павел, Петър... Как можем иначе да се надяваме, че ще отидем там където са Павел и Петър? Щом лекуваме всяка част на плътското си тяло, която не се подчинява на главата (мозъка) ни, не трябва ли с още по-голяма, несравнима с нищо ревност да лекуваме духовното тяло на Христос, да се изваждаме един друг от огъня на ада, в който сами се поставяме още тук, в този живот? Затова е необходимо да внимаваме най-много за здравето на Христовото Тяло, а не за здравето на физическите си тела. Трябва да искаме от Бога не съвършено здраве за физическото си тяло, което ще умре, а съвършено здраве (освещаване) за душите си, които са вечни!

Защото няма да оставиш душата ми в преизподнята; Нито ще допуснеш угодника Си да види изтление. (Псалми 16:10)


„Заръчвам ти пред Бога и пред Христа Исуса, Който ще съди живите и мъртвите, и пред вид на явлението Му и царуването му: проповядвай словото, настоявай на време и без време, изобличавай, порицавай, увещавай, с голямо търпение и непрестанно поучаване. Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение; но, понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите страсти, и, като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните“ (2 Тимотей 4:1-4).

„А вие възлюбени, като назидавате себе си във вашата пресвета вяра и се молите на Светия Дух, пазете себе си в Божията любов, ожидайки милостта на нашия Господ Исус Христос за вечен живот. И към едни, които са в съмнение, бивайте милостиви; други спасявайте, като ги изтръгвате из огъня; а към други показвайте милост, със страх, като се гнусите даже и от осквернената от плътта дреха“ (Юда 20-23).

„Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа“ (Евреи 12:14).

Докога „гост“- проповедници ще се извиняват и ще се подмазват на местния „овчар“- наемник, в чиято църква са влезли? Нима истинската Христова Църквата не е едно Тяло и то Христово Тяло? Ако „гост“- проповедникът наистина смята, че е изпратен от Бога, трябва ли да иска разрешение от местния „папа“, за да каже на овцете посланието до тях от Единствения, истинския пастир, Който даде живота си за тях? Когато Бог изпращаше пророците си по градове и народи да предупреждават за идващото наказание от Него, ако не се покаят, те питаха ли някого дали да пророкуват? Как си представяте, че едната ръка трябва да „гостува“ на другата ръка и да иска разрешение от нея, за да извършат Божията воля заедно? Нима командите на Главата не идват едновременно до двете ръце - както и до цялото тяло? Знаят ли краката, когато вървят в определена посока, какво ще вършат ръцете и устата, когато стигнат до заповяданото място? Знаят.

Словото, което дойде към Еремия от Господа, казвайки: "Застани в портата на дома Господен та възгласи там това слово, като кажеш: Слушайте словото Господно, всички юдейци, които влизате през тези порти за да се преклоните Господу. Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Поправете пътищата си и делата си, и Аз ще ви утвърдя на това място. Не уповавайте на лъжливи думи та да казвате: "Храмът Господен, храмът Господен, храмът Господен е това." Защото ако наистина поправите пътищата си и делата си; ако съдите съвършено право между човека и ближния му; ако не угнетявате чужденеца, сирачето и вдовицата, и не проливате невинна кръв на това място, нито следвате чужди богове за ваша повреда; тогава ще ви направя да живеете на това място, в земята, която дадох на бащите ви от века и до века. (Еремия 7:1-7)

Ако сме истински части на Христовото тяло, никога няма да се страхуваме да останем без човешка подкрепа! Някои „пастири“ и „братя“ плашат хората, че ако излязат от дадени събрания, не са християни и вече са заблудени или ще се заблудят на всяка цена. Лъже-учители учат, че ако „ходите“ на църква, сте спасени; иначе ще бродите заблудени в света. Други проповедници с основание забелязват, че много пастири говорят за местното събрание, в което проповядват, като за собствена църква. „Аз съм прав, вие нямате право да ми показвате греховете ми, вие сте „моя“ църква, който не ме следва, не е спасен.“

„В любовта няма страх, но съвършената любов изпъжда страха; защото страхът има в себе си наказание, и който се страхува, не е усъвършенствуван в любовта“ (1 Йоаново 4:18).

„Така казва Господ: Проклет да бъде оня човек, който уповава на човека, и прави плътта своя мишца, и чието сърце се отдалечава от Господа... Благословен да бъде оня човек, Който уповава на Господа, и чието упование е Господ.“ (Еремия 17:5,7).

„С цена сте били купени; не ставайте роби на човеци" (1 Коринтяни 7:23).

Има ли значение къде ще живеем заблудени? В определени църкви или извън тях?

Козите винаги си остават кози и не могат да бъдат овце, дори и да ходят на „църква“! Никога не са били част от тялото на Христос! Как може някой, който е част от Исус, десетилетия да бъде заблуден и в същото време да бъде овца, а не коза?

Много е удобно да казваме, че единствената вина е на обявилите се за водачи, а не и на тези, които ги следват. Всеки ще отговаря пред Бога - водачите за това, че ги съблазняват, водените - за това, че доброволно се оставят да бъдат водени, съблазнявани и заблуждавани.

Ако не си готов да останеш сам, без да разчиташ на човешка мишца, а само на Бога, никога няма да си готов да станеш част от Тялото! Не ходенето в дадена сграда, заедно с определени хора те пази от заблуда, а пребъдването в Христос (покаянието, постоянното търсене на лицето Му, на заповедите и откровенията Му и бягството от света). Затова е важно не как ние виждаме нещата, а как Бог ги е подредил! Илия беше сигурен, че е останал сам, единствен Божи човек и пророк, но Бог му каза, че си е оставил седем хиляди души, които също не са паднали на колене пред фалшиви богове!!!

Езекиил 34:2
Сине човешки, пророкувай против Израилевите пастири, пророкувай и речи им: Така казва Господ Иеова на пастирите: Горко на Израилевите пастири, които пасат себе си! Не трябва ли пастирите да пасат стадата?


Езекиил 34:10
Така казва Господ Иеова: Ето, Аз съм против пастирите; и ще изискам овцете Си от ръцете им, и ще ги направя да не пасат вече овцете; пастирите няма вече да пасат себе си, защото ще избавя овцете Си от устата им, та да не им бъдат за храна.

„Оставете ги; те са слепи водачи; а слепец слепеца ако води, и двамата ще паднат в ямата“ (Матей 15:14).

„...и избиха с меч пророците Ти; само аз останах но и моя живот искат да отнемат... Оставил съм Си (Бог), обаче, в Израиля седем хиляди души, всички ония, които не са преклонили колена пред Ваала, и всички, чиито уста не са го целунали" (3 Царе 19:14б,18).


Юлия Борисова, септември 2010 г.