Free Web Hosting

Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

 

Хора, защо?

Или: Защо игуменът на Троянския манастир изгони група инвалиди – видяно в БТВ, „Тази сутрин“ - 26.11.2010 г.


Хора, защо изопачавате Божието слово, лъжете другите и се опитвате да не ги допуснете да дойдат до Христос, да им забраните да се докоснат до Него и да бъдат спасени? Не прави ли точно това сатана? Ние, които наричаме себе си „християни“, деца на дявола ли сме всъщност, та действаме като него? Съвсем скоро една телевизия излъчи историята на едни хора с нашето естество – грешници като всички хора, създадени по Божи образ и подобие, но много по-болни физически от другите, а някои дори обездвижени.

Те бяха изгонени от манастир, защото „цапали“ „Божия храм“ - били инвалиди и като такива били белязани от Христос, за да ги познаваме и да не ги приемаме!!! И кой го каза това, изопачавайки най-безсрамно образа на Исус и проповядвайки „друг Исус“? Игумен, човек, претендиращ да принадлежи към единствената истинска „църква“ - православната. Сякаш принадлежността към тази „общност“, а не жертвата на Христос на кръста вместо него може да го направи безгрешен и да му даде вечен живот.

Ако беше само това, пак добре. Но същото се пропагандира и в протестантски църкви (сигурно и в католически), макар и малко по-тихо и лицемерно. Много от хората „посещаващи“ такива църкви са стигнали до там, да изповядват несъмнени магии и заклинания (аз не правя „отрицателни“ изповеди; няма значение дали се чувствам болен, изповядвам, че не съм болен, не съм съгласен с това и т.н.), отричайки очевидните си физически недъзи, само за да не се чувстват отлъчени от „братята“ си и да им докажат, че не са грешници.

Ако подобно нещо е истина, как Яков ни съветва: „Болен ли е някой от вас? нека повика църковните презвитери, и нека се помолят над него и го помажат с масло в Господното име. И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца, Господ ще го привдигне, и, ако е извършил грехове, ще му се простят. И тъй, изповядайте един на друг греховете си, и молете се един за друг, за да оздравеете. Голяма сила има усърдната молитва на праведния“ (Яков 5:14), а Йов признава, че е болен и нещастен и изповядва: „А той й каза: Ти говориш както говори една от безумните жени. Що! доброто ли ще приемаме от Бога, и да не приемаме и злото? Във всичко това Иов не съгреши с устните си. “ (Йов 2:10)?

Как за сляпородения човек, за когото фарисеите говореха: „Ти цял в грехове си роден, и нас ли учиш?“ (Йоан 9:34), Исус казва: „Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се явят в него Божиите дела.“


„И когато заминаваше, видя един сляпороден човек. И учениците Му Го попитаха казвайки: Учителю, поради чий грях, негов ли, или на родителите му, той се е родил сляп? Исус отговори: Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се явят в него Божиите дела. Ние трябва да вършим делата на Този, Който Ме е пратил, докле е ден; иде нощ, когато никой не може да работи. Когато съм в света, светлина съм на света. Като рече това, плюна на земята, направи кал с плюнката и намаза с калта очите му; и рече му: Иди, умий се в къпалнята Силоам (което значи Пратен). И тъй, той отиде, уми се, и дойде прогледал“ (Йоан 9:1-7).


Къде и кога Господ е казал, че само инвалидите са грешници, а другите – праведни? „И ако окото ти те съблазни, извади го; по-добре е за тебе да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш двете си очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла“ (Марк 9:47); или поне, че инвалидите са по-големи грешници от останалите? Няма такова място!!! Бог изцери военачалника на сирийската войска от проказа, при положение, че в Израил по същото време имаше много прокажени. Христос не връщаше никого – нито евреин, нито чужденец от народите, които за Израел бяха „кучета“, тоест, не заслужаваха дори трохи, а още по-малко милост или признание, че са хора. Исус изцели дъщерята на ханаанката, дъщерята на Авраам, която беше прегърбена и държана болна в продължение на дълги години - нея я изцели дори в събота!

Тъй също много прокажени имаше в Израил във времето на пророк Елисея; но никой от тях не бе очистен, а само сириецът Нееман. Като чуха това тия, които бяха в синагогата, всички се изпълниха с гняв“ (Лука 4:27,28);

„И, ето, една ханаанка излезе от ония места и извика, казвайки: Смили се за мене Господи, Сине Давидов; дъщеря ми зле се мъчи от бяс. Но Той не й отговори ни дума. Учениците дойдоха и Му се молеха, като рекоха: Отпрати я, защото вика подире ни. А Той в отговор каза: Аз не съм пратен, освен до загубените овце от Израилевия дом. А тя дойде, кланяше Му се и казваше: Господи помогни ми. Той в отговор рече: Не е прилично да се вземе хляба на децата и да се хвърли на кученцата. А тя рече: Така, Господи; но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им. Тогава Исус в отговор й рече: О жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде според желанието. И дъщеря й оздравя в същия час“ (Матей 15:22-28);

„...и ето една жена, която имаше дух, който й беше причинявал немощи за осемнадесет години; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи...А Исус, като я видя, повика я и рече й: Жено, освободена си от немощта си и положи ръце на нея; и на часа тя се изправи и славеше Бога... А тая, като е Авраамова дъщеря, която Сатана е държал цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тая връзка в съботен ден? И като каза това, всичките Му противници се посрамиха, и целият народ се радваше за всичките славни дела, които се вършеха от Него“ (Лука 13:11-17);

Нашият Господ каза, че е дошъл за болните, а не за здравите – дошъл е за тези, които признават, че са грешни и се покайват, а не за тези, които казват, че са праведни и нямат нужда от спасение! „А фарисеите и техните книжници роптаеха против учениците Му, казвайки: Защо ядете и пиете с бирниците и грешниците? Исус в отговор им рече: Здравите нямат нужда от лекар, а болните. Не съм дошъл да призова праведните, но грешните на покаяние“ (Лука 5:30-32).

Фарисеите бяха богати, здрави, радваха се на страх и почит от „простолюдието“, смятаха се за абсолютно праведни, а Исус им каза, че са деца на дявола! „А слугата не остава вечно в дома; синът остава вечно. Прочее, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни. Зная, че сте Авраамово потомство; но пак искате да Ме убиете, защото за Моето учение няма място във вас. Аз говоря това, което съм видял у Моя Отец; също и вие вършите това, което сте чули от вашия баща. Те в отговор Му казаха: Наш баща е Авраам. Исус им каза: Ако бяхте Авраамови чада, Авраамовите дела щяхте да вършите. А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви казах истината, която чух от Бога. Това Авраам не е сторил. Вие вършите делата на баща си. Те му рекоха: Ние не сме родени от блудство; един Отец имаме, Бога. Исус им рече: Ако беше Бог вашият Отец, то вие щяхте да Ме любите, защото Аз от Бога съм излязъл и дошъл; понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, но Той Ме прати. Защо не разбирате Моето говорене? Защото не можете да слушате Моето учение. Вие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща“ (Йоан 8:35-44).

Богаташът имаше всичко и се веселеше, а отиде в мястото на вечни мъки; Лазар нямаше нищо, беше много болен, повече от инвалид, но отиде в лоното на Авраам, за да вземе наградата си за вечността!!! „Имаше някой си богаташ който се обличаше в мораво и висон, и всеки ден се веселеше бляскаво. Имаше и един сиромах, на име Лазар, покрит със струпеи, когото туряха да лежи пред портата му, като желаеше да се нахрани от падналото от трапезата на богаташа; и кучетата дохождаха и лижеха раните му.

Умря сиромахът; и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът и бе погребан. И в пъкъла, като беше на мъки и повдигна очи, видя отдалеч Авраама и Лазара в неговите обятия. И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък. Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш“ (Лука 16:19-25).

Можем да пишем и цитираме още много неща, но няма смисъл. Това е напълно достатъчно. И не че има нещо неясно, просто нечии гузни съвести не могат да се справят с нежеланието си да следват Бога, а искат обезателно да „докажат“, че са спасени. Това ги озлобява не към самите тях, а към хората, които не са виновни за душевното им състояние. Те нямат радост и не искат и другите да имат радост! За такива има съвременна „българска“ поговорка, която всъщност е като перифраза на библейска истина – истината за състоянието на дявола и падналите ангели, които му слугуват: „Не сакам на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле.“


Бог да ви благослови!


27 ноември, 2010 г.
Юлия Борисова