Апостол Павел ни съветва:
“Следвайте любовта; но копнейте и за духовните дарби, а особено за дарбата да
пророкувате. Защото, който говори на НЕПОЗНАТ ЕЗИК, той НЕ говори на ЧОВЕЦИ, а НА БОГА,
защото НИКОЙ НЕ МУ РАЗБИРА, понеже с ДУХА СИ говори ТАЙНИ“ (1 Коринтяни 14:1,2).
Затова Павел казва още:
„Кажете сега, братя, ако дойда при вас и говоря непознати езици, какво ще ви
ползувам, ако ви не съобщя или някое откровение, или знание, или пророчество, или поука? ...обаче,
в църквата предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на непознат език...
Ако някой говори на непознат език... но ако няма тълкувател, такъв нека мълчи в църква, и нека говори на себе си
и на Бога” (1 Коринтяни 14:19,27а,28). „А който пророкува, той говори на човеци за назидание, за увещание и за
утеха. Който говори на непознат език, назидава себе си; а който ПРОРОКУВА, НАЗИДАВА ЦЪРКВАТА“ (1 Коринтяни 14:3,4).
Затова говоренето на езици без "превод" и тълкуване (тоест, без пророкуване), не е БЕЛЕГ за ВЯРВАЩИТЕ, а за НЕВЯРВАЩИТЕ и то само при условията на написаното в Деяния 2:4-11: „И те всички се изпълниха със Светия Дух, и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят. А тогава престояваха в Ерусалим юдеи, благочестиви човеци, от ВСЕКИ НАРОД ПОД НЕБЕТО. И като се чу тоя шум, една навалица се събра; и смутиха се, защото ВСЕКИ един ги СЛУШАШЕ да говорят на НЕГОВИЯ ЕЗИК. И всички, смаяни и зачудени, си думаха: Ето, всички тия, които говорят, не са ли галилеяни? Тогава как ги слушаме да говорят всеки на СОБСТВЕНИЯ НАШ ЕЗИК, в който сме родени? Партяни, мидяни и еламити и жители от Месопотамия, от Юдея и Кападокия, Понт и Азия, Фригия и Памфилия, от Египет и ония страни от Ливия, които граничат с Киринея, и посетители от Рим - и юдеи и прозелити, критяни и араби, слушаме ги да говорят на НАШИТЕ ЕЗИЦИ за ВЕЛИКИТЕ БОЖИИ дела.”
Ако говоренето на езици пред невярващи не става по посочения начин, никой няма полза от това, че говорещите имат тази дарба. Защото: „И тъй, ако се събере цялата църква, и всички говорят на непознати езици, и влязат хора прости или невярващи, не ще ли кажат, че вие сте полудели? Но ако всички пророкуват, и влезе някой невярващ или прост, той се обвинява от всички, и осъжда се от всички; тайните на сърцето му стават явни; и тъй, той ще падне на лицето си, ще се поклони Богу и ще изповяда, че наистина Бог е между вас. Тогава, братя, що става между вас? Когато се събирате всеки има да предлага псалом, има поучение, има откровение, има да говори непознат език, има тълкувание. Всичко да става за НАЗИДАНИЕ (1 Коринтяни 14: 23-26).
Затова братя, нека да внимаваме. Първо, това, че говорим езици не означава автоматично, че те са от Бога!!! Всички знаем, че всякакви гадатели, врачки, вещици, лечители, които вършат "чудеса" също могат да говорят "езици." Някои дори могат да пишат "послания", които много често казват, че сам Бог им диктува! Второ, в събранието за богослужение на вярващите, както и пред невярващите, са необходими условия, при които може и е желателно да се говорят езици. Защото те не ни се даряват от Бога, за да се отличаваме от "други деноминации" и да се "надуваме" с това (тоест, да се възгордяваме), че сме харизматици и петдесятни и като такива сме "по-горе" от другите. Какъвто й да е случаят, каквито и да са "чуждите езици", които говорим, те имат от Божия гледна точка само ЕДНА ЦЕЛ: НАЗИДАНИЕ!!!! С духа си да говорим тайни на Бога и да назидаваме себе си или чрез тълкуването им (пророкуването) да се назидават други - както вярващите, така и невярващите!
Април 2012, Юлия Борисова