Free Web Hosting

Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

 

Едно потомство, един потомък – Исус


“Така е и писано: ПЪРВИЯТ ЧОВЕК АДАМ „стана жива душа”, а ПОСЛЕДНИЯТ АДАМ стана “животворящ дух” (1 Коринтяни 15:45).

“... и тъй, както чрез едно прегрешение дойде осъждането на всичките човеци, така и чрез едно праведно дело дойде на всичките човеци оправданието, което докарва живот. Защото, както чрез непослушанието на ЕДИНИЯ ЧОВЕК станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на ЕДИНИЯ мнозината ще станат праведни” (Римляни 5:18,19).

Защо Бог не избра например два народа, за да се прояви в тях и да спаси цялото човечество? Защото самият народ на Израил като едно цяло, освен всичко друго, беше преобраз на „ЕДИНОРОДНИЯ ОТ ОТЦА“ – ИСУС ХРИСТОС (единствен по рода си, същия Бог-Творец като Баща си и едно цяло с Него).

Първият избран от Бога беше Аврам и беше САМО ЕДИН, въпреки че имаше братя и сестри. „Прочее, това блаженство само за ОБРЯЗАНИТЕ ли е, или и за НЕОБРЯЗАНИТЕ? Понеже казваме: „На Авраама ВЯРАТА се вмени в правда” (Римляни 4:9).

Авраам вярваше в обещанията, които той сам не получи докато беше жив, но ги получи неговото потомство - първо наследниците му в плът – ЕДИН народ (Израил), а след това отново ЕДИН потомък - Исус Христос и „скритите“ в Него наследници по Дух (новородените отгоре).

„И тъй, ако сте били възкресени заедно с Христа, търсете това, което е горе, гдето седи Христос отдясно на Бога. Мислете за горното, а не за земното; защото умряхте, и животът ви е СКРИТ С ХРИСТОС В БОГА. Когато ХРИСТОС, НАШИЯТ ЖИВОТ СЕ ЯВИ, тогава и вие ЩЕ СЕ ЯВИТЕ С НЕГО, вземайки участие в Неговата слава” (Колосяни 3:1-4).

Исаак имаше брат по линия на баща си и пак беше ЕДИН, защото беше роден „по обещание“; не беше като „родения по плът“ Исмаил, а като ЕДИН роден от небето (по обещание, по Дух).

Тези, които са родени по плът, а после и по Дух, ще станат ЕДНО, независимо дали са израиляни или гърци (тоест, езичници, необрязани в телата си).

„Спомнете си какви бяхте някога. Вие не сте евреи по рождение. Евреите се отнасят с вас като с необрязани, а наричат себе си обрязани заради обрязване в тялото си. По онова време бяхте далече от Христос; бяхте чужденци и не принадлежахте към Божия народ. Бяхте изключени от завета, основан на Божиите обещания. Живеехте в света без надежда и без Бога. Вие, които бяхте далече, сега, съединени с Христос, вече сте близо чрез Неговата кръв, Неговата жертва. Защото Исус сам ни донесе мир като направи от евреите и неевреите един единствен народ. Жертвайки тялото Си Той събори стената, която ги разделяше и ги правеше врагове. Исус унищожи еврейския закон с неговите заповеди, за да обедини и направи в Себе Си от двата народа един нов народ. По този начин Той установи мир. Чрез смъртта си на кръста обедини всички в едно тяло и ги примири с Бога; с кръста унищожи омразата“ (Ефесяни 2:11-16).

Яков също остана ЕДИН, въпреки че имаше брат близнак – Исав. След като Исав не получи възможност за покаяние и връщане към първородството си, единствен роден „по обещание“ остана Яков.

След Яков останаха 12 синове, но те пак оформиха ЕДНО цяло – ЕДИН НАРОД – Израил.

Бог създаде само един човек – Адам. Това също е свързано с единството, за което стана дума досега, въпреки че първият Адам е нещо като „обратен“ преобраз на последния Адам – Исус Христос. Потомството на Авраам макар и многобройно като звездите или песъчинките, образуващи пясъка е пак ЕДНО ЦЯЛО.

Всички новородени са части един на друг и части на Христос, на ТЯЛОТО МУ ОТ ВЯРВАЩИ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ, на което Той е най-важната част – ГЛАВАТА. Главата обединява всички, прави ги ЕДИН жив организъм, води ги и те „скрити“ в Него действат като един човек.

„Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене” (Галатяни 2:20).

„Дечица мои, за които съм пак в родилни болки докле се изобрази Христос във вас” (Галатяни 4:19).

Във вярващият човек обаче все още живеят две същности:

„И тъй, намирам тоя закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близо. Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон; но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми. Окаян аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт? Благодарение Богу ИМА ИЗБАВЛЕНИЕ В ИСУС ХРИСТОС, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта - на греховния закон” (Римляни 7:21-25).

Това ще е така докато умрем и после настане съд. Там е нашата надежда, защото ще се яви нашия живот Христос и ние с Него ще живеем! До тогава трябва до устоим, да внимаваме докато проповядваме, ние самите да не станем неодобрени.

„И всеки, който се подвизава, се въздържа от всичко. Те вършат това за да получат тленен венец, а ние нетленен. И тъй, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха; но уморявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен” (1 Коринтяни 9:25-27).

„Защото Христос влезе не в ръкотворено светилище, образ на истинското, но в самите небеса, да се яви вече пред Божието лице за нас; и не за да ПРИНАСЯ Себе Си МНОГО ПЪТИ, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв, (иначе Той трябва да е страдал много пъти от създанието на света); а на дело в края на вековете се яви ВЕДНЪЖ ДА ОТМАХНЕ ГРЕХА, като принесе Себе Си в жертва. И тъй като е определено на ЧОВЕЦИТЕ ВЕДНЪЖ ДА УМРАТ, а след това настава съд, ТАКА И ХРИСТОС, като биде ПРИНЕСЕН ВЕДНЪЖ, за да понесе греховете на мнозина, ЩЕ СЕ ЯВИ ВТОРИ ПЪТ, БЕЗ ДА ИМА РАБОТА С ГРЯХ, за спасението на ония, които Го очакват” (Евреи 9:24-28).

Затова, който отпада веднъж от благодатта, не може да се върне отново; не може втори път да разпъва в себе си Христос защото така Го опозорява. Христос веднъж е разпънат за греховете ни; вторият път ще дойде не за да се разпъне отново на кръста, тоест да има отново работа с ГРЕХА.

„Защото за тия, които веднъж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Светия Дух и са вкусили, колко е добро Божието слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век, а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват” (Евреи 6:4-6).

Както евреи и езичници в Христос станаха ЕДИН народ, така също в Христос няма вече мъж и жена – те са ЕДНО. В старозаветните Писания Бог говори в едни случаи за народа си в мъжки род (Яков, Израил), друг път – в женски род (Съпруга, Блудница). Второто е предимно когато става въпрос за изневярата на народа Му към Него и поклонението пред „богове“ на езически народи. Бог има решение и за това: жена ще окръжи, ще спаси мъжа. И те отново ще бъдат едно тяло и ще имат „набожно поколение.“

„Защото всички сте Божии чада чрез вяра в Исуса Христа. Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христа, с Христа сте се облекли. Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса. И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, НАСЛЕДНИЦИ ПО ОБЕЩАНИЕ” (Галатяни 3:26-29).

„(Обаче, нито жената е без мъжа, нито мъжът без жената, в Господа; защото, както жената е от мъжа, така и мъжът е чрез жената; а всичко е от Бога)” (1 Коринтяни 11:11,12).

Амин.

Юлия Борисова, декември 2012 година