Free Web Hosting

Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

“Християнска” търговия

 

1. Симон магьосника вчера и днес.

2. “Ако някой не иска да работи, той не бива и да яде” или защо трябва да работим сред невярващите.

3. “Работникът заслужава своята прехрана” и безплатното благовестие.

4. Изборът ни днес и утре.

5. “Цената е гаранция за качество”, казва светът.

6. Подаръкът е от Бога и е гаранция за живот, казва Исая.

 

Защо днес в църквите се говори толкова за пари? Защо известните проповедници биват обвинявани в сребролюбие дори от невярващите? Защо хвалението се продава? Защо книгите на днешните пророци и учители се продават? Защо Библията се продава? Ако Бог е същият, а поведението на църквата се е променило, какво е наложило тази промяна? Да започнем с думите на Исус Христос:

 

Матей 6:

19. Не си събирайте съкровища на земята, където молец и ръжда ги разяждат и където крадци подкопават и крадат. 20. А си събирайте съкровища на небето, където молец и ръжда не ги разяждат и където крадци не подкопават, нито крадат; 21. защото, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.

22. Окото е светило на тялото. И така, ако окото ти е чисто, цялото ти тяло ще бъде осветено; 23. но ако окото ти е лукаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. И така, ако светлината в теб е тъмнина, то колко голяма ще е тъмнината!

24. Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона! 25. Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си - какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си - какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната и тялото - от облеклото?

 

Понякога е трудно да го разберем, но Исус винаги говори свързано. Какво прави изказването за окото между думите за съкровищата на земята? Окото се свързва с желанията ни за земни блага в следния пасаж:

 

1 Йоан 2:

16. Защото светът ни предлага само копнеж за физическо удоволствие, копнеж по всичко, което виждаме и гордост от постиженията и притежанията ни. Тези копнежи не са от Отца, а от този свят. (превод от NLT)

 

 

1. Симон магьосника вчера и днес.

Имаше един човек, който поиска да купи и продаде Божия дар. Апостол Петър го изобличи и обезнадежди на място:

Деяния 8:

18. А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце се даваше Святият Дух, предложи им пари, като казваше: 19. Дайте и на мене тази сила, така че на когото положа ръце, да приема Святия Дух. 20. А Петър му каза: Парите ти да погинат заедно с тебе, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари. 21. Ти нямаш нито участие, нито дял в тази работа, защото сърцето ти не е право пред Бога. 23. понеже виждам, че си изпълнен с горчива жлъч и си вързан в неправда. 22. Затова покай се от това твое нечестие и моли се на Господа дано ти се прости този помисъл на сърцето ти;

 

Има подобен пример от настоящето – християнските университети. Една от причините, поради които Яков твърди, че наказанието за неразумните учители е по-голямо (Яков 3:1,13), е че учителите се изкушават да взимат пари. Пише го и в книгата на Михей, глава 3:

9. И така, слушайте това, първенци на Якововия дом

и началници на Израелевия дом,

които се гнусите от правосъдие

и извращавате всяка правота,

10. които градите Сион с кръв

и Йерусалим с беззаконие,

11. на които първенците съдят за подкупи,

свещениците му учат за заплата

и пророците му врачуват за пари,

и пак се облягат на Господа и казват:

Не е ли Господ сред нас?

Никакво зло няма да ни сполети.

12. Затова поради вас Сион ще бъде изоран като нива,

Йерусалим ще се превърне в грамади развалини

и хълмът на дома Господен - във високи места на гора.

 

Или както казва американският проповедник Крефло Долар, “Да, имам частен самолет и хубава кола. Да откажа ли подарък от паството си?”

 

 

2. “Ако някой не иска да работи, той не бива и да яде” или защо трябва да работим сред невярващите.

Днес певците и проповедниците трябва да работят отделно и да служат безплатно. Павел правеше шатри за да се издържа. Сигурно е приятно и ти се струва възвишено да оставиш светската си работа и да си “фул тайм” служител. Но така лягаш на гърба на тези, на които би трябвало да слугуваш. На тях пък много често така им е удобно, защото не биха се заели да говорят пред публика, не искат да научат толкова, че да обучават другите… поведението и на двете страни опира до липса на любов.

 

1 Солунци 4:

11. и усърдно да се стараете да живеете тихо, да вършите своите работи и да работите с ръцете си, както ви заръчахме, 12. за да живеете благоприлично пред външните и да нямате нужда от нищо.

 

Както казва Павел тук, резултатът от това, че работиш сред невярващите (в някой завод, магазин, офис…) е че те виждат чистия ти начин на живот. Всекидневно. Вместо това хората, на които Бог е дал дарове за хваление, проповядване, учителстване, пророкуване, участват в църковно служение 8 часа на ден и после си отиват вкъщи. На кого светят със светлината на Исус? Как осоляват света? На кого свидетелстват? На тези, които нямат нужда. На тези, които и без това имат всичко необходимо за да се хранят с твърда храна. На тези, които добре знаят, че трябва да четат Библията всекидневно и да се молят, за да се хранят от Бога. Такъв е моят отговор на въпроса “А какво ще яде служителят?”

 

Има и друг въпрос: “Ако петимата – аз и дяконите ми – не служим по 8 часа на ден, а само след работа, кой ще служи?” Само петима служители ли има в общността ви? Другите 300 с какво се занимават през свободното си време?

 

 

3. “Работникът заслужава своята прехрана” и безплатното благовестие.

В 10 глава на Матей Исус изпраща учениците си да служат и проповядват. Казва им:

9. Не вземайте нито злато, нито сребро, нито медна монета в пояса си, 10. нито торба за път, нито две ризи, нито обувки, нито тояга; защото работникът заслужава своята прехрана. 11. И в който и да било град или село, като влезете, разпитвайте кой в него е достоен и там оставайте, докато си отидете. 12. Когато влизате в дома, поздравявайте хората в него. 13. И ако домът бъде достоен, нека дойде в него вашият мир; но ако не бъде достоен, мирът ви нека се върне към вас.

 

Апостолите са наети на работа от Бога. Заслужават, т.е. получават заплата. Кой има честта да им я даде? Този, в чиито дом отсядат. За колко време? Докато са на гости. Отношенията са много различни от днешните ни пазарни отношения с изпълнителите и проповедниците или авторите на книги.

 

На апостол Павел Исус сякаш е дал друго поръчение, без да го лишава от правото да живее от благовестието:

1 Коринтяни глава 9:

7. Кой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото? 8.  По човешки ли говоря това? Или не казва същото и законът? 9. Защото в Моисеевия закон е писано: "Да не обвързваш устата на вола, когато вършее." За воловете ли тук се грижи Бог, 10. или го казва несъмнено заради нас? Да; заради нас е писано това; защото който оре, с надежда трябва да оре; и който вършее, трябва да вършее с надежда, че ще участва в плода. 11. Ако ние сме посели у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас телесното? 12. Ако други участват в това право над вас, не участваме ли ние повече? Обаче ние не използвахме това право, но търпим всичко, за да не причиним някакво препятствие на Христовото благовестие. 13. Не знаете ли, че тези, които свещенодействат, се хранят от светилището и че тези, които служат на жертвеника, вземат дял от жертвеника? 14. Така и Господ е наредил проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.

15. Но аз не съм използвал нито една от тези наредби, нито пиша това, за да се направи за мене така; защото за мен е по-добре да умра, отколкото да осуети някой моята похвала. 16. Защото ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля; понеже съм тласкан от неотменна необходимост; защото горко ми, ако не благовествам. 17. Понеже ако върша това доброволно, имам награда, но ако е с принуждение, то само изпълнявам повереното ми настойничество. 18. И така, каква е моята награда? Тази, че като проповядвам благовестието, да мога да направя благовестието безплатно, така че да не използвам напълно моето право в благовестието.

 

“Нужда ми се налага” е фраза, която осуетява разбирането на българския читател.

 

“Нужда ми се налага” в други преводи на Библията (1 Коринтяни 9:15-18):

 

Новият завет на съвременен френски:

“Но не се възползвах от нито едно от тези права, а това, което пиша, не е с цел от сега нататък да се възползвам. По-скоро бих умрял! Горд съм от това и никой няма да ми отнеме този повод за гордост! Не мога да се хваля с това, че разнасям Добрата новина. Това всъщност е задължение, което ми е наложено и горко ми ако не го изпълнявам. Ако сам бях избрал тази задача, щях да имам право на заплата, но тъй като ми е наложена, се отплащам като изпълнявам поверената ми служба. Тогава каква е заплатата ми? Заплатата ми е задоволството от това да разпространявам Добрата новина безплатно, без да се възползвам от правата, дадени ми за проповядването.”

 

Новият жив превод на английски (NLT):

“Но не съм се възползвал от никое от тези права. И не пиша това за да намекна, че сега искам да започна да се възползвам. Всъщност по-скоро бих умрял, отколкото да загубя наградата си и отличието си за това, че проповядвам безплатно. Защото проповядването на Добрата новина не е нещо, с което мога да се хваля. Бог ме принуждава да го върша и му го дължа. Горко ми ако не го вършех!

Ако го вършех по собствен избор, щях да заслужавам заплата. Но Бог ме е избрал и ми е поверил този свещен дълг, така че нямам избор. Каква тогава е заплатата ми? Задоволството, което получавам от проповядването на Добрата новина без никой да ми плаща, без да се ползвам от правата си като проповедник.”

 

Павел заявява, че няма избор. Това не е работа, която е избрал. Наричат го “Малък” (това означава “Павел”) и е такъв. Осъзнал е, че дарът, който е получил от Христос, е нещо, за което не би могъл да му се отплати. Приел е факта, че спасението му е безплатно и това убеждение го е накарало да откликне с любов. Любовта е мотивът му да даде всеки свой дъх за да получат повече хора същия дар. Когато тази мотивация присъства у някого, той няма да нарече служенето своя професия и няма да приеме заплата за него от хората.

Какъвто е трудът, такава е и полагащата се заплата. Благовестието е духовен труд с духовна “награда”, “похвала” на небето. Пътуването, престоят, прехраната са земни неща, за които са нужни средства на земята. За тези земни неща Павел, освен че работи “с ръцете си”, приема даровете на братята и сестрите си, но заявява, че дори и да ги няма, е свикнал да живее и в глад, и в ситост. Един пастир, който всеки месец взима заплата, не е подготвен за това, защото доходът му е постоянен.

 

 

4. Изборът ни днес и утре.

Мирното време, в което живеем (по отношение на малкото преследвания на християни по света) е чудесна почва за тръните на заблудата именно защото никой не пречи на “християнската” търговия. Големите турнета на певците и евангелизаторите, фестивалите, свободата на образователните институции и медиите, търговията по интернет с музика и книги (от книжките тип “по лъжичка слово на ден” до Библии), християнските тениски… всичко е на разположение за да заобичаме този свят и да изгубим “простотата, която дължим на Христос” (2 Коринтяни 11:3-11). Защото в неговото присъствие няма помпозни сцени, огромни хорове, приятни на пипане корици на книги, красиви обложки на албуми… при него има поклонение. При него той е центърът и всички очи го гледат, без да му се налага да използва рекламни трикове за да задържа вниманието. Той няма да награби китарата и да ни впечатли с гениално соло, нито ще се появи с блестящо сако. Няма да ни разкаже смешка за да се разведрим. Въпреки че е талантлив музикант и неговата песен е най-сладка (Софония 3:17). Въпреки че близостта му е единствената чиста и вечна радост за поклонниците.

 

“Не можете да слугувате на Бога и на мамона.” Изборът е между Бог и Мамон. Един ден в близкото бъдеще ще се наложи на християнските изпълнители и на пастирите, които взимат пари от паствата си, да направят този избор (Откр 13:11, 16-18). Ако искат да продължат да продават, ще трябва да приемат знака на звяра. В този момент ще се проявят и тези, които държат да си купуват християнски продукт – и те ще се дамгосат. Вярно е, че ще го направят на първо място от желание да си купуват храна и да имат къде да живеят, а не от желание да се сдобият с последния албум на някой любимец хвалител. И все пак – дяволът е княз на този свят и има определена власт над всички царства по света (както става ясно от историята с княза на Персия в Даниил, разговора при изкушаването на Исус и от пророчествата в Откровение). Сигурна съм, че князът и подчинените му се радват всеки път, когато някой вярващ си купи християнска музика или книга на някой известен учител: “Ето, направихме така, че да си плаща за правото да слуша себеподобния си. Колко по-опасни щяха да са двамата за нашето царство ако се познаваха и имаха общение, в което всеки да слуша другия! Освен това сега има шанс купувачът да си създаде идол!”

 

 

5. “Цената е гаранция за качество”

В това вярва светът. Цената е гаранция за временност и тленност, казва нашият Господ. (Матей 6:19). А ако нещо се предлага безплатно, това буди съмнение. Например новите завети, които служението Гидеон раздаваше, а “Господари на Ефира” и православната църква заклеймиха като фалшиви.

 

 

6. Подаръкът е от Бога и е гаранция за живот.

Така пише в Исая 55:

1. О, вие, които сте жадни, елате всички при водите;

и вие, които нямате пари, елате, купете и яжте.

Да! Елате, купете вино и мляко

без пари и без заплащане.

2. Защо харчите пари за онова, което не е хляб,

и труда си за това, което не насища?

Послушайте Ме с внимание и ще ядете благо,

и душата ви ще се наслаждава с най-доброто.

3. Приклонете ухото си и елате при Мене,

послушайте - и душата ви ще живее;

и Аз ще сключа с вас вечен завет

според верните милости, обещани на Давид.

 

Лора Добрева