Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

Помазан за бизнес?

 

1 Тимотей 6:

1. Които са слуги под игото на робството, нека смятат господарите си достойни за всяка почит, за да не се хули Божието име и учението. 2. И онези, които имат вярващи господари, да не ги презират за това, че са братя; а нека още повече им работят, защото онези, които се ползват от усърдието им, са вярващи и възлюбени. Това поучавай и увещавай; 3. и ако някой предава друго учение и не се съобразява със здравите думи на нашия Господ Исус Христос и учението, което е според благочестието, 4. той се е възгордял и не знае нищо, а има нездраво желание за разисквания и спорове за незначителни неща, от които произлизат завист, разпри, хули, лукави подозрения, 5. караници между човеци с покварен ум и лишени от истината, които мислят, че благочестието е средство за печалба. 6. А благочестието със задоволство е голяма печалба; 7. защото не сме внесли нищо в света, нито можем да изнесем нещо; 8. а като имаме прехрана и облекло, те ще ни бъдат достатъчно. 9. А които ламтят за обогатяване, падат в изкушение, в примка и в много глупави и вредни страсти, които потопяват човеците в разорение и погибел. 10. Защото сребролюбието е корен на всякакви злини, към което като се стремяха някои, те се отстраниха от вярата и пронизаха себе си с много скърби.

 

Не любовта към спорове и препирни, не завист и лукави подозрения, а любов към Бога и повеленията Му ме карат да разсъждавам по тази тема и да споделям с други библейските си разбирания. Беряните бяха за пример, понеже нямаха предразсъдъци да приемат Божието слово. От друга страна, точно това простосърдечие и искреност ги водеше не към наивно приемане на всичко, което чуват, а ги караше сами да четат Писанията и с помощта на Божия Дух да разберат дали това, което им говорят е истина. В това няма нищо срамно или обидно за тези, които благовестваха, защото дори Исус, имайки предвид слабостта на човешката грешна природа, винаги цитираше Божието слово, дадено чрез пророците на Стария завет. Така всеки може да се увери, че както преди 2000 години, така и днес, не се е случило нищо, което да не е било обещано и обяснено предварително от Бог-Отец.

Днес би трябвало да сме хиляди пъти по-бдителни, защото пошлостта и безчестието са приели огромни размери не само в няколко града или държави, а едновременно навсякъде по света и то в еднаква степен. Някога, толкова отдавна, един богаташ беше така алчен, че за да нахрани гостите си, без всякаква милост, закла единственото агне на бедняка, което беше станало като член на семейството му. Какво ли да очакваме днес, във времето на пълна „свобода” и безумно разнообразие на стоки и услуги за удоволствията на тялото и стомаха?

 

2 Царе 12:

1. Тогава Господ прати Натан при Давид. И той, като дойде при него, му каза: В един град имаше двама човека, единият богат, а другият сиромах. 2. Богатият имаше много овце и говеда, 3. а сиромахът нямаше нищо друго освен едно малко женско агне, което беше купил и което хранеше. То беше пораснало заедно с него и децата му, от залъка му ядеше, от чашата му пиеше и на пазвата му лежеше. То му беше като дъщеря. 4.И един пътник дойде при богатия. На него му досвидя да вземе от своите овце и от своите говеда да сготви за пътника, който беше дошъл при него, а взе агнето на сиромаха и го сготви за човека, който беше дошъл при него.

 

Нека преди да започнем да вършим каквото и да е, да изследваме и опитаме да разберем на какво трябва да се основава нашето отношение към живота и света.

1. Бог е творец на всичко и никой не Му е дал съвет и ум и не е сътворил нищо от това, което съществува.

 

Римляни 11:

34. Защото: "Кой е познал ума на Господа или кой Му е бил съветник?", 35. или: "Кой от по-напред Му е дал нещо, за да му се отплати?" 36. Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. На Него да бъда слава до векове. Амин.

 

1 Коринтяни 4:

6. И това, братя, преносно приспособих към себе си и към Аполос заради вас, за да се научите чрез нас да не престъпвате границата на писаното, да не се гордее някой от вас един против друг. 7. Защото кой те прави да се отличаваш от другите? И какво имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?

 

Това, което е направил Бог, го е дал едновременно на всички хора, без да прави разлика между тях. (Матей 5:45) „…защото Той прави слънцето си да изгрява над злите и над добрите и дава дъжд на праведните и на неправедните.” На народа си каза: „Обаче между вас няма да се намери сиромах, защото Господ ще те благослови много в земята, която Господ, твоят Бог ти дава в наследство, за да я притежаваш, само ако прилежно слушаш гласа на Господа, твоя Бог и внимаваш да изпълняваш всички тези заповеди, които ти заповядвам” (Второзаконие 15:4). Бог разпредели обещаната земя справедливо, според числеността на племената, а не гледайки на лице! Не случайно Той постави Яков в положението на роб и никой от следващите му поколения не се роди свободен! Когато ги засели в земята, те бяха равни пред Него и един пред друг. Така ги предпази (поне за известно време) от безумието да се гордеят със собствени придобивки и с неща, които смятат, че не са получили от Него. Ето защо, не виждам как е възможно да съществува „помазание за бизнес” само за определени хора, които да бъдат по-богати от другите. Бог каза ясно, че не иска да има бедни сред хората Му. Как тогава Неговата блага воля ще включва съществуването на богати?

2. Матей 6:33: „Но първо търсете Неговото царство и всичко това ще ви се прибави.” Тази заповед, дадена от Исус като единствена препоръка за праведен и благочестив живот, не може в никакъв случай да ни навежда на мисълта, че трябва да се стремим първо към задоволяване на материалните си нужди, и то колкото може по-изобилно, и след това да започнем да изпълняваме препоръката на Христос. Еврейският народ също беше многократно предупреждаван за това. Едно силно свидетелство за Божията воля намираме при пророк Агей:

 

Агей 1:1-10

1. Във втората година на цар Дарий, в шестия месец, на първия ден от месеца, Господнето слово дойде чрез пророк Агей към управителя на Юдея Зоровавел, Салатииловия син, и към първосвещеника Исус, Йоседековия син, и каза: 2. Така говори Господ на Силите: Този народ казва: Не е още времето, което щяло да дойде, времето да се построи Господният дом. 3. Затова Господнето слово дойде чрез пророк Агей и каза:

4. Време ли е самите вие да живеете в своите с дъски обковани къщи, докато този дом остава пуст? 5. Сега така казва Господ на Силите: Помислете за постъпките си. 6. Посяхте много, но малко събрахте; ядете, но не се насищате; пиете, но не се напивате; обличате се, но на никого не му е топло; и надничарят приема заплата, за да я сложи в скъсана кесия. 7. Така казва Господ на Силите: Помислите за постъпките си. 8. Качете се в гората и докарайте дърва, и постройте дома; и Аз ще благоволя в него и ще се прославя, казва Господ. 9. Очаквахте много, а, ето, излезе малко; и когато го донесохте у дома си, Аз духнах на него. Защо? - казва Господ на Силите. Поради Моя дом, който остава пуст, докато вие тичате всеки в своята къща. 10. И така, поради вас небето задържа росата си и земята възпира плода си;

 

3. Езекиил 18:8,9,13,17: „…ако не дава с лихва и не взема придобивка, оттегля ръката си от неправда, отсъжда честно между човека и човека, ходи според постановленията Ми и пази законите Ми, за да постъпва вярно, такъв човек е праведен; той непременно ще живее – казва Господ Еова. …дава с лихва и взема придобивка – такъв човек ще живее ли? Няма да живее. Щом е вършил всички тези мерзости, непременно ще умре; кръвта му ще бъде върху него. …не угнетява сиромаха, не взема лихва и придобивка, спазва законите Ми и ходи според повеленията Ми – той няма да умре заради беззаконието на баща си, а ще живее.” Нима това не означава също и да не вземаш с лихва дори от брат си, а какво остава от езичник! Има и друго, което Павел ни казва, че е по-добро: „Във всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагаме на немощните, и да помните думите на Господ Исус, как е казал: По-блажено е да дава човек, отколкото да приема” (Деяния 20:35). Исус беше потвърдил това когато гледайки бедната вдовица, каза: „Истина ви казвам, че тая бедна вдовица пусна повече от всички” (Лука 21:3) Тези думи не ни ли подтикват да даваме, още преди да сме получили всичко, което ни е необходимо? Нима Павел стана първо бизнесмен и тогава каза това и започна да дава на нуждаещите се? А бедната вдовица?

4. Притчи 22:7: „Богатият властва над сиромасите; и който взема назаем, е слуга на заемодавеца.” Бог не ни е дал живот назаем, а направо ни го подарява, без да очаква лихва или придобивка. Следователно, ако трябва да сме слуги на някого, то това е само Той!

5. Има още няколко цитата от словото, които бих искала да помним винаги: „Да не онеправдаваш някой наемник, беден и сиромах, бил той от братята ти или от чужденците, които са в земята ти, в градовете ти. В същия ден му дай заплатата, преди залез слънце, защото на нея се надява; за да не извика против тебе към Господа и това да ти се счете за грях” (Второзаконие 24: 14,15). „В положение на роб ли си бил призван? Да не те е грижа (но ако можеш и свободен да станеш, по-добре използвай случая) (1 Коринтяни 7:21). „…а ако имаме прехрана и облекло, нека бъдем доволни. А които ламтят за обогатяване, падат в изкушение, в примка и в много глупави и вредни страсти, които потопяват човеците в разорение и погибел” (1 Тимотей 6:8,9). Ако е възможно да следваме подобни принципи и заповеди, ще бъде добре не само някои от нас, а всички да бъдем преуспяващи бизнесмени! Нека да помислим сериозно и да преценим дали делата на бизнеса са същите като делата на вярата. „А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и ни един от тях не казваше, че нещо е негово, но всичко им беше общо. И апостолите с голяма сила свидетелстваха за възкресението на Господ Исус; и голяма благодат почиваше над всички тях. А и никой от тях не беше в лишение; защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото, и слагаха я при нозете на апостолите; и раздаваше се на всеки, според колкото имаше нужда” (Деяния 4:32-35). „А през тези дни, когато се умножаваха учениците, възникна ропот от гръцките юдеи против еврейските, задето във всекидневното раздаване на потребностите техните вдовици били пренебрегвани” (Деяния 6:1). Кой помазан за бизнес и новороден от Духа ще спечели богатство за да го продаде и да предостави средствата за задоволяване на всекидневните потребности на бедните според нуждите им?

Нека да си припомним и за плодовете на Духа и да се запитаме дали са същите като плодовете на бизнеса. „А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон” (Галатяни 5:22). „Вие не избрахте Мене, но Аз избрах вас и ви определих да излезете в света и да принасяте плод, и плодът ви да бъде траен; та каквото поискате от Отец в Мое име, да ви даде” (Йоан 15:16). „И рече им: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяко създание” (Марк 16:15). Павел препоръчва докато сме още в този свят, да се ползваме от благата му със съзнанието, че не можем да бъдем владяни от тях (1 Коринтяни 7:29,30). Исус казва да отидем и да научим всички народи…но не на бизнес! „И тъй, идете, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отец и Сина, и Святия Дух, като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века. Амин” (Матей 28:19).

Какво е необходимо на един Божи служител? Малко хляб, дрехи и Бог да е с него! „И враните му донасяха хляб и месо сутрин, и хляб и месо вечер; и той пиеше от потока” (3 Царе 17:6). „И като легна и заспа спокойно под хвойната, ето, ангел се допря до него и му каза: Стани, яж. И погледна, и при главата му пита, печена на жарава и стомна с вода. И яде, и пи, и пак легна. Ангелът Господен дойде втори път, та се допря до него и каза: Стани, яж, защото пътят е много дълъг за тебе. И той стана, яде и пи, и със силата от онова ястие вървя четиридесет дена и четиридесет нощи до Божията планина Хорив” (3 Царе 19:5-8). В съвременния свят сме обърнали всичко надолу с главата и продължаваме да навлизаме все по-дълбоко в заблудите на живота си, които ни водят към гибел. Съвсем скоро гледах репортаж за дейността на частните съдии-изпълнители, във връзка с публична разпродажба на имущество на длъжници. Една от интервюираните възрастни жени с възмущение заяви, че за нея това е непоносимо, тъй като не можела да живее без 1.- телевизор и 2.- пералня! Това ли са най-важните неща? Нима животът е невъзможен без телевизор, или е невъзможно да перем без пералня? Нека само си припомним от кога съществуват уредите, които облекчават ежедневието ни и колко хилядолетия хора като нас са живели без тях, и то щастливо!

Нека си спомним и друго: свещениците в Стария завет бяха ли помазани за бизнес? Не само, че не бяха, но нямаха и притежания! Бог им каза, че единствено Той е техен дял и наследство – както в следващия живот, така и още докато са на тази земя! (Второзаконие 10:9; 14: 27,29; 18:1; Исус Навин 18:7). А Петър и Йоан пишат, че всички ние, новородените синове и дъщери на Бога сме свято свещенство! (Откровение 5:10;1:6; 1 Петър 2:5,9).

Да видим дали в този свят на „интелектуален” труд е възможно да мислим за Бога и да внимаваме за поведението си докато работим. Ако си в къщи, переш, готвиш, чистиш или си на двора и обработваш земята, можеш да се молиш, да разсъждаваш, да пееш хваление (разбира се, можеш и да не го правиш). В офиса, пред компютъра, докато търчиш наляво-надясно и се занимаваш с много неща или когато работиш на две места за повече пари, това възможно ли е? А ако, освен това, бизнесът е и твой?

Първите вярващи от новозаветната църква не трупаха имоти, а точно обратното – продаваха ги! Днес, някои съвременни вярващи, може би за да оправдаят себе си, си позволяват да кажат, че това не е било богоугодно, а било грешка, защото се заблуждавали, че Исус се връща скоро и няма да имат нужда от имотите си! Каква е тази съвест, която си позволява да твърди, че вярващите са продавали имоти не подбудени от Духа и от любов, а защото вече не им били нужни! Христос ни призовава и ни учи да даваме не защото ще ни се върне по-голямо количество, а от сърце и за да имат всички според нуждите си. Бог е заповядал на старозаветните да дават с лихва само на чужденците. Исус ни казва обаче да обичаме враговете си, а това означава не само да даваме и на тях, но да даваме без лихва! Във Второзаконие като че ли Бог си противоречи. Той казва, че няма да има бедни сред народа Му и малко след това твърди, че сиромасите няма да липсват! Първото изразява благата Му воля, а второто Той добавя защото съвършено познава падналата човешка природа. Затова прибавя към думите си само ако: „Обаче между вас няма да се намери сиромах…само ако прилежно слушаш гласа на Господа, твоя Бог…” В противен случай, „сиромасите никога няма да липсват” и мерило за принадлежността ни към царството Му ще бъде отношението ни към тях!

Бог никъде в писанията не иска от нас да Му заработваме пари. Той няма нужда от нищо. Единственото, което иска и то защото ние самите имаме нужда от него, е да Го обичаме и да обичаме ближния си. Това, което Го радва, е да имаме постоянна нужда от Него, а не от материалните неща, дори когато мислим, че правим пари с добри намерения – за да печелим за Него. Като че ли не Той ни ги осигурява, а ние сами ги печелим заслужено от някой друг. (Марк 1:6; Матей 14 19-21).

Най-лошо от всичко е това, че ние изобщо не осъзнаваме (въпреки множеството предупреждения да не забравим Бога, когато се наситим и обогатим), че сме безполезни за осигуряване дори на собствените си нужди!

 

„И Бог каза: Да произведе земята растителност: семеносни растения, плодоносни дървета от всякакъв вид на земята, които раждат плод със семето в него; и стана така. И земята произведе растителност: семеносни растения от всякакъв вид и дървета от всякакъв вид, които раждат плод със семето в него; и Бог видя, че това е добро.” Какво означават тези думи: ..”и стана така”? От тях научаваме, че още щом Бог заповяда, земята побърза да разпространи своите произведения и да роди кълновете на всички растения. И кой, скъпи приятелю, няма да се възхити как Божието слово извърши всичко това върху земята? Всъщност, на нея все още нямаше нито един човек, който да я обработва и който, за да я покрие с бразди, беше подчинил вола под хомота на ралото. Тя обаче чу заповедта на Бога и веднага произведе растенията и дърветата. Ето откъде ние разбираме, че и днес все още не толкова грижите, труда и умората на орача правят плодородна земята, а заповедите, които Господ й даде в началото. Писанието, за да направи предварително човешката неблагодарност непростима, ни открива грижливо заповедта и след това делата на сътворението. По този начин Бог иска да обуздае дързостта и глупостта на тези, които ни представят за действителност собствените си измислици и които смятат, че на растенията и плодовете им необходимо съдействието на слънцето. Други пък приписват развитието им на влиянието на звездите върху тях.” (Йоан Златоуст, проповеди върху книга Битие, проповед 5, разсъждения върху глава 1:11,12).

Единственото, което правим докато се трудим на тази земя, е че изпълняваме това, което Бог ни заповяда, когато ни прокле (Битие 3:14-19). Ако не искаме да станем отново бунтовници, а да се подчиняваме, е необходимо смирено да търпим всичко, което Бог каза, че ще ни се случва и с пот на челото и постоянни благодарности да си изкарваме хляба със собствените си ръце. Всеки технически „напредък” е нов бунт срещу твореца ни. Всяко желание да изкарваме прехраната си без да се трудим, обработвайки земята както Бог е казал, се обръща срещу нас. Обездвижването, прехранването, мързелуването убиват душите и телата ни. Ние сами виждаме това и в стремежа си да запазим здравето си, се подлагаме на диети и започваме да спортуваме. Но и това не вършим с подобаващото смирение, а изпадайки в жестока суета, в нечестива надпревара помежду си, даваме път на гордостта и завистта си. Така още по-ясно се проявява похотта ни за надмощие, похвала от човеци, изобилие от материални придобивки, които сме „заслужили” защото сме по-способни от другите, „трудили” сме се повече и сме ненадминати! (1 Коринтяни 4:6,7). Изкарваме си прехраната с театър, спорт, култура, забавления и други подобни неща, които „хранят” духа и душата ни, а не тялото. Нима не се случва същото и в „по-нормалните” професии? Затова Исус ще донесе спасение за смирените и послушните, а осъждение за горделивите, които смятат, че със способностите и интелигентността си стоят по-горе от останалите!

Нашите „заслуги” и  самовъзвеличаване  ни карат толкова много да оглупеем, че се налага Бог да ни дава пример за послушание чрез растенията и животните, които не са направени по Негов образ и подобие! Той ни показва как още от самото начало на сътворението те се покоряват на всяка Негова дума и заповед. Глупостта ни е толкова голяма и измамна, че се налага Бог да ни сваля от нейния трон, като ни дава за пример природата, която е сътворил, за да ни служи и да ни храни, без да е било необходимо в началото, преди да се разбунтуваме, дори да си мръднем пръста! Вместо да сме благодарни и смирени, осъзнаващи че няма с какво да се похвалим, ние се възвеличаваме и прославяме като „творци” и се изправяме смело срещу Бога и проклятието Му, което сами сме си изпросили. Борим се с вятърни мелници и оглупяваме все повече! Най-страшното е, че не разбираме как по този начин не само не допринасяме за спасението си, а все по-сигурно затвърждаваме вечната си гибел!

 

Юлия Борисова

Ноември 2008

 

Free Web Hosting