Free Web Hosting

Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

 

Интелектуална собственост ли е Святият Дух?


Страшно е това, което правим днес. Продаваме Библии и то не само евтини и обикновени, а също така луксозни, с позлатени букви и други „екстри.“ Може би защото богатите заслужават да се наслаждават не на откровенията от Бога, а на златните букви, изработени от хора? „Безумни и слепи! Че кое е по-голямо, златото ли, или храмът, който е осветил златото? Казвате още: Ако някой се закълне в олтара, не е нищо; но ако някой се закълне в дара, който е върху него, задължава се. Безумни и слепи! Че кое е по-голямо, дарът ли, или олтарът, който освещава дара?“ (Матей 23:17-19) Или пък бедните са по-лошо качество хора и не трябва да се докосват до лукса? „Братя мои, да не държите вярата на прославения наш Господ Исус Христос с лицеприятие. Защото ако влезе в синагогата ви човек със златен пръстен и с хубави дрехи, а влезе и сиромах с оплескани дрехи, и погледнете с почит към онзи, който е с хубавите дрехи и речете: Ти седни тука на добро място; а на сиромаха речете: Ти стой там, или: Седни при нозете ми, не правите ли различия помежду си и не ставате ли пристрастни съдии?“ (Яков 2:1-4)

Прости ни Господи ако можеш, защото не знаем какво правим! Продаваме проповеди и откровения, за които казваме, че са вдъхновени и „написани“ от Божия Свят Дух; продаваме песни, които твърдим, че са „от Духа.“ Дали Исая, Давид и другите пророци са вършели подобно нещо? Нима Павел е казал на Колосяните: „Братя, купихте ли си моето послание до вас? Ако вече сте го купили, прочетете го, продайте го на църквата в Лаодикия и купете това, което е до тях, за да го прочетете и вие“ (вж. Колосяни 4:16)

Святи Боже, толкова ли сме обезумели и нямаме страх от Тебе, че Те крадем, за да печелим? „Ще краде ли човек Бога? Вие обаче ме крадете. Но вие питате: Как Те крадем? В десятъците и в приносите“ (Малахи 3:8). Всъщност, какво печелим? По-красиви и по-големи къщи, които всъщност не ни трябват; по-скъпа и „качествена“ храна, с която да преяждаме; слава и похвала от човеци, тъй като сме много „помазани“, умни и велики учители? Всичко това е за плътта и се трупа като съкровище тук, на земята, а не на небето! Може ли да се държим така, сякаш Божието помазание, Христовият ум и всички други ДАРОВЕ от Бога са нещо, което имаме, защото сме го заслужили, след като знаем, че единственото, което сме заслужили (заработили сами) е смъртта?

Ужасно е това заблуждение, още повече, когато се опитваме да обосноваваме действията си с желанието да спазваме съществуващите закони. Означава ли това, че ако светската власт издаде закон да се откажем от Бога, ние трябва да го спазим, за да можем спокойно да си осигурим място в рая? (Даниил 3:4-19; 6:4-16)

Нима Божият Дух може да бъде интелектуална собственост? Не е ли безумие и хула срещу Него да си разрешаваме да Го „патентоваме“? Всички новородени християни не са ли едно тяло, независимо в коя точка на земното кълбо живеят? Щом един проповедник и един хвалител от определена местна църква продават „продукта“ си (или всъщност този на Святия Дух?) на други местни църкви, като преди това го защитават с патент, явно не е далече времето, когато всеки вярващ ще трябва да плаща авторско право за проповедите, които слуша и песните, които пее в църковната сграда, намираща се на две преки от дома му!!!

Наистина е страшно това, което вършим, защото крадем от Бога и то по нов и много изобретателен начин – получаваме от Него духовна храна даром и я продаваме на братята си по целия свят! (Малахи 3:8)

За да направи благовестието безплатно за всички и да не загуби нито една от небесните си награди, апостол Павел продаваше шатри, а не неща, притежание на Духа! „Болни изцелявайте, мъртви възкресявайте, прокажени очиствайте, бесове изгонвайте; даром сте приели, даром давайте. Не вземайте нито злато, нито сребро, нито медна монета в пояса си, нито торба за път, нито две ризи, нито обуща, нито тояга; защото работникът заслужава своята прехрана“ (Матей 10:8-10). Това, което прави впечатление в този пасаж е реда, в който Христос изброява нещата, които учениците трябваше да вършат. Може би повечето от нас са склонни да приемат, че заповедта: „Не вземайте...(стих 9 и 10), се отнася само за момента на изпращането им. Ако внимателно проследим всичко от началото на 10-та глава, ще видим и друго нещо. Исус започва като им дава власт, която те трябва да приемат (приели сте - стих 1); продължава, като ги изпраща („И като отивате...“ - стих 7) да проповядват небесното царство и да упражняват дадената им власт над нечистите духове (давайте това, което сте приели – стихове 7 и 8); следват указанията за начина на даването – да бъде същия като начина на приемане - „...даром сте приели, даром давайте“; после им пояснява какво означава „даром“ - след като са изпълнили поставената им задача в някой град и са престояли в нечий дом, където са ги нахранили, да продължат към следващата цел, без да вземат „...нито сребро, нито медна монета в пояса си...“ (стихове 9 и 10). Във втората част на 10-ти стих им пояснява защо не трябва да вземат изброените от Него неща: „...защото работникът заслужава своята прехрана.“ Всъщност Бог ни казва, че ние заслужаваме САМО храната, която ще ни поднесат: „И в същата къща седете и яжте, и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата“ (Лука 10:7). Павел явно разбира същото, когато казва: „А благочестието, приемано със задоволство, е голяма печалба; защото нищо не сме донесли на света, нито можем да изнесем нещо; а като имаме прехрана и облекло, нека бъдем доволни“ (1 Тимотей 6:6-8). На друго място в словото Христос отново ни съветва: „И тъй, не се безпокойте и не казвайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем? (Защото всичко това търсят езичните); понеже Небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това. Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави“ (Матей 6:31-33).

Апостол Петър прокле този, който искаше да си купи духовна дарба. „А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце се даваше Святият Дух, предложи им пари, казвайки: Дайте и на мене тази сила, щото, на когото положа ръце, да приема Святия Дух. А Петър му каза: Парите ти с тебе заедно да погинат, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари. Ти нямаш нито участие, нито дял в тази работа, защото сърцето ти не е право пред Бога. Затова, покай се от това твое нечестие и моли се на Господа дано ти се прости тази помисъл на сърцето ти; понеже гледам, че си изпълнен с горчива жлъч и си вързан в неправда“ (Деяния 8:18-23). Тогава, какво ли заслужава някой, който иска да продава даровете и плодовете на Духа?

Ще ни стигне ли целия живот, Господи, за да се покаем с плач и смирение, които да изчистят сърцата ни от подобна мерзост и Ти да ни простиш? Защото учението Ти относно дарбите на Духа е толкова ясно, че всеки новороден може да го разбере. То не е скрито в притчи, не е дълбока тайна, която може да бъда схваната чак след десетки години четене и разсъждаване върху Библията.

Дано се смирим и се върнем от кривите си пътища, извиквайки: Единствено пред Теб съгрешихме, Господи. „Тогава Давид каза на Натан: Съгреших пред Господа. А Натан каза на Давид: И Господ отстрани греха ти; няма да умреш“ (2 Царе 12:13)

Дали някога сме се замисляли над думите на нашия безценен Господ Исус в Откровение 3:17,18: „Понеже казваш: Богат съм, замогнах се и нямам нужда от нищо, и не знаеш, че ти си окаян, нещастен, беден, сляп и гол, то съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, за да се облечеш, че да не се виждат срамотите на твоята голота, и благ мехлем, за да намажеш очите си, за да виждаш.“ Някои вярващи, живели между 1 – 4 век след Христос твърдят, че както Бог е наш Баща, така Църквата е наша майка. Нима едно дете, което за всичко разчита на баща си (тоест, няма нищо - „...ти си окаян, нещастен, беден, сляп и гол...“), може да си купи нещо от него? Нима майка му, която също разчита на бащата за всичко, може да си позволи да продаде на детето си нещо, което е получила даром от същия този баща? В тези времена на всеобщ бунт дори за нас християните е трудно да разберем съвсем прости неща, които Бог е вградил за наше улеснение в плътския ни живот. След периодите в човешкото общество на „матриархат“ и „еманципация“ на жените, на нас ни е трудно да видим първоначалния модел на семейството (така наречения „патриархат“) – баща-господар (глава) на целия дом, който се труди и издържа всички и майка, която гледа децата и къщата, и зависи от съпруга си. Апостол Павел също ни говори, че и в обикновените плътски неща, които Бог описва в Библията и които са сянка на духовните, Той е вложил много по-дълбока мъдрост: „Мъже, любете жените си, както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея...“ Защото никой никога не е намразил своето тяло, а го храни и се грижи за него, както и Христос за църквата; понеже сме части на Неговото тяло (от Неговата плът и от Неговите кости). Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се превърже към жена си, и двамата ще станат една плът.“ Това е велика тайна; но аз говоря това за Христос и за църквата“ (Ефесяни 5:25, 29-32).

Бог да ни благослови с мъдростта Си!


Благодатта, която действа в Юлия Борисова

Май 2009