Free Web Hosting

Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

 

Свободен, но не и от Христос
(Роб на Христос)


1 Коринтяни 9:14-19

Така и Господ е наредил, щото проповедниците на благовестието да живеят от благовестието. Но аз не съм използувал ни една от тия наредби, нито пиша това, за да се направи за мене така; защото за мене е по-добре да умра, отколкото да осуети някой моята похвала. Нямам причина да се хваля когато благовествам. Всъщност ми е наложено задължение и горко ми ако не проповядвам благата вест. Ако сам си бях избрал тази работа, щях да имам право на заплата (награда); но тъй като тя ми е поставена (възложена) аз само изпълнявам дълга си. И каква е наградата ми? Удовлетворението, че проповядвам безплатно благата вест, без да се ползвам от правата, произтичащи от проповядването на Евангелието. Свободен съм, не съм роб на никого; и все пак направих себе си роб на всички, за да спечеля възможно най-много хора за Христос.


Дали си даваме сметка за огромната разлика в служението на старозаветните и новозаветните свещеници?

"С това Светият Дух показваше, че пътят за в светилището не е бил открит, докато е стояла още първата част на скинията, която е образ на сегашното време, съгласно с което се принасят дарове и жертви, които не могат да направят поклонника, колкото за съвестта му, съвършено чист, понеже се състоят само в ядене, пиене и разни умивания, - плътски постановления, наложени до едно време на преобразувание" (Евреи 9:8-10).

Това, що казваме, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издига друг свещеник, Който се установи не по закон, изразен в плътска заповед, но по силата на един безконечен живот...(понеже законът не е усъвършенствувал нищо), и се въвежда една по-добра надежда, чрез която се приближаваме при Бога. И колкото е важно това, че Той не е станал свещеник без заклеване, (защото те ставаха свещеници без заклеване, а Той със заклеване от страна на Този, Който Му казва: "Господ се закле и не ще се разкае"), като каза: Ти си свещеник до века, толкоз на по-добър завет Исус стана поръчител“ (Евреи 7:15,16, 19-22).


Служението на старозаветните свещеници беше плътско; това на новозаветните е духовно. Щом при първото беше възможно хората да поставят някакво препятствие чрез вкарването на „чужд огън“ в храма, колко повече е възможно при второто. Не случайно Павел казва: „...за да не причиним някакво препятствие на Христовото благовестие“ (1 Коринтяни 9:12б). Писано е, че от когото вземеш блага, негов роб можеш да станеш: „ Богатият властвува над сиромасите и който взема на заем е слуга на заемодавеца“ (Притчи 22:7); „...защото от каквото е победен някой, на това и роб става“ (2 Петър 2:19б); Затова Павел се отказва от „...правата, произтичащи от проповядването на Евангелието“ и прави благовестието безплатно, за да не дава повод, вземайки заплата, да бъде обвинен, че прави това за собствени облаги и че преподава собствени учения. Освен това не попада под чужда (човешка) зависимост и избягва възможността да стане роб на човеци и да преподава човешки поучения: „защото, който е бил призован в Господа като роб, е свободен човек на Господа; така и който е бил призован като свободен човек, е роб на Христа. С цена сте били купени; не ставайте роби на човеци" (1 Коринтяни 7:23);

Когато някой те контролира, разбира се не без твое съгласие, ти също имаш „свобода“ да контролираш, но не себе си, а други. Всичко е толкова лесно: теб те управляват, ти управляваш други. Къде е тогава самоконтролът? Нали срещу плода на Духа няма закон? Ако живееш по Духа, плодовете ти ще бъдат: „...любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон“ (Галатяни 5:22,23). А какво друго е животът „по Духа“, ако не САМОКОНТРОЛ? Ако той съществува, ще съществуват и плодовете; тогава какво ще ни попречи да се вградим като „живи камъни“ в тялото на Христос без да ни управляват и командват? Ако всички сме извадили гредата от окото си, няма ли да е по-лесно и единствено правилно да общуваме без да се подреждаме по йерархия, а като се изобличаваме, умоляваме и насърчаваме с кротост?

При йерархията има подчинение на хора от страх пред тях, а не покаяние, разпъване и промяна на старото, плътско аз. Свободата в Исус е самоконтролът. Исус Истината чрез закона на любовта ни освобождава! Свободни сме да станем роби на всички, когато се освободим от тяхното робство и станем роби единствено на Христос! Когато останем сами в присъствието на Исус, ще се справим със себе си – ще се покаем, ще се очистим, ще се осветим – единствено с Неговата благодат: „...и Той ми рече: Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена. И тъй, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила“ (2 Коринтяни 12:9). Ти, най-големият грешник на света, стоиш пред лицето на Бога, в Неговото удивително присъствие, изпълнено с изобличение, любов и милост; Той плаче за тебе и те умолява да се примириш с Него, а не с хора!

Ето, това е свободата, от която бягаме, за да се присъединим към хора като нас и те да станат наши окови! „Любими“ окови - „любими“ братя, „любими“ деноминации, „любими“ пастори, с които се гордеем. Хора като нас, които ни дават измамното усещане, че сме праведни и спасени, и каквото и да правим, щом го правим като тях и заедно с тях, всичко е наред и няма нищо страшно – нищо, от което да се освободим, защото може да бъде вредно за нас. Грехът не е страшен, защото и другите го имат, пък и Бог прощава!

Когато се случи безкрайно милостивият Бог да ни освободи внезапно от тези окови, ние гледаме с ужас свободните си ръце и крака и не знаем какво да правим! За да не изпаднем в подобно безизходно положение, да отхвърлим свободата и истината и да похулим Святия Дух, нека внимаваме какво ни учи Бог чрез книгите, събрани в Библията; да не се държим един за друг заради измамна сигурност, а да се обичаме истински: „Така казва Господ: Проклет да бъде оня човек, който уповава на човека, и прави плътта своя мишца, и чието сърце се отдалечава от Господа. Защото ще бъде като изтравничето в пустинята, и няма да види, когато дойде доброто, но ще обитава в сухите места в пустинята, в една солена и ненаселена страна. Благословен да бъде оня човек, който уповава на Господа, и чието упование е Господ. Защото ще бъде като дърво насадено при вода, което разпростира корените си при потока, и няма да се бои, когато настане пекът, но листът му ще се зеленее, и не ще има грижа в година на бездъждие, нито ще престане да дава плод“ (Еремия 17:5-8);„Нека ме удари праведният; това ще ми бъде благост; и нека ме изобличава;това ще бъде миро на главата ми“ (Псалм 141:5). Бог е Праведният; Той ни удря, изобличава и залива обилно с миро – благодат, чрез която да живеем дори когато сме сами. Той прави това в нашия ум и сърце чрез съвестта и всичко, което е написал в нея. Когато изберем да убиваме съвестта си, Той използва праведни (оправдани чрез кръвта на Исус и вярата си в Него) хора (което не значи безгрешни и съвършени). А кога използва камъните? Може би, когато не чуем съвестта и братята си. Тогава в ролята на камъни и стрели влизат физическите болести и душевните страдания. Ако започнем да се чувстваме като пребити и оставайки без сили и гордост се смирим, има възможност да чуем как Бог ни изобличава и умолява и да се обърнем към Него, за да ни освободи. Не само ще се освободим, а ще знаем и как да живеем и действаме със свободата, която ни е дал. А това означава най-вече САМОКОНТРОЛ! И ще видим плодовете на Духа.

Желанието да принадлежим на хора ни кара да се държим така, сякаш Исус не е жив и не е Бог. Сигурността в живота ни се изразява в това да принадлежим към определена църковна деноминация, към определен пастор и определени „братя“ и да приличаме на тях. Така разкъсваме Христос и Му казваме: Не! Дори когато искаме да се покаем, нямаме смелост да застанем сами пред Бога и да дадем отчет за постъпките си. Предпочитаме да се „покаем“ в присъствието на други, казвайки молитвата на грешника или извинявайки се на братя, заради които съвестта ни изобличава. Нямаме сили (защото не черпим от Него) да застанем пред лицето Му и да кажем: Съгреших Господи, освободи ме! „Тогава Давид каза на Натана: Съгреших Господу...“ (2 Царе 12:13).

Нека бъдем свободни едни от други, за да можем да се покоряваме едни на други!


Юлия Борисова, декември 2009