Един известен американски проповедник и пастир (наричащ се и сам така) казва, че единствените боговдъхновени книги и хора са 66-те книги от така наречената „протестантска“ Библия и техните автори; казва, че той самият, когато проповядва и се грижи за неговите си църковни овце не е боговдъхновен. Как ние да разбираме това? Според него Давид, Йоил, Исая, Петър, Павел и всички други, чиито послания, пророчества и Евангелия са събрани в Библията са единствените боговдъхновени хора на тази земя. Що за богохулство? Какво би трябвало да означават тогава следващите думи на Исус Христос и за кого се отнасят?
„Исус в отговор му рече: Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него" (Йоан 14:23).
Ако хората, подбрали книгите в Библията, не са между „авторите“ на книгите, „приети“ от тях за Свято Писание (Библия), ТО САМИТЕ ТЕ, КАКТО И ПИСАНИЯТА, БОГОВДЪХНОВЕНИ ЛИ СА? Ако не, защо са си разрешили да определят кое е боговдъхновено? Този проповедник, когото цитирах, си противоречи и се опровергава сам. Защо, смятайки, че това са единствените боговдъхновени книги и хора на земята (книгите според него са само 66 на брой), в същото време казва, че всъщност са избрани да бъдат в Библията от хора невдъхновени от Бога? Въпреки че е напълно възможно в голяма степен на тези „църковни събори“, организирани по-скоро по плът, така наречените „Отци“ (както и по-късни християни) да са изхвърлили от Библията и Писания, които са абсолютно вдъхновени от Бога. Могат ли хора, невдъхновени от Бога, да вършат Божиите дела, пък било то дори само да съберат точните книги на благовестители, летописци и пророци в едно – Библията?
Възможно ли е някой, когото Бог е направил Свое обиталище, дори когато говори, пророкува, поучава в името на Бога и за Бога, да не е боговдъхновен? Щом е Божие обиталище, от кого другиго може да е вдъхновен такъв човек, когато получава откровение върху Писанията и го споделя с овцете, с братята и сестрите си? Ако не е боговдъхновен, тогава как изобщо си разрешава да говори върху Библията и още повече да поучава другите, споделяйки разбраното от него? (като въпросния проповедник). Още повече, апостол, пастир, учител са дарове, собственост на Святия Дух, а не наши притежания по рождение като ръцете, краката, устата и всичко останало, което ни служи за живота на тази земя. Да не говорим, че дори филия хляб не бихме могли да си отрежем без Бога!!! Какво остава за това, което Бог извършва с Духа си в наше присъствие, докато благовестваме. За това ние дори пръста си не се налага да помръднем! „Защото, кой те прави да се отличаваш от другиго? И що имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил? (1 Коринтяни 4:7).
Някой, заедно с въпросния проповедник, ще си позволи да каже: Да, обаче това се отнася само за апостолите и за християните, живели през първи век. „Исус в отговор му рече: Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него" (Йоан 14:23). Независимо че тези думи Исус говори пред учениците си, в тях няма и намек, че се отнасят само за тях. Както и молитвите, които Господ отправя, записани в Евангелието на Йоан: „И не само за тях се моля, но и за ония, които биха повярвали в Мене чрез тяхното учение, да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил. И славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и Ние сме едно“ (Йоан 17:20-22).
„Ако Ме люби някой...“ Тези думи означават ли, че християните от 21 век не обичат или не трябва да обичат Исус? Или, че през 21 век няма да има християни? Тогава, какъв е този човек, който казва, че е християнин (макар и в допълнение – баптист), а твърди, че не е боговдъхновен, когато говори и пише върху Библията?
И тук стигаме до един много важен момент от нашето „християнско“ ежедневие. Няма ли такива твърдения да ни доведат до нови богохулства? Няма ли това да ни служи за оправдание за търсене на авторски права, когато продаваме книгите и песните, написани за Бога и на основа на Библията, която казваме, че е изцяло Негова? Павел не е продавал посланията си (които все още не са били част от Библията), а просто ги е пращал до далечни и близки градове. За да издържа живота си (дори не „служението“ си!), е изработвал шатри. Но си струва да се замислим още повече, защото той съветва коринтяни да останат ощетени дори в материални неща, които братя са им ограбили, само за да не се хули Божието име! „Когато някой от вас има нещо против другиго, смее ли да се съди пред неправедните, а не пред светиите? ..... Даже, преди всичко, е голям недостатък у вас гдето имате тъжби помежду си. Защо по-добре не оставате онеправдани? защо по-добре да не бъдете ограбени? А напротив, вие сами онеправдавате и ограбвате, и то братя“ (1 Коринтяни 6:1,7,8). Тук става въпрос за онеправдаване и кражба на хора от хора, а когато крадем Божието? Когато Павел не е имал пари да пътува, Бог се погрижвал винаги словото Му да се разпространява. По Божия воля е бил арестуван и на държавни разноски е отишъл дори до Рим. Като арестант е благовествал и на управници, а не като им се е подмазвал и е участвал в светското управление и политика! Нека да спрем да продаваме благовестието като продаваме проповеди, книги и песни, независимо какви причини изтъкваме за наше оправдание! Нека го направим наистина безплатно, доколкото зависи от нас. „Болни изцелявайте, мъртви възкресявайте, прокажени очиствайте, бесове изгонвайте; даром сте приели, даром давайте“ (Матей 10:8).
А когато чуя някой да казва, че песните или книгите му са откровения от Бога (въпреки че повечето християни казват: това е моето мнение за Библията и за Бога!?) обаче са си негови и има авторски права върху тях, ми се иска първо да му задам въпроса: „Откога имаш авторски права над това, което върши Бог чрез Святия Си Дух?“ или да му кажа: „О, извинявай, не знаех, че ти си Самият Свят Дух, щом имаш авторски права над делата Му.“ Не правим ли същото като Адам и Ева? Те ядоха от плода на забраненото дърво, за да бъдат като Бога. Ние искаме да сме самия Бог. „И що имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?“ Защо се хвалим с праведността, откровенията и делата си? Защо ги продаваме и крадем не част, а цялата Негова слава?
Искам да ви дам един пример за човек, който може и да не е продавал песните, написани от него, но претендира за авторски права. Това е неговият коментар под един клип на песен, за която сме посочили и групата, която я изпълнява:
tazi prekrasna pesen e 100% AVTORSKA I TEKSTA I MUZIKATA SA OT BOGA 4EST E ZA MENE 4E GOSPOD NI E DAL TAZI PESEN VAV TRUDNA SITUACIA PISAXME TAZI PESEN RE6IX VE4E DA KAZVAM KOI PESNI SA MOI AVTORSKI A TE SA MNOGO I MNOGO XVALITELI PEYAT NA6ITE PESNI
За улеснение, ще ви напиша коментара с помощта на българската азбука: „Тази прекрасна песен е 100 процента авторска; и текстът и музиката са от Бога; чест е за мене, че Господ ни е дал тази песен. В трудна ситуация писахме тази песен. Реших вече да казвам кои песни са мои авторски, а те са много и много хвалители пеят нашите песни“. Проблемът с огорчението си е на самия човек. Ако нещо не са се разбрали в групата, от която е бил част, това не е наша работа. Но в този случай се сблъскваме отново с нашата и Божията слава - „Чест за мен е, че Бог ми е дал тази песен...Тя е от Бога... 100 процента е моя, авторска е...Вече ще казвам кои песни са мои авторски.“ Звучи объркано, абсурдно, като човек, който не е наясно нито със себе си, нито с Бога.
Когато казваме, че имаме собствено мнение върху Библията и Бога, когато казваме, че не сме (или че сме) боговдъхновени, когато говорим Божието слово и вършим Неговите дела, нека се замислим върху стиховете: „Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене“ (Галатяни 2:20).
Живее ли наистина Христос в нас? А изобщо ние искаме ли Той да живее в нас, към това ли се стремим? Ако отговорите на тези въпроси се състоят в една единствена дума: „ДА“, тогава да не забравяме и следващите стихове: „О колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби, и неизследими пътищата му! Защото, "Кой е познал ума на Господа, Или, кой Му е бил съветник?" или "Кой от по-напред Му е дал нещо, та да му се отплати?" Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. Нему да бъде слава до векове. Амин“ (Римляни 11:33-36).
Братя и сестри, нека да спрем да крадем от Бога, да ограбваме славата Му! Защото така се поставяме на Негово място, „избутваме“ Го от трона Му и се възвеличаваме вместо Него. „Никой да не ви измами по никой начин; защото това няма да бъде, докато първо не дойде ОТСТЪПЛЕНИЕТО и не се яви човекът на греха, СИНЪТ НА ПОГИБЕЛТА, който така се противи и се ПРЕВЪЗНАСЯ над ВСЕКИ, който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение, щото той седи [както Бог] в Божия храм и представя себе си за Бог. (2 Солунци 2:3-5). Чий дух носим, ако не на АНТИХРИСТА, когато се хвалим или търсим авторски права и продаваме думите и делата на Святия Дух? Мерзост е това, което правим! „Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог“ (Евреи 10:31). Амин!
Юлия Борисова,
Август 2010 г.