Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg
14. Непростимият грях
Битие 1:
В началото Бог сътвори небето и земята. 2. А земята беше неустроена и пуста; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата.
Битие 1:26а
Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие.
Лука 1:
34. А Мария каза на ангела: Как ще стане това, тъй като мъж не познавам? 35. И ангелът й отговори: Святият Дух ще дойде върху теб и силата на Всевишния ще те осени; затова и Святият, Който ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син.
Матей 3:
16. И като се кръсти, Исус веднага излезе от водата; и, ето, отвориха Му се небесата и видя, че Божият Дух слиза като гълъб и се спуска на Него; 17. и ето глас от небесата, който казваше: Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение.
Йоан 16:
7. Обаче Аз ви казвам истината - за вас е по-добре Аз да отида, защото ако не отида, Утешителят няма да дойде при вас; но ако отида, ще ви Го изпратя. 8. И когато дойде, Той ще обвини света за грях, за правда и за съд; 9. за грях, защото не вярват в Мене; 10. за правда, защото отивам при Отца и няма вече да Ме виждате; 11. а за съд, защото князът на този свят е осъден. 12. Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега. 13. А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва към всяка истина; защото няма да говори от Себе Си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идващите неща. 14. Той Мене ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява.
Йоан 20:
22 И като изрече това, духна върху тях и им каза: Приемете Святия Дух.
Деяния 2:
1. И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място. 2. И внезапно стана шум от небето като фученето на силен вятър и изпълни цялата къща, където седяха. 3. И им се явиха езици като огнени, които се разделяха, и застана по един над всеки от тях. 4. И те всички се изпълниха със Святия Дух и почнаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше способност да говорят.
1 Коринтяни 12:
7. А на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза. 8. Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг - да говори със знание чрез същия Дух, 9. на друг - вяра чрез същия Дух, а пък на друг - изцелителни дарби чрез единия Дух; 10. на друг - да върши велики дела, а на друг - да пророкува; на друг - да разпознава духовете; на друг - да говори разни езици; а пък на друг - да тълкува езици. 11. А всичко това се върши от един и същи Дух, Който разделя на всеки поотделно, както иска.
Ефесяни 4:
29. Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, а онова, което е добро, за назидание според нуждата, за да принесе благодат на тези, които слушат; 30. и не наскърбявайте Святия Божий Дух, в Когото сте запечатани за деня на изкуплението.
Тит 3:
5. Той ни спаси не чрез праведни дела, които сме извършили, а по Своята милост, чрез окъпването на новорождението и обновяването на Светия Дух,
Псалм 139:
7. Къде да отида от Духа Ти? Или къде да избягам от присъствието Ти? 8. Ако се изкача на небето, Ти си там; ако си постеля в Шеол, ето Те и там! 9. Ако взема крилете на зората, ако се заселя в най-отдалечените краища на морето, 10. дори и там ще ме води ръката Ти и ще ме държи десницата Ти! 11. Ако кажа: Нека ме покрие тъмнината и нощ да бъде светлината около мен - 12. дори тъмнината пред Теб не тъмнее, нощта светла е като деня, за Теб е тъмнината като светлината.
След всичко, цитирано до тук, може ли да кажем, че има грях, който да не е хула срещу Святия Дух? Всичко, което става във вселената, е Негова заслуга!
За да ни е по-лесно да разсъждаваме, трябва първо да си зададем няколко въпроса:
1. Кой е Святият Дух? Защо е дошъл на земята и защо живее във вярващите?
Святият Дух е БОЖИЯТ Дух. Виж Йоан 16:8-11; Йоан 14:26; 16:13; Тит 3:5 и др.
2. Кой ще заслужи вечната смърт и ще отиде в мястото, предназначено за дявола?
Този, на когото не е простено.
3. На кого не е простено и не може да бъде простено според Писанията?
Виж притчите, разказани от Исус: Матей 3:10; 3:12; 5:13; 5:25,26; 13:36-43; 21:33-41; 22:1-14; 25:1-13; 25:14-30; Лука 13:6-9; 14:15-24; Йоан 15:1-6 и др.
Ако започнем разглеждането на въпроса за непростимия грях от гледна точка на смъртта, ще можем да разберем неща, до които иначе трудно бихме достигнали.
От гледна точка на втората смърт, непростимият грях е по-широко понятие, тъй като за тези, които ще бъдат подложени на нея, включва и грехове, които сами по себе си са простими и други хора, които са се покаяли от тях, са получили прошка (включва освен основния грях – неверие и липса на покаяние – всички грехове, извършвани през живота). Бог ни казва:
8. И когато дойде, Той ще обвини света за грях, за правда и за съд; 9. за грях, защото не вярват в Мене; 10. за правда, защото отивам при Отца и няма вече да Ме виждате; 11. а за съд, защото князът на този свят е осъден. (Йоан 16)
Това означава, че всеки, който не иска да осъзнае, че е грешник, не се покае, не промени живота си и не повярва, че Исус е единствения му Спасител, който може да го оправдае, вече е осъден заедно с дявола, княза на този свят. Такъв човек, без да осъзнава, „…е потъпкал Божия Син и е счел за просто нещо кръвта на завета, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта…” (Евреи 10:29б). Сам Исус казва: „Който вярва в Него [Сина], не е осъден; който не вярва, е вече осъден, защото не е повярвал в името на единородния Божи Син” (Йоан 3:18). Такъв човек не се е покаял, следователно не е получил прошка и така е похулил Божия Дух.
От гледна точка на първата смърт, която никой няма да избегне („определено [e] на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд”, Евреи 9:27), това, което разбираме под непростим грях, е доста различно. Едно обаче е ясно и общо за всички: има ли вечна смърт за някого, на лице е непростим грях – хула срещу Святия Дух.
4. Защото за тези, които веднъж са били просветени и са вкусили от небесния дар, и са станали причастни на Святия Дух, 5. и са вкусили колко е добро Божието слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век, 6. а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и да се доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват (публично). (Евреи 6:4-6)
Това, заедно с описаното в Евреи 10:28,29, е истинско похулване на Святия Дух от човек, който е познал истината, т.е. християнин (вярващ), на когото е даден Духът.
28. Всеки, който отказва да се подчини на закона на Моисей, безмилостно се осъжда на смърт въз основа на показания на двама или трима свидетели. 29. Помислете тогава какво по-страшно наказание заслужава онзи, който е потъпкал Божия Син, показал е пълно неуважение към кръвта на завета, чрез която е станал свят, и е обидил Духа на благодатта!
Затова заслугата на такъв християнин за собственото му хвърляне в тъмница и изгаряне, е двойно по-голяма отколкото ако не се беше родил отново от Духа.
12 Те са подводни скали, когато пируват с вас без страх в дружелюбните ви гощавки, и пасат сами себе си; безводни облаци, носени от ветровете; есенни дървета, безплодни, дваж умрели, изкоренени; 13 свирепи морски вълни, които изпущат като пяна своите безсрамни дела; скитащи звезди, за които мракът на тъмнината се пази навеки. (Юда)
Не похулваме ли Святия Дух, когато отказваме да се променим, осветим и да даваме добри плодове? Исус казва, че реки от жива вода ще потекат в нас. Ако ние не ги използваме за това, което Бог иска, хулим Святия Дух, като не му разрешаваме да действа; а Той е дошъл за това: да ни съветва, утешава, променя и ние да започнем да изпълняваме това, което Бог ни е заповядал: да разнасяме евангелието, да живеем благочестиво и всички да виждат Исус в нас. Затова ни е дал и толкова конкретни примери, в които хора биват хвърляни във външната тъмница, изгаряни като плевели, откъсвани като ненужни клонки, отсичани като лоши дървета – всички те са похулили Святия Дух. (Матей 3:10; 5:13; 3:12; 5:25,26; 13:36-43; 22:1-14; 21:33-41; 25:14-30; 25:1-13; Лука 13:6-9; 14:15-24; Йоан 15:1-6 и др.)
В притчата за десетте девици (Матей 25:1-13) съвсем ясно се вижда какво означава да похулиш Святия Дух. Неразумните девици разчитаха да бъдат спасени чрез маслото на разумните, т.е. чрез делата на вярата им.
Тези, които се молят на вече починали светии, чиято вяра е доказана от делата им и искат да се оправдаят чрез техните покаяние и дела, са като неразумните девици. Такива са и тези, които са си купували индулгенции за да се спасят. „Неразумни девици” са и хората, които казват, че няма значение дали спазваш закона, тъй като Исус вече е извършил всичко необходимо за спасението ти. Това означава, че след като веднъж си повярвал, няма значение дали вършиш добри или лоши дела. Ако не даваш обаче добри плодове, срещу които няма закон (Галатяни 5:22,23) и ако не последват плодове в живота на тези, които общуват с теб, ти си обречен на тъмница и изгаряне. Лошото дърво, освен че не ражда добри, задължително продължава да ражда лоши плодове, т.е. грехове.
Но, който вникне в съвършения закон, закона на свободата,
и постоянства, той , като не е забравлив слушател, но деятелен
Изпълнител, ще бъде блажен в дейността си (Яков 1:25).
Защото не законослушателите са праведни пред Бога; но
Законоизпълнителите ще бъдат оправдани (Римляни 2:13)
А къде са пастирите, които първи трябва да са разбрали притчата на Исус за девиците и да предупреждават овцете за опасността от извършване на непростим грях – хула срещу Святия Дух? Може би пасат сами себе си, като се издигат в очите на слепите (невярващите), ослепяват поверените им овце и всички вкупом, в съгласие и любов, падат в ямата, т.е. във външната тъмница.
Оставете ги; Те са слепи водачи; а слепец слепеца ако води, и двамата ще паднат в ямата (Матей 15:14)
Интересно е как се държат хората, когато Бог ги изхвърля във външната тъмница. Повечето искрено се учудват, че не са на небето, в Божието царство. Изключение е този, който беше влязъл на сватбата без сватбарска дреха, т.е. знаейки, че мястото му не е там. Учудването им обаче не означава, че не са виновни. Това, че не са се постарали да разберат Божиите заповеди и да ги изпълнят, не прави греха им простим. Също и езичниците, които никога не са били новородени, са включени в числото на извършилите непростим грях – хула срещу Святия Дух. Ето пасажа в Библията, който най-ясно показва, че всеки човек на тази земя има най-необходимото, за да признае Бога: Римляни 1:
19 Понеже, това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви. 20 Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение.
От всичко, което Бог е извършил, дори само това е достатъчно за да нямаме оправдание за лошите си дела. А той е добавил още много неща – закони, пророци, Исус, благодат… Как тогава няма да съществува непростим грях и имаме ли право да не издирваме какво означава той, за да се предпазим? Защото в най-важната си заповед Бог е прибавил думите „с всичките си сили” („…и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила"; Марк 12:30) Не напразно и Исус е казал: „От дните на Йоан Кръстител до сега небесното царство на сила се взема, и които се насилят го грабват” (Матей 11:12).
Можем да обобщим, че има три вида хора, извършващи непростим грях:
1. Тези, които никога не са пожелали да се покаят, новородят и да се спасят (фарисеите в Израел, както и невярващите от всички времена и народи).
2. Тези, които като новородени, са вкусили от доброто Божие слово, а после са отпаднали. Въпреки че са се разкайвали, са били наясно, че са извършили непростимия грях и няма да им бъде простено. Исав и Юда Искариотски например продадоха безценното, което не им принадлежеше. Единият продаде първородството си, а другият – Господ Исус, Първородния от всички (Лука 2:23; Римляни 8:29; Колосяни 1:15, 18; Евреи 1:6; Откровение 1:5). Отпадането от вярата при други се изразява в липса на желание за освещение, а предупреждението към такива хора е съвсем сериозно: „Търсете … онова освещение, без което никой няма да види Господа” (Евреи 12:14). След като веднъж са новородени, те отказват да се хранят и умират (а дори бебетата не правят такъв избор и плачат за храна).
3. Тези, които са като вторите, но съзнателно са решили да избягат от Бога и нямат никакво желание да се покаят, а предпочитат света и ада пред Божието царство.
Сърце чисто сътвори в мене, Боже, и дух постоянен обновявай вътре в мене, да не ме отхвърлиш от присъствието Си, нито да отнемеш от мене Святия Си Дух. Върни ми радостта на спасението Си; и освобождаващият Дух нека ме подкрепи (Псалм 51:10,11).
Амин
Юлия Борисова
Октомври 2008