Free Web Hosting

Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

16. Нуждата и обстоятелствата ли ни принуждават

да грешим или разположението на сърцето

и свободната ни воля?

Или кога Бог се прославя?

 

 

Притчи 30:

8. Отдалечи от мен измамата и лъжата;

не ми давай нито сиромашия, нито богатство;

храни ме с хляба, който ми се пада;

9. да не би да се преситя и се отрека от Теб, и да кажа: Кой е Господ?

Или да не би да осиромашея, за да открадна

и да употребя скверно името на моя Бог.

 

Това е идеалният вариант според човешките разбирания. Изпълнението на тази молива би могло да послужи на малцината, които няма да изпаднат в алчност. Но кой може сам да постави границата между задоволеността с най-необходимото и липсата? Човек не може, затова трябва да оставим на Бог да реши кое е необходимото за всеки в определен момент, макар самият човек да не е съвсем съгласен. Затова Бог ни поставя в изпитания и извършва това, което Петър и Павел описват в 1 Петър 1:6,7, 2 Петър 1:5-7 и Римляни 8:35-37.

Откъде може да тръгне алчността? От свободната воля и склонността на сърцето!

Нееман избра, вместо да действа според обидата и гнева си, да се покори и така беше изцелен от проказата (4 Царе 5:1-14). „Тогава той слезе и се потопи седем пъти в Йордан, според думите на Божия човек; и месата му се обновиха като месата на малко дете, и се очисти” (стих 14). Въпрос на склонност на сърцето и избор на свободна воля!

4 Царе 5:

17. Тогава Нееман каза: Ако не, то нека се даде, моля, на слугата ти товар за две мулета от тази пръст; защото слугата ти няма вече да принася нито всеизгаряне, нито жертва на други богове освен на Господа.

 

В 3 Царе 17:12 вдовицата каза, че тя и синът й ще изядат последното брашно и ще умрат. Не каза, че ще крадат и убиват, за да заситят глада си; не роптаеше и не се оплакваше от бедността си. И понеже тя осъзнаваше, че няма значение дали ще изяде последната хапка и ще умре или ще умре без да я изяде, не само не извърши гореспоменатите грехове, но дори даде от малкото, което имаше, на чужд човек. Тя избра да се покори и да обича ближния като себе си. Отново проява на свободния избор и то при екстремни обстоятелства.

Бог първо отне сина на вдовицата, после й го върна, а тя, вместо да хули, каза: „Сега познавам, че си Божий човек, и че Господното слово, което говориш, е истина.” (3 Царе 17:24). Каква утвърдена добродетел! Как вярата на вдовицата израсна пред очите ни за кратко време!

Ако осиромашеем и извършим грях, Бог или бедността ще бъдат виновни за греха ни?

Има ли някой право да каже, че Бог не се прославя в болестите, нещастията и слабостите, които е допуснал до нас, след като имаме примера на Йосиф, Йов и Павел? Нима те някога похулиха Бога? Затова в действията им и в целия им живот Божията слава сияе с цялата си сила и красота. Действията на Саул, синовете на Илий, на Юда Искариотски и много други отнемат ли нещо от тази велика слава? Не. Бог е направил и прави всичко, което е необходимо за осъзнаването ни, за наше добро и това потвърждава, че Неговата слава е ненакърнима. Тя не е просто слава както човешката плът я разбира - да бъдеш на върха, обичан от всички, да нямаш никакви проблеми – болести, обиди, падения. Тя е несътворена и съвършена, както и самия Бог. В нея се включват и любовта, и наградите, и справедливостта, и спасението, и вечното наказание. Как иначе ще кажем, че вярваме в учението на Исус за ада и рая? Нима тези, които казват, че злото, което ни сполита, е в наша вреда и не прославя Бога, могат да приемат един Бог, който ще унищожи земята и който е създал място за вечни мъки?

Бог се прославя винаги, защото винаги и навсякъде Неговата воля се изпълнява. Не трябва да ни обърква фактът, че в едни случаи резултатът от изпълнението й е наказание, а в други – награда. Защо има разлика? Защото в мястото, създадено и определено за дявола и неговите деца, е осъществена „неблагата” му воля.

Езекиил 33:11:

Речи им: Заклевам се в живота Си, казва Господ Иеова, не благоволя в смъртта на нечестивия, но да се върне нечестивият от пътя си и да живее. Върнете се, върнете се от лошите си пътища, защо да умрете, доме Израилев?

(Виж и гл. 18:23, 32)

 

Вечното осъждение, тази проява на неблага воля, не е в началото, а в края, едва след като Бог е направил всичко, за да се изпълни благата Му воля. В мястото на вечен живот е осъществена благата му воля. Дори хората действат така. Родителите възпитават децата си, като им обясняват кое е добро и кое – зло; обясняват им, че ако вършат добро, ще имат награди, а ако вършат зло – наказания. Чак след като видят постъпките на децата си, преминават към изпълнение на волята си – награждават или наказват. В първото благоволяват, във второто – не; и въпреки всичко наказват. Така е и между приятели, работодатели и работници, братя и сестри християни. Бог да ни благослови с всичко, което ще ни помогне да приемаме неговата мъдрост, идваща от ума Христов, който ни е дарил.

 

22 И всички Му засвидетелствуваха, чудещи се на благодатните думи, които излизаха из устата Му. И думаха: Тоя не е ли Иосифовият син? 23 А той им рече: Без друго ще Ми кажете тая поговорка: Лекарю, изцери себе си; каквото сме чули, че става в Капернаум, стори го и тука в Своята родина. 24 И пак рече: Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в родината си. 25 А казвам ви наистина, много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца, и настана голям глад по цялата земя; 26 А нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при една вдовица в Сарепта сидонска. 27 Тъй също много прокажени имаше в Израил във времето на пророк Елисея; но никой от тях не бе очистен, а само сириецът Нееман.

28 Като чуха това тия, които бяха в синагогата, всички се изпълниха с гняв… (Лука 4)

 

Представете си колко тежко е закоравяването на Божия народ щом Бог не може да намери дори една вдовица или един прокажен от многото в Израел, на които да помогне! А нещастията са допуснати от Бога именно за да накарат хората да се замислят за състоянието на сърцата си, за да могат да се смирят и да събудят вярата им в Него. Тогава ще могат да получат това, което беше дадено на вдовицата от Серепта сидонска и на прокажения Нееман.

„В което блаженство се радвате, ако и за малко време да скърбите сега (ако е потребно), в разни изпитания, с цел изпитването на вашата вяра, което е по-скъпоценно от златото, което гине, но пак се изпитва с огън, да излезе за хвала и слава, и почест, когато се яви Исус Христос (1 Петър 1:6,7).

 

„…поради тази причина положете всяко старание и прибавете към вярата си добродетел, към добродетелта си – благоразумие, към благоразумието си – себеобуздание, към себеобузданието си – твърдост, към твърдостта си – благочестие, към благочестието си – братолюбие, към братолюбието си – любов” (2 Петър 1:5-7).

 

„Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли или утеснение, гонение или глад, голота, беда или меч? (Защото, както е писано: Убивани сме заради Тебе цял ден; смятани сме като овце за клане.) Не. Във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил” (Римляни 8:35-37).

 

Юлия Борисова

Октомври 2008