Free Web Hosting

Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

„Прости им, защото не знаят какво правят”

 

Матей 27:

15 А на всеки празник управителят имаше обичай да пуска на народа един от затворниците, когото биха поискали. 16 А тогава имаха един прочут затворник, на име Варава. 17 И тъй, като бяха събрани, Пилат им каза: Кого искате да ви пусна: Варава ли или Исуса, наречен Христос? 18 (Понеже знаеше, че от завист го предаваха. 19 При това, като седеше на съдийския престол, жена му изпрати до него да кажат: Не струвай нищо на Тоя праведник; защото днес много пострадах насъне поради Него). 20 А главните свещеници и старейшините убедиха народа да изпроси Варава, а Исуса да погубят. 21 Управителят в отговор им рече: Кого от двамата искате да ви пусна? А те рекоха: Варава. 22 Пилат им казва: Тогава какво да правя с Исуса, наречен Христос? Те всички казват: Да бъде разпнат. 23 А той каза: Че какво зло е сторил? А те още повече закрещяха, казвайки: Да бъде разпнат. 24 И тъй Пилат като видя, че никак не помага, а напротив, че се повдига размирие, взе вода, уми си ръцете пред народа, и каза: Аз съм невинен за кръвта на Тоя праведник; вие гледайте. 25 И целият народ в отговор рече: Кръвта Му да бъде на нас и на чадата ни. 26 Тогава им пусна Варава; а Исуса би и Го предаде на разпятие.

Лука 23:

33 И когато стигнаха на мястото наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците единия отдясно Му, а другия отляво. 34 А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят.

От думите на евреите в Матей 27 личи, че те знаят как Бог изисква кръвта на жертвата от убиеца и как проклятията се предават от бащи на деца. Осъзнавайки какво зло вършат, те доброволно поемат отговорност и изцапват себе си и децата си с невинна кръв. Месията обаче, докато виси на кръста, казва на Баща си, че те не знаят какво правят. Тези две места в евангелията ми се сториха противоречиви. Знаят ли или не знаят какво правят? За да стигна до отговора, започнах от това, че Бог винаги е прав и че познава хората по-добре, отколкото те познават себе си. Исус показва, че ако убийците Му не се променят, съзнанието за това какво зло са извършили няма да им е полезно. Това съзнание и знание все едно не съществува за тях. Това е един вид заслепяване и апостол Павел го обяснява в 2 Коринтяни 4:

3 Но ако благовестието, което проповядваме, е покрито, то е покрито за тия, които погиват, - 4 за тия, невярващите, чиито ум богът на тоя свят е заслепил, за да ги не озари светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога. 5 (Защото ние не проповядваме себе си, но Христа Исуса като Господ, а себе си като ваши слуги заради Исуса). 6 Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, Той е, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети света с познаването на Божията слава в лицето Исус Христово.

„Тези, които погиват”, заслепените, по думите на Павел в Римляни 1:20 „нямат оправдание” да не вярват и да не се покланят на единствения Бог и на Христос. Те са виновни за това, че са останали в слепотата си.

18 Който вярва в Него не е осъден; който не вярва е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син. 19 И ето що е осъждението: светлината дойде на света, и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли. (Йоан 3)

Исус говори за личен избор. Делата на всички ни са били зли, но някои от нас обикват светлината и тръгват към нея. Обичта не разделя чувствата от волята. Всеки от нас обича това, което иска да обича, и поддържа огъня на чувствата си с усилия и решения на волята.

Божият Дух се е погрижил посланието „те не знаят какво правят”, да достигне до нас от устата и на други хора след Исус: Стефан, Петър, Павел:

Исус придружава думите си с молба Бог да им прости.

Стефан умира като своя Господ и виква: „Господи, не им считай тоя грях!”

Петър и Павел пък, поставени в ситуации, в които имат сравнително добре настроени слушатели, призовават към покаяние.

„Братя, аз зная, че вие, както и началниците ви, сторихте това от незнание; но Бог по тоя начин изпълни това, което беше предизвестил чрез устата на всичките пророци, че Неговият Христос ще пострада. Затова покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви…” (Петър в Ерусалим, пред събралите се евреи в храма – Деяния  3:17-19)

„Бог, прочее, без да държи бележка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят.” (Павел проповядва на атиняни в Ареопага – Деяния 17:30)

Бог работи за мир между себе си и грешниците, като в дадените случаи чрез Исус и Стефан ходатайства пред самия себе си, а чрез Павел и Петър моли хората. Той започва благата си вест с това, че хората са грешни и виновни, но е готов да им прости, понеже ги обича и е милостив към тях, невежите и заслепените. Такива са всички, които чрез греховния си живот са се отделили от Бога. Такива са дори евреите, много от които са знаели наизуст Писанията, предназначени именно да ги приближат до Бога.

37. Дори моят Баща, който ме изпрати, свидетелства в моя полза. Вие никога не сте чували гласа му, нито сте виждали как изглежда 38. и не пазите посланието му в сърцата си, защото не вярвате в този, когото той изпрати. 39. Изучавате внимателно Писанията и мислите, че чрез тях ще намерите вечен живот, но те самите свидетелстват за мен! 40. И въпреки това вие отказвате да дойдете при мен, за да имате живот. (Йоан 5:38-40)

 

Народът Ми загина от липса на знание; понеже ти отхвърли знанието, то и Аз отхвърлих тебе да не Ми свещенодействаш; понеже ти забрави закона на твоя Бог, то и Аз ще забравя твоите деца. (Осия 4:6)

 

Проповедници докрай, Исус и Стефан обичат убийците си и вярват, че някои от тях могат да се спасят. Така и става.

Исус не смята, че убийците Му знаят какво правят. Те знаят, че ще бъдат наказани, но не се страхуват от наказанието. Затварят очи и отричат, че то предстои. Това е състояние на самоубийствена слепота. Виждаме го в себе си и навсякъде по света. Някои хора мислят, че никога няма да умрат. Други мислят, че след смъртта няма нито награди, нито мъчения. Повечето от нас живеят с философията „това никога няма да се случи на мен”, въпреки че с действията си постоянно си просят неприятности и болести. Така е докато не стигнем до мъченията след смъртта, когато ставаме разумни. Ето едно много ценно място в евангелието на Лука, върху което рядко се проповядва и което описва тази слепота:

19 Имаше някой си богаташ който се обличаше в мораво и висон, и всеки ден се веселеше бляскаво. 20 Имаше и един сиромах, на име Лазар, покрит със струпеи, когото туряха да лежи пред портата му, 21 като желаеше да се нахрани от падналото от трапезата на богаташа; и кучетата дохождаха и лижеха раните му. 22 Умря сиромахът; и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът и бе погребан. 23 И в пъкъла, като беше на мъки и повдигна очи, видя отдалеч Авраама и Лазара в неговите обятия. … 27 А той рече: Като е тъй, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом; 28 защото имам петима братя, за да им засвидетелствува, да не би да дойдат и те на това мъчително място. 29 Но Авраам каза: Имат Моисея и пророците; нека слушат тях. 30 А той рече: Не отче Аврааме; но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят. 31 И той му каза: Ако не слушат Моисея и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят. (Лука 16)

 

Юда Искариот добре знаеше, че предава невинен човек, но го призна и осъзна напълно чак след смъртта на Исус. Истината беше толкова ужасна, а сърцето му толкова закоравено, че той се самоуби.

3. А Юда, който го беше предал, видя, че Исус е осъден и се разкая за стореното. Той върна тридесетте сребърника на главните свещеници и старейшините 4. и каза: „Извърших грях, като предадох на смърт невинен човек!“ Те отговориха: „Че какво ни е на нас? Ти му мисли.“ 5. Тогава Юда захвърли парите в храма, излезе навън и се обеси.

 

Юда не желаеше предварително да види и разбере какво щеше да извърши.

Ето и края на историята за смъртта на Стефан. Забележете как убийците запушват уши за Божието слово, а сърцата им се късат от изобличението. Затова и Стефан ги нарича „Коравовратни и с необрязано сърце и уши” („твърдоглави хора, които не отдават сърцата си на Бога и не се вслушват в думите му“, както е преведена фразата в Съвременния български превод от 2004 г). Накрая обаче се моли за тях.

51. Тогава Стефан им каза: „Вие, твърдоглави хора, които не отдавате сърцата си на Бога и не се вслушвате в думите му! Винаги сте против това, което ви казва Святият Дух. Правите също както правеха прадедите ви. 52. Има ли поне един пророк, когото прадедите ви да не преследваха? Те дори убиха онези, които отдавна предизвестиха идването на Праведника, а сега вие станахте негови предатели и убийци. 53. Вие, които получихте закона, който Бог ви даде чрез ангелите си, но не го спазихте!“ 54. Като чуха тези думи, юдейските водачи побесняха и заскърцаха със зъби срещу него. 55. А Стефан, изпълнен със Святия Дух, погледна към небето и видя Божията слава и Исус, застанал отдясно на Бога, 56. и каза: „Ето! Виждам небесата разтворени и Човешкия Син, застанал отдясно на Бога.“ 57. При тези му думи те се развикаха силно и запушиха ушите си. После всички заедно се спуснаха към него, 58. отведоха го извън града и започнаха да го замерват с камъни. Лъжесвидетелите оставиха наметките си в краката на един младеж на име Савел. 59. Докато хвърляха камъни по него, Стефан се молеше: „Господи Исусе, приеми духа ми!“ 60. После коленичи и извика високо: „Господи, не ги обвинявай за този грях!“ След като каза това, умря. (Деяния 7)

 

Слепотата е нежелание да разбереш Божието слово и да му се подчиниш, като в същото време искаш да се възползваш от благословенията на Бога. Божият призив е да излезем от нея.

21 Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви, 22 Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си. 23 Защото, ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото; 24 понеже се огледва, отива си, и завчас забравя какъв бе. 25 Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянствува, той, като не е забравлив слушател, но деятелен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си. (Яков 1)

 

Когато Исус каза, че убийците Му не знаят какво правят, той имаше предвид, че осъзнавайки греха си, те не желаеха да се замислят за тежестта и последствията от него. Те бяха оглупели, безумни, защото злото, което беше в сърцата им и което желаеха, ги правеше безумни.

42. Исус им отговори: „Ако Бог наистина беше ваш Баща, вие щяхте да ме обичате, защото аз от Бога дойдох и сега съм тук. Не дойдох от себе си: той ме изпрати. 43. Защо не разбирате това, което ви говоря? Защото не можете да приемете моето учение. 44. Вашият баща е дяволът и вие искате да следвате желанията на баща си. Дяволът бе убиец от самото начало и никога не е стоял на страната на истината, защото в него няма никаква истина. Когато говори лъжи, той открива истинската си същност, защото е лъжец и баща на лъжите. 45. Но понеже аз говоря истината, вие не ми вярвате. 46. Може ли някой от вас да ме уличи в грях? Ако говоря истината, защо не ми вярвате? 47. Който принадлежи на Бога, приема Божиите думи. Вие затова не слушате, защото не принадлежите на Бога.“ (Йоан 8)

 

39. Исус каза: „Да съдя дойдох на този свят, за да могат тези, които не виждат, да прогледнат, а тези, които виждат, да ослепеят.“ 40. Някои от намиращите се наблизо фарисеи чуха това и го попитаха: „Нима искаш да кажеш, че ние също сме слепи?“ 41. Исус им каза: „Ако наистина бяхте слепи, нямаше да сте виновни в грях, но вие твърдите: «Виждаме!» – затова грехът ви остава.“ (Йоан 9)

 

Бог не държи сметка за времената на незнание, но само ако последват времена на знание – за тези, които се покаят истински и пожелаят да се променят, за да си върнат Божия образ и подобие. На останалите държи сметка за всичко, което са извършили през живота си.

 

2. Знаем, че Божията присъда над хората, които вършат такива дела, е справедлива. 3. Но ти, човече, който съдиш хората, които вършат тези неща, а в същото време ги вършиш и ти, нима мислиш, че ще избегнеш Божия съд? 4. Или презираш богатата доброта, снизхождение и търпение на Бога и не разбираш, че той е добър към теб, защото те чака да се покаеш? 5.Но поради своята упоритост и нежелание да се покаеш ти правиш наказанието си по-тежко и ще го получиш в деня, когато Божият гняв и справедлив съд бъдат разкрити. 6. Бог ще възнагради всеки според делата му. 7. Ще даде вечен живот на онези, които търсят слава, почест и безсмъртие чрез постоянството си да вършат добро, 8. и ще стовари наказанието и гнева си върху онези, които поради своето себелюбие отказват да следват истината и следват злото. 9. Скръб и страдание ще изпрати Бог на всеки, който върши зло, първо на юдеите, а после и на езичниците. 10. А на всеки, който върши добро, ще даде слава, почест и мир, първо на юдеите, а после и на езичниците. 11. Защото Бог съди всички безпристрастно. 12. Тези, които познават закона, и тези, които никога не са чували за него, са равни, когато извършват грях. Които не познават закона и извършват грях, ще бъдат обречени на смърт, а които познават закона и извършват грях, ще бъдат съдени според него. 13. Защото праведни пред Бога са не тези, които чуват закона, а тези, които го спазват, и те ще бъдат оправдани. 14. (Така че, когато езичниците, които нямат закона, вършат от само себе си това, което той изисква, въпреки че не го познават, те са закон за себе си, 15. защото поведението им показва, че изискваното от закона е написано в сърцата им. Свидетел за това е и съвестта им. Понякога разумът им подсказва, че са извършили грях и това ги прави виновни, а друг път разбират, че са извършили добро и това ги прави невинни.) 16. Всички тези неща ще се случат в деня, когато Бог чрез Исус Христос ще съди тайните мисли на хората, както казва Благата вест, която проповядвам. (Римляни 2:4-16)

 

 

Притчи 1:

20 Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,

21 Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, Възвестява из града думите си:

22 Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждават на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?

23 Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.

24 Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,

25 Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми, -

26 То и аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,

27 Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъка ви нападнат,

28 Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.

29 Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,

30 Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,

31 Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.

32 Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,

33 Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.

 

 

Юлия Борисова, Лора Добрева

Март 2009