Бог отново ни говори, но ние се правим, че не разбираме! Насилието и подигравката с кучетата по време на този ритуал не са същността на проблема. Това, че Бог отново ни го припомня е повод да се замислим какво вършим със самите себе си, с децата си, с близките си и като цяло изобщо с „ближните“ си - тоест, с всички хора по земята. След като Бог не може да разчита на милостта ни към хората, на милостта ни един към друг, той ни подсеща с животните, които ние обичаме повече от себе си и себеподобните. Нашият „ хуманизъм“ е най-силно проявен, колкото и абсурдно да звучи, към животните!!!
И в Библията има подобен пример – когато магарицата на Валаам проговаря с човешки глас и думи: „Но Божият гняв пламна за гдето отиде; и ангел Господен застана на пътя пред Валаама , за да му се възпротиви; (а той яздеше на ослицата си, и двамата му слуги бяха с него). И понеже ослицата видя, че ангелът Господен стоеше на пътя с гол нож в ръка, ослицата се отби от пътя и отиваше към полето; а Валаам удари ослицата, за да я оправи в пътя. Тогава ангелът Господен застана на един нисък път между лозята, дето имаше преграда отсам и преграда оттам край пътя . И понеже ослицата видя ангела Господен, облегна се към зида и притисна Валаамовата нога до зида; и той я удари пак. После ангелът Господен отиде още напред и застана на едно тясно място, гдето нямаше къде да се отбие ни надясно ни наляво. И понеже ослицата видя ангела Господен, тя падна под Валаама; а Валаам се разлюти и удари ослицата с тоягата си. Тогава Господ отвори устата на ослицата, и тя рече на Валаама: Що съм ти сторила та ме биеш вече три пъти? А Валаам рече на ослицата: Защо се подигра с мене. Ах, да имах нож в ръката си! Сега бих те заклал. И ослицата рече на Валаама: Не съм ли аз твоята ослица, на която си яздил през целия си живот до днес? Имала ли съм навик друг път да ти правя така? А той рече: Не. Тогава Господ отвори очите на Валаама, и той видя ангела Господен стоящ на пътя с гол нож в ръката си; и преклони глава и падна на лицето си. И ангелът Господен му каза: Ти защо би ослицата си вече три пъти? Ето, аз излязох да ти се съпротивя, защото пътят ти не е прав пред мене; и ослицата ме видя и се отби от мене, ето, три пъти; ако да не бе се отбила от мене, до сега да съм те убил, а нея да съм оставил жива" (Числа 22:22-33). Сигурно на повечето хора им изглежда абсурдно, че ослицата виждаше Бога и с риск стопанинът й да я убие тя спря, за да го спаси от Божия гняв. Представете си тогава колко зли сме станали, че не признаваме Бог, а животните имат страх от Него и Го слушат? Но Бог е милостив и чрез тричането на кучетата ни дава възможност да се осъзнаем и да се върнем към Него!
Защо не реагираме обаче на всички други езически ритуали по същия начин? Защо се „задълбочаваме“ в повърхностното и освен него не искаме да видим истинските си проблеми? Всички сме зли – и тези, които одобряват „тричането“, и тези, които не го одобряват, гнусят се от първите и смятат, че са по-добри от тях. Извъртаме се на 180 градуса, според както ни е удобно,за да оправдаваме греховете си. Веднъж сме „християни“, друг път - езичници... Защо не осъждаме кукерските „игри“? С какво се отличават от тричането на кучета? Дори в буквален смисъл ние се правим на изроди (кучета) с маскировките си и се „тричаме“, подскачайки като дяволи, за да попадаме все по-дълбоко в адската река на дявола. След като не можем да изгоним злото, вършейки зло на кучетата, които изобщо не са виновни за греховете ни, как ще изгоним злите духовете чрез кукерските ни маймунджилъци? Нима злото може да изгони злото? Толкова ли е глупав дяволът, че да изгони сам себе си?! И да предположим, че изгоним злото чрез другото зло (тричане чрез кучета или кукери), какво поставяме на негово място? Другото зло. Резултатът е нулев. И на кой разумен човек може да му хрумне, че злото се плаши и бяга от зло? Злото се радва на всяко ново зло, защото се умножава! Единственото, което може да уплаши злото е доброто; и то доброто, което е от Бога, а не измисленото от зли по естеството си човеци, защото се раждаме такива, благодарение на първия грях на Адам, който е бил отговорен за бъдещето състояние на потомството си. Колкото повече добро приема човек от Бога и постъпва според него, толкова по-малко зло ще остава на земята. Това е истината – умножавай истинското добро и злото ще намалява. Не отвръщай на злото със зло, защото ще го умножиш многократно!
Някои от шокираните журналисти си позволиха съвсем кротко да кажат: ама това може всъщност да не е типичен български езически обичай; може да е привнесен отдругаде...
Нека да спрем да се самозалъгваме, да се правим на необразовани – особено когато се хвалим, че толкова много четем и знаем: Голямото четене, Малкото голямо четене...
Тези обичаи не случайно са наречени езически – те са общи за всички езичници, независимо от националност, народност, етнос. Ако се замисли истински, всеки ще признае, че когато хората се раждат, те са първо човеци. Дори учените ще ви кажат, че няма гени, които да определят принадлежността на някого към българи, французи, китайци и т. н. След това, ако роденият сред българи отрасне между тях, ще се нарече българин и ще говори български; ако обаче по някакви причини отрасне сред други народи, никога няма да се сети, че е българин. Защото когато някога Бог раздели хората, Той обърка само говора им, за да не вършат заедно още по-големи мерзости от строежа на вавилонската кула. Бог не ги раздели по друг признак. Само затрудни общуването помежду им.
На трето място, основното, което ни обединява е бунта, нежеланието да се покоряваме на Бога. Ние се усъвършенстваме в това нежелание като измисляме нови и нови форми на този бунт, на тази война, която сме обявили едностранно на Твореца си. Не вярвам да има човек, който да не е чувал и да не знае, че всички племена, а по-късно и националности са имали „езически“ обичай да убиват животни, да вадят органите им и да гадаят по тях. Ако си спомняме това, което сме чели или гледали (филма Хан Аспарух например), ще признаем, че и там беше показан този ритуал. Нещо повече: видяхме жертване (убийство) и на човешко създание в името на Тангра. В по-стари времена това сигурно се е извършвало всеки ден. Ако, докато вършим подобни ритуали, случайно се сетим, че сме „християни“, може и да си спомним какво казва Господ за тях: „...и съградиха високите места на Ваала, които са в долината на Еномовия син, за да превеждат синовете си и дъщерите си през огъня за Молоха, - нещо, което не съм им заповядал, нито е идвало на сърцето Ми мисълта, че ще сторят тая мерзост, та да направят Юда да съгрешава.“ (Еремия 32:35).
Ако наистина искаме да бъдем честни, за което многократно претендираме в ежедневието си, ще си признаем, че на първо място се раждаме хора езичници (тоест грешници, зли по природа) и след това сме причислени към определена общност с нейния език и ритуали. Но тъй като езичеството е същностната ни характеристика, то ние се различаваме само по езика, който говорим. Всякакви незначителни различия като – как сме устроили реда и дисциплината в общностите и държавите си, са плод само на възпитанието, което сме приели и дисциплината, която имаме. Ето защо, като езичници нашите ритуали изобщо не се различават. Затова съществува и „народна мъдрост“: Където и да избягаш, от себе си не можеш да избягаш. Което означава, че бягството ти от едно място на друго, от един народ при друг, от по-беден материално живот към по-богат не решава проблемите на твоята личност; дори в повечето случаи ги задълбочава. Става дори по-страшно, защото се отдалечаваш от единствения начин, по който можеш да ги разрешиш – като се замислиш върху истинските причини на недоволството ти от живота, от несправедливостта в него. А тя се крие в злата, бунтовна същност на всяко човешко същество.
Някои казват, че се срамуват от начина, по който третираме кучетата: „Срам ме е, че съм българка!“ Защо тогава не се срамуват от масовото пристрастяване на българските деца към книгите и филмите за вампири? Защо не се срамуват от българските родители, които позволяват това пристрастяване и го подпомагат? Защо не се срамуват от майките, които сядат да гледат „Здрач“ с дъщерите си и четат книгите на Стефани Майър? Защо не се срамуваме от децата, които убиват деца на тяхната възраст? Или от бащите, които водят синовете си на курсове по източни бойни изкуства? Или от езическия ритуал да носим мартеници, които символизират конец, оцветен с кръв? Мога да продължа да изреждам, но заключението е следното: нашият народ, както и всички други народи, е жаден за кръв – и животинска, и човешка. Тези, които не са достатъчно зрели и морално увредени, се наслаждават на кръвта по телевизията, а другите стават престъпници.
Поговорете с деца, които обичат „Здрач“, филми за магьосници и за бойни изкуства. Питайте ги какво ги радва, в какво вярват относно живота след смъртта и как човек може да успее в живота. Ще ви кажат, че страхът, адреналинът и смъртта на другите ги радват. Ще ви кажат, че човек може да живее завинаги ако пие кръв или ако направи друга магия, свързана с човешко жертвоприношение. Ще ви кажат, че нямат търпение да се отърват от родителите си, а и някои мислят да го направят като ги убият.
Да предадеш детето си на обучение на произведения от типа „Хари Потър“ и „Здрач“ е по-лошо от направеното от древните израиляни, които изгаряли децата си. (Между другото прескачането на огньове на Сирни заговезни и нестинарството са спомен от тези ритуални изгаряния.) Когато детето ти умре, ако не е достигнало възраст на отговорност, то ще отиде при Бога. Ако го хвърлиш в огъня на ритуалната магия, душата му ще се отдалечи окончателно от Бога и ще го очаква цял живот бавна смърт. "А колкото за страхливите, невярващите, мръсните, убийците, блудните, чародейците, идолопоклонниците и всички лъжци, тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел. Това е втората смърт." (думи на Христос от книгата Откровение, глава 21, ст. 8)
Юлия Борисова
9.3.2011г.