Човечеството, опитвайки се да се поучи от преживяното през хилядолетията, си е изработило мъдрости, чрез които да излиза от кризи и да отива към „по-добро“. Дори си е измислило наука „Народопсихология“, която обективно, „безпристрастно“ да обясни, защо, въпреки че сме хора с едно и също естество, често си изваждаме различни „поуки“ от едни и същи нещастия, бедствия и т.н. С тази наука се мъчим да докажем, че едва ли не, определени нравствени характеристики са „генетично“ заложени в различните етнически общества, говорещи и различни езици. Например: германците, както и японците, стигайки „дъното“ след Втората световна война, са се мобилизирали, издигнали са се отново и дори са построили едни по-добри и справедливи общества и държави. Виждайки обаче, че с нас българите не се получава същото, стигаме до два извода: или още не сме стигнали дъното, или и да сме го достигнали, ние просто не сме същите, тоест, признаваме, че сме някакво „по-долно“ качество хора. С голямо „чувство за хумор“ и самоирония обаче, някои от нас прокарват трети възможен извод: Българите са стигнали дъното, обаче продължават да копаят!
Ако не останем съсредоточени на повърхността на случващото се - нещо характерно за земната, човешка, бесовска мъдрост („Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрия си живот, с кротостта на мъдростта. Но ако в сърцето си имате горчива завист и крамолничество, не се хвалете и не лъжете против истината. ТОВА НЕ Е МЪДРОСТ, КОЯТО СЛИЗА ОТ ГОРЕ, НО Е ЗЕМНА, ЖИВОТИНСКА, БЕСОВСКА; защото, гдето има завист и крамолничество, там има бъркотия и всякакво лошо нещо. Но мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, умолима, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна.“ (Яков 3:13-17)), а задълбочим разсъжденията си с помощта на Божията мъдрост, става ОЧЕВАДНО, че това е характерно не само за българската „народопсихология“. Всички хора, обявяващи се за невярващи, атеисти, множеството вярващи не в Исус, а в други богове, както дори и мнозина „християни“, всъщност продължават да копаят след като са стигнали дъното; външно, „обективно“ изглежда, че са излезли от пепелта, отделили са се от дъното и са издигнали „нови“, почти съвършени общества и държави. Всичко обаче се свежда само до материално-техническо благоденствие, нови удоволствия и развлечения; целият този „успех“ е продължение на бунта на човечеството и задоволяване на човешкия егоизъм. Всъщност, „издигайки“ се от дъното, ние продължаваме да копаем все по-надолу! А до кога е възможно да се копае? Докато достигнем до Ада!!! „Като изговори той всички тия думи, земята се разпукна под тях. Земята отвори устата си и погълна тях, домочадията им, всичките Корееви човеци и всичкия им имот. Те и всичко тяхно слязоха живи в ада, земята ги покри, и те погинаха отсред обществото.“ (Числа 16:31-33). Там, в ада, вече няма да има дъно, няма да има какво да се копае! В него наистина ще сме достигнали „дъното“ - края на падението ни и отделянето ни от Бога, нашия ТВОРЕЦ. Адът е за вечността и във вечността, а не „дъно“ на този кратък човешки живот в греховна плът – само кратък миг в сравнение с вечността.
И кой всъщност извършва това неразумно „копаене“? Човекът, най-разумното (по-скоро единственото разумно) същество според собственото ни определение, венецът на Природата и т.н. Със същата гениалност този същият човек твърди, че той самият не е „продукт“ на разум, а на случайност – случаен взрив във Вселената (коя ли е пък тя?), случайна еволюция на коацерватната капка през маймуната до човешко същество. Доколкото разбирам обаче, въпреки всичките си суеверия, ние хората все още поставяме разума и в частност човешкия си разум, над случайността. Например, когато виждат, че по релсите приближава влак, повечето от нас не преминават пред него, защото осъзнават, че ще загубят живота си; тоест, поставят разума по-високо от случайността. Дори за събития, които не зависят от нас – гръмотевици, светкавици – ние гледаме също да използваме разума си: избягваме да излизаме на открито, да стоим под дърво, да държим метални предмети... Значи, няма съмнение, че поставяме разума над случайността. Тогава, защо продължаваме да твърдим, че сме творение на случайност, а не на разум??? След като казваме, че сме създадени благодарение на случайност, защо твърдим, че разумът е нещо повече от случайността? Объркан, затворен кръг, тъпчене на едно място; и от това положение сякаш няма изход. Обаче има изход и той е разумното същество Бог, който е Творец, а не творение.
Нима е трудно да се замислим, че щом човешкият разум не е способен да създаде нищо ново (планина, море, нова планета и т.н.), нищо живо – било животно, растение или човек, значи случайността (или еволюцията) изобщо няма как да направи това! Като казвам „не е способен да създаде“, нямам предвид нови видове (хибриди, кръстоски) растения, животни или дори, ако Бог разреши, човешки клонинг, защото те се създават на основата на нещо вече съществуващо. Имам предвид да създаде от „нищо – нещо“. Както според Теорията на еволюцията е направила „случайността“. Въпреки че кой ли е създал първичния океан (бульон), коацерватната капка...
След като всички тези разсъждения са минали по реда си през умовете на учените, в някои от тях логично се зараждат следващите: Значи има „друг“ разум и това в никакъв случай не е Вечния и Несътворен Бог – за това просто няма доказателства. („Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятсвуват на истината чрез неправда. ПОНЕЖЕ, ТОВА, КОЕТО Е ВЪЗМОЖНО ДА СЕ ЗНАЕ ЗА БОГА, на тях е известно, защото БОГ ИМ ГО ИЗЯВИ. Понеже от създанието на света това, което е НЕВИДИМО У НЕГО, сиреч вечната Му сила и божественост, СЕ ВИЖДА ЯСНО, РАЗБИРАЕМО ЧРЕЗ ТВОРЕНИЯТА; ТАКА ЩОТО, ЧОВЕЦИТЕ ОСТАВАТ БЕЗ ИЗВИНЕНИЕ. Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи. Като се представяха за мъдри, те глупееха, и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици; на четириноги и на гадини" (Римляни 1:16-23)). Тогава, решават тези учени (по метода на „изключването“), остава това да е извънземен разум, разум от други планети (сякаш за тези разсъждения има изобщо някакви доказателства – чрез творения или по какъвто и да е друг начин). И, за разлика от други учени, абсолютни „атеисти“, те започват да вярват в „разумни извънземни същества и цивилизации“. А защо избират да вярват в тях, а не в Бога? Нали и за едното и за другото уж няма доказателства? Как тогава става този избор? На този въпрос „единственото разумно същество“ на земята няма отговор, но продължава съвсем безразсъдно да копае дъното!!!!
Нека оставим безразсъдството и да решим: Разум или случайност? „Творящ“ сътворен разум или Вечен, Могъщ, Несътворен РАЗУМ, тоест Бог за и от Когото сме сътворени, пред Когото сме отговорни и чрез чиято мъдрост и милост единствено съществуваме – сега и за винаги? Колкото и да е трудно да признаем, че има Един вечно съществуващ Бог (защото за нас, в нашия малък бесовски свят, всяко нещо има начало и край), все пак е по-лесно за възприемане това, че точно такъв Бог е в началото на всичко, защото колкото и други неща да си измисляме – случайност, еволюция, извънземен разум – все достигаме до същия въпрос: Ами тях кой ги е създал? Ако обаче приемем не еволюцията, случайността или извънземните, а Бога като Вечен и Несътворен, този въпрос повече няма да има място в умовете ни. Защото е най-логичното от всички наши предположения; и когато започнем да вярваме в Него, ние ще имаме всички доказателства, които досега не сме виждали, защото Той ще ни новороди духовно и тази вяра ще е дар от Него, а не плод на нашите бесовски (пошушвани в ушите ни от бесове – зли духове и демони) разсъждения.
Както видяхме и до сега, тези доказателства от Бога са на една ръка разстояние от нас; и не само това – те са в нас, в ръцете ни и ние всеки ден обслужваме живота си с тях и благодарение на тях съществуваме: „ПОНЕЖЕ, ТОВА, КОЕТО Е ВЪЗМОЖНО ДА СЕ ЗНАЕ ЗА БОГА, на тях е известно, защото БОГ ИМ ГО ИЗЯВИ. Понеже от създанието на света това, което е НЕВИДИМО У НЕГО, сиреч вечната Му сила и божественост, СЕ ВИЖДА ЯСНО, РАЗБИРАЕМО ЧРЕЗ ТВОРЕНИЯТА; ТАКА ЩОТО, ЧОВЕЦИТЕ ОСТАВАТ БЕЗ ИЗВИНЕНИЕ. Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи. Като се представяха за мъдри, те глупееха, и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици; на четириноги и на гадини“.
27 март, 2011 г.
Юлия Борисова