Няма на света човешка плът (физическо тяло) и морална, душевна човешка същност (характер), които да не са оставени на сатана, за да бъдат изпитани, наказани, „пресети“!!!
Дори Този, Който беше едновременно Човешки и Божи Син беше „пресят“ и изпитан, и то как!!! Той беше безгрешен и все пак беше „пресят.“
„Аз няма вече много да говоря с вас, защото иде князът на [този] свят. ТОЙ НЯМА НИЩО В МЕНЕ; но това става, за да познае светът, че Аз любя Отца, и че както Ми е заповядал Отец, така правя” (Йоан 14:30,31).
Беше изпитан, предаден на сатана, за да бъде унищожено тялото Му, за да бъде по този начин осъдена и унищожена цялата грешна, земна, бесовска същност на човечеството. Исус беше БОГ и беше безгрешен, но фактът, че тялото Му и същността на това тяло бяха човешки, е достатъчен, за да ни замести в определеното за нас наказание и заплата за греха – ВЕЧНАТА СМЪРТ. Понеже беше заченат от Святия Дух, като беше същевременно и БОГ, понеже се роди, живя и устоя в безгрешността, воден от Духа и после беше съживен и възкресен пак от Него, СМЪРТТА не можа да Го задържи за ВЕЧНОСТТА в лапите си! Една ЧОВЕШКА СЪЩНОСТ изпълни закона и осигури ВЕЧЕН ЖИВОТ за ВСИЧКИ вярващи в тази ИСТИНА и имащи надежда за ВЕЧНИЯ ЖИВОТ, без все още да го виждат!!!
Докато Исус беше „пресят“ веднъж за винаги, ние хората, заченати от мъжко семе, ще бъдем пресявани постоянно! Сатана ни изисква, за да ни пресее, но в същото време е казано, че трябва постоянно да УСТОЯВАМЕ. „Но понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее. Но който УСТОИ до край, той ще бъде СПАСЕН” (Матей 24:12,13). Никой да не си прави илюзии, че „веднъж спасен“ означава „завинаги спасен“; или веднъж изцелен от болести означава, завинаги изцелен; че след като Исус е поел върху себе си греха, болестите, душевните ни слабости, омразата на невярващите към нас, ние сме свободни от всичко това! Напротив, ще ни гонят, ще ни бият, ще ни осакатяват, ще боледуваме, ще ни мразят, ще дишат „заплашване и убийство“ срещу нас, ще ни изтребват!!!
“А Савел, като още дишаше заплашване и убийство против Господните ученици, отиде при първосвещеника” (Деяния 9:1).
“Защото ще се повдигне народ против народ, и царство против царство; и на разни места ще има глад и трусове. Но всичко това ще бъде само начало на страдания, Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете намразени от всичките народи поради Моето име. И тогава мнозина ще се съблазнят, и един друг ще се предадат, и един друг ще се намразят. И много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина” (Матей 24:7-11).
“...бил съм в повече трудове, в тъмници още повече, в бичувания чрезмерно, много пъти и на смърт. Пет пъти юдеите ми удариха по четиридесет удара без един; три пъти бях бит с тояги, веднъж ме биха с камъни, три пъти съм претърпял корабокрушение, една нощ и един ден съм бил по морските дълбочини. Много пъти съм бил и в пътешествия; в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от съотечественици, в опасност от езичници, в опасност в град, в опасност в пустиня, в опасност по море, в опасност между лъжебратя; в труд и мъка, много пъти в неспане, в глад и жажда, много пъти в неядене, в студ и в голота; и, освен другите неща, които не споменавам, има и това, което тежи върху мене всеки ден, грижата за всичките църкви. Кой изнемощява, без да изнемощявам и аз? Кой се съблазнява без да се разпалям аз? Ако трябва да се хваля, ще се похваля с това, което се отнася до немощта ми” (2 Коринтяни 11:23-30).
„Ще бъдете МРАЗЕНИ ОТ ВСИЧКИ, поради МОЕТО ИМЕ; а който УСТОИ до край, той ще бъде спасен“ (Матей 10:22; Марк 13:13; Лука 27:17).
Не знам как си разрешаваме да заблуждаваме както себе си, така и братята си, че всичко трябва да ни е „на ред“: физическо здраве, финанси, спокойна, добре заплатена и лека работа, спокоен живот с много развлечения (!?). Нима Исус каза: „Елате при Мене и всичко в този живот ще ви е на ред“? Това ли означават следващите стихове?
„Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си. Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко” (Матей 11:28-30).
Нима да се „трудиш“ и да си „обременен“ в този случай означава, че става въпрос за тежка физическа работа, която не е по Божията воля и Господ иска да имате някаква неизискваща много усилия работа или да мързелувате? Нима може едно „иго“ и едно „бреме“ сами по себе си да бъдат „благи и леки“? Не е лошо да се замислим как и с помощта на чий дух тълкуваме тези стихове!!!
„Брат брата ще предаде на смърт, и баща чадо; и чада ще се подигат против родителите си и ще ги умъртвят. Ще бъдете мразени от всички, поради Моето име; а който устои до край, той ще бъде спасен. А когато ви гонят от тоя град, бягайте в другия; защото истина ви казвам: Няма да изходите Израилевите градове докле дойде Човешкият Син. УЧЕНИКЪТ НЕ Е ПО-ГОРЕН ОТ УЧИТЕЛЯ СИ, нито СЛУГАТА Е ПО-ГОРЕН ОТ ГОСПОДАРЯ СИ“ (Матей 10:21-24).
Къде сме тръгнали ние? Какво си позволяваме да вършим? Да издигаме сами себе си по-високо от нашия Господ?! Той страда, а ние не искаме; Той се труди, а ние не искаме. Той даде всичко свое на земята, а ние си го искаме в излишък! Какво говоря? Той дори не придоби нищо материално на тази земя, а ние искаме да си получим наградата на тази земя, а не на небето!
„Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш. И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така, че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.“ (Лука 16:25,26).
„Исус му каза: Лисиците си имат леговища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони“ (Матей 8:20).
Юлия Борисова, октомври 2011