Накъде отива този свят? Към своя логичен край и унищожение или към всеобщ мир и разбирателство?
Бог казва, че светът на грешниците ще бъде унищожен. Това става ясно още от първото предупреждение–заповед, отправено към първите хора – Адам и Ева. В него за първи път Бог предупреди, че има както благословения, така и проклятия. Но тези думи не бяха споменати с конкретните им термини и Адам и Ева не се постараха да разберат, че има положение при което ще живеят вечни и БЛАГОСЛОВЕНИ и положение, при което ще бъдат ПРОКЪЛНАТИ и непременно ще умрат. „И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш (благословение); но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш (проклятие)“ (Битие 2:16,17). Всъщност те сами и с удоволствие избраха да бъдат проклети и да умрат. След техния избор Бог вече съвсем конкретно прокле земята, змията, мъжа и жената, но им даде и огромната надежда и показа безкрайната си любов към хората, която те с нищо не могат да предизвикат или заслужат – ПОТОМСТВОТО (ПОТОМЪКЪТ) на жената ще смачка главата на змията. „Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си. Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.“ (Битие 3:14,15).
В цялата Библия могат да се намерят стихове, които потвърждават единствено, че този свят ще има край и ще бъде унищожен, защото след времената, определени за спасение, ще дойде времето на окончателния съд над грешниците. Дори има цяла книга – Откровение – посветена на този край. Поставя се край на греха, на дявола, на безумието, съпровождащо живота на хората-грешници.
Слушам и гледам как с думи и дела хората – от най-обикновените до управниците – обясняват колко е прекрасен демократичния, свободен свят, в който живеем. Всички казват, като хвалят сами себе си: „Аз съм добър човек, не върша нищо лошо, само правя това, което искам и не преча на никого“; или: „Аз съм професионалист и ще оправя България.“ Така говорят както тези, които всъщност с поведението си съблазняват останалите да правят секс, но с презерватив, да забогатяват на гърба на други, за да се отдадат на грозни и изключително извратени удоволствия, така и тези управници, които постоянно обясняват на „простолюдието“ колко съвършени професионалисти са и как ще ни отведат към прекрасното бъдеще на богати, добри и щастливи хора.
Особено ме впечатли това, което се случи по повод на бюджета за следващата година. Господин Дянков – изключителен професионалист според собствената си оценка и тази на г-н Бойко Борисов, обещал нещо, но само три седмици след това променил обещанието си. Когато някои хора отбелязаха това бързо отмятане от първоначалното му „правилно“ решение, той се оправда, че за тези седмици се случили неща, които той не бил предвидил! Журналисти съобщиха, че сега щяло да му се наложи за една седмица (между двете четения на проектозакона в Парламента) да прави бързо нови изчисления. Къде остава професионализмът в този случай? Нима той зависи от непредвидими, „случайни“ събития в тази човешка дейност, наречена икономика? А какво ще правим с приетия вече закон, ако през следващата седмица се случат събития, които са съвсем различни от предвижданите от управниците-професионалисти? Доколкото знам по закон няма трето четене в Парламента. Ако човешката дейност е въпрос на вълшебства и гадаене, защо управниците не се обърнат към истинските „професионалисти“ в тази област – гадатели, врачки, нумеролози – с една дума към професионалните вещици?
Няма ли да се засрамят такива „професионалисти“ икономисти и политици поне от факта, че други професионалисти са по-успешни и по-скромни от тях. Сигурно не, щом решиха да им намалят бюджета за следващата година. Имам предвид синоптиците. Техните прогнози се оказват много по-успешни от тези на политици и икономисти, макар че се отнасят до неща, създадени и управлявани от Бога и независещи от хората – природа, климат, вятър, дъждове. Бог се справя съвършено с това, което е сътворил, и затова е по-лесно да предвидим времето отколкото резултатите от това, което ние сме създали и би трябвало да зависи от нас (от нашия „професионализъм“) – семейства, държави, международни общности, икономика, „духовна култура“ и други дейности.
Всичко това не може да учуди един истински покаял се грешник, истински последовател на нашия Господ Спасител, защото за него нещата се откриват от Святия Дух чрез ума на Исус Христос. Освен това, Бог ни казва, че непокаялите се управници на този свят „не знаят какво правят“. А какво да кажем за тези, които сами свидетелстват за себе си, че знаят, че са вярващи християни от различни деноминации? На фона на тяхната мерзост светът изглежда направо чист!!! Какво имам предвид? Поредната среща на всички световни религии, която започнала преди 25 години като инициатива на папа Йоан-Павел ІІ, тази година включи в редиците си и атеисти и така ги „приобщи“ към Бога. Който не вярва, че това е мерзост, е достатъчно да се запознае дори и бегло с някои новини от това събитие. Тези хора се събират, за да се обединят и да се молят и борят за мир в този свят, в който Бог е казал, че няма да има мир! Какво ли общо може да има между светлината и тъмнината, за да се молят и „борят“ заедно? И за какво ли?
И така: Накъде отива този свят? Към своя логичен край и унищожение или към всеобщ мир и разбирателство?
Юлия Борисова, ноември 2011