Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

 

Ние християните


„ПРЕДИ ДА БЯХ НАСКЪРБЕН АЗ СЕ ЗАБЛУЖДАВАХ; НО СЕГА ДЪРЖА ТВОЕТО СЛОВО“ (Псалм 119:67).
„Нека ме УДАРИ праведният; това ще ми бъде БЛАГОСТ; И нека ме ИЗОБЛИЧАВА; това ще бъде МИРО на главата ми; Главата ми нека се не откаже от него; Защото още и всред злобата им аз ще се моля.“ (Псалм 141:5).


Чета посланията на Павел и се разплаквам като си спомням как в „църквата“, която „посещавах“, ние, християните приемахме изобличенията! Независимо дали един от друг или от редовете на самата Божия книга – Библията.

Помня когато, подтикната от Бога, споделих че в църквата е студено, че посрещаме новодошлите в събранието с лицемерие, без да покажем достатъчно любов и грижа. Едни ми казаха с леден поглед, че нямам право да съдя никого (а аз не съдех, а просто питах, защото макар че четях отскоро Библията, виждах, че поведението ни понякога изобщо не отговаря, а често дори изцяло противоречи на ученията на Исус Христос); други ми обясниха, че съм отскоро в църквата и нямало как Бог да ми даде послание за цялото събрание – можело да имам пророчество, но само за един човек; трети, които предпочитаха да прикрият нежеланието си за освещаване с определението, че те са просто слаби характери, ми обясняваха колко им е неприятно, когато някой ги изобличава. Че на кого му е приятно да бъде изобличаван? На мене, на Галатяни, на Коринтяни??? Това означава ли обаче, че не трябва да приемем изобличението и да продължим да растем с Исус? „Сега се радвам не за наскърбяването ви, но защото наскърбяването ви доведе до покаяние; понеже скърбяхте по Бога, та да се не повредите от нас в нищо. Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт. Защото, ето, това гдето се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какво ожидане, каква ревност, какво мъздовъздаване! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това нещо." Нима не е по-важно да стигнем до този резултат, да устоим и един ден да видим Божието лице? "Добре ми стана, че бях наскърбен, За да науча Твоите повеления" (Псалм 119:71). "Той избавя наскърбения чрез скръбта му, И чрез бедствие отваря ушите им" (Йов 36:15); „Преди да бях НАСКЪРБЕН АЗ СЕ ЗАБЛУЖДАВАХ; НО СЕГА ДЪРЖА ТВОЕТО СЛОВО“ (Псалм 119:67).

Удивително е колко е надуто нашето самочувствие и то след като сме свидетелствали, че сме се покаяли и сме готови да следваме Исус!!! Къде е тогава смирението на покаялите се? Къде е очистването, къде е скръбта ни по Бога? Как си позволяваме да се държим ние „покаялите“ се грешници, щом за Исус е казано: „Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса; Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците; и, като се намери в ЧОВЕШКИ ОБРАЗ, СМИРИ СЕБЕ СИ и стана ПОСЛУШЕН до СМЪРТ, даже смърт на кръст.“ (Филипяни 2:5-8). С нашето високомерно държание смиряваме ли се като Него, умираме ли и то не буквално, а в смисъла на разпъване на нашата плътска същност заедно с Него на кръста? Нима Му беше приятно, когато го изтезаваха, обиждаха и разпънаха? Защо тогава ние искаме да не ни е неприятно и тежко, когато се чувстваме изобличени? Как трябва старият човек да умира, за да се обличаме с новия? Може би без болка, без неприятни за плътта усещания, без скръб и страдание? Когато е ставало въпрос за изобличение на нечии грехове, особено ме е впечатлявал отговор като: „Аааа, ти май имаш нещо против Бога? Значи осъждаш и си недоволна от досегашната работа на Господ в този човек, така ли?“ Тези думи обикновено биват произнасяни със злоба, ехидност и удоволствие и радост, че съм била засрамена и поставена на мястото ми! Те са произнесени така, за да се почувствам виновна в грях и да си мисля, че съм похулила Бога!

Не искам да се сравнявам с Павел и с това, което Святият Дух е извършил чрез него. Единственото, което знам е, че най-голямото БЛАГОСЛОВЕНИЕ, най-голямата незаслужена МИЛОСТ, които съм получила от Бога след оправдаването ми чрез жертвата на нашия Господ Исус, е ИЗОБЛИЧЕНИЕТО! Ежедневно, постоянно и силно, за да устоявам и да не закоравявам сърцето си.

Наистина, нашето „християнско“ лицемерие и арогантност изглеждат още по-голяма мерзост на фона на поведението на мнозина невярващи. Спомням си, че когато работех в голям колектив, едно от професионалните ни задължения, когато отчитахме извършената работа, беше да направим анализ на поведението и действията си, защото работата на всеки един, както и работата като цяло, зависеше пряко и постоянно от тази на всеки от останалите поотделно. Никой не се тръшкаше, не обясняваше, че нямаме право да го съдим и така нататък. А и всеки разбираше, че това не е съд, а обсъждане на дейността, на това, което сме направили, за да може после да правим по-малко грешки, да се разбираме и допълваме още по-добре в интерес на всички и на работодателя ни.

Не случайно Павел пише: „Дори се чува, че между вас имало блудодеяние, и то такова блудодеяние, каквото НИТО МЕЖДУ ЕЗИЧНИЦИТЕ СЕ НАМИРА, именно, че един от вас има бащината си жена“ (1 Коринтяни 5:1). А и сам Христос ни предупреди като каза: „И господарят му похвали неверния настойник за гдето остроумно постъпил; защото ЧОВЕЦИТЕ НА ТОЗИ ВЕК СА ПО-ОСТРОУМНИ спрямо своето поколение от ПРОСВЕТЕНИТЕ ЧРЕЗ ВИДЕЛИНАТА“ (Лука 16:8).

Представяте ли си колко са били обидени на Павел вдовиците (1 Тимотей 5:11-15), Галатяните или Коринтяните? И как са му казвали: „Аааа, ти май имаш нещо против Бога? Значи осъждаш и си недоволен от досегашната работа на Господ в нас, така ли?“

"Дано бихте потърпели малко моето безумие; да! потърпете ме, защото ревнувам за вас с божествена ревност, понеже ви сгодих с един мъж, да ви представя като чиста девица на Христа. Но боя се да не би, както змията измами Ева с хитростта си, да се разврати умът ви и отпадне от простотата и чистотата, която дължите на Христа. Защото, ако дойде някой и ви проповядва друг Исус, когото ние не сме проповядвали, или ако получите друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, вие лесно го търпите" (2 Коринтяни 11:1-4). "...Защото вие, като сте разумни, с готовност търпите безумните понеже търпите, ако някой ви заробва, ако ви изпояжда, ако ви обира, ако се превъзнася, ако ви бие по лицето." (19,20); "...в труд и мъка, много пъти в неспане, в глад и жажда, много пъти в неядене, в студ и в голота; и, освен другите неща, които не споменавам, има и това, което тежи върху мене всеки ден, грижата за всичките църкви. Кой изнемощява, без да изнемощявам и аз? Кой се съблазнява без да се разпалям аз?" (27-29).

"О, несмислени галатяни, кой ви омагьоса, вас, пред чиито очи Исус Христос е бил ясно очертан като разпнат? Това само желая да науча от вас: Чрез дела, изисквани от закона ли получихте Духа, или чрез вяра в евангелското послание? Толкоз ли сте несмислени, че, като почнахте в Духа, сега се усъвършенствувате в плът? Напусто ли толкоз страдахте? Ако наистина е напусто!" (Галатяни 3:1-4).

"И тъй, възлюбени, като имаме тия обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенствуваме в светост със страх от Бога. Сторете място в сърцата си за нас; никого не сме онеправдали, никого не сме развратили, никого не сме изкористили. Не казвам това за да ви осъдя; защото по-напред казах, че сте в сърцата ни, така щото да бъдем заедно и като умрем и като живеем" (2 Коринтяни 7:1-3); "... и не просто с дохождането му, но и поради утехата, с която вие го бяхте утешили, като ни извести копнежа ви, плача ви, ревността ви за мене; така щото още повече се зарадвах. Защото, при все че ви наскърбих с посланието си, не се разкайвам; ако и да бях се поразкаял, когато видях, че онова писмо ви наскърби, макар за малко време. Сега се радвам не за наскърбяването ви, но защото наскърбяването ви доведе до покаяние; понеже скърбяхте по Бога, та да се не повредите от нас в нищо. Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт. Защото, ето, това гдето се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какво ожидане, каква ревност, какво мъздовъздаване! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това нещо" (7-11).

"А по-младите вдовици не приемай, защото, когато страстите им ги отвърнат от Христа, искат да се омъжват, та падат под осъждане, защото са се отметнали от първото си убеждение. А при това, те навикват да стоят празни, да ходят от къща в къща, и не само да бъдат ПРАЗНИ, но и БЪБРИВИ, като се месят в чужди работи и ГОВОРЯТ това, което НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ГОВОРИ. По тая причина, искам по-младите вдовици да се омъжват, да раждат деца, да управляват дом, да не дават никаква причина на противника да хули; защото някои вече са се ОТКЛОНИЛИ И СА ОТИШЛИ ПОДИР САТАНА" (1 Тимотей 5:11-15).

Юлия Борисова, ноември, 2011


Free Web Hosting