"Братя мои, не ставайте мнозина УЧИТЕЛИ, като ЗНАЕТЕ, че ще приемем ПО-ТЕЖКО ОСЪЖДЕНИЕ. Защото ние всички в МНОГО неща ГРЕШИМ; а който НЕ ГРЕШИ В ГОВОРЕНЕ, той е СЪВЪРШЕН мъж, способен да ОБУЗДАЕ и ЦЯЛОТО ТЯЛО" (Яков 3:2).
На пръв поглед сякаш съжденията в този стих са с разменени места: Първо се научаваш да не грешиш в говорене, а после евентуално изчистваш душата и сърцето си. Няма как да не грешиш в говорене, ако продължаваш да грешиш в мисли и в постъпки. Ако приемем първото за вярно, се превръщаме в лицемери, лъжеучители – проповядваме това, което не живеем. Ние обаче знаем и други стихове:
"А онова, което излиза из устата, произхожда от сърцето, и то осквернява човека" (Матей 15:18).
"Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; ЗАЩОТО ОТ ОНОВА, КОЕТО ПРЕПЪЛВА СЪРЦЕТО МУ, ГОВОРЯТ НЕГОВИТЕ УСТА" (Лука 6:45).
Тук става ясно, че обуздаването на езика не е на първо място, не е първото дело на вярата ни, а следствие от „обуздаването“ на злото сърце чрез промяната на характера ни!
"...ако при това си уверен в себе си, че си водител на слепите, светлина на тия, които са в тъмнина, наставник на простите, учител на младенците, понеже имаш в ЗАКОНА ОЛИЦЕТВОРЕНИЕ НА ЗНАНИЕТО И ИСТИНАТА, тогава ти, който УЧИШ ДРУГИГО, УЧИШ ЛИ СЕБЕ СИ? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли? Ти, който казваш да не прелюбодействуват, прелюбодействуваш ли? Ти който се гнусиш от идолите, светотатствуваш ли? Ти, който се хвалиш със закона, ОПОЗОРЯВАШ ли Бога като престъпваш закона? Питам това, защото според както е писано, поради ВАС СЕ ХУЛИ Божието име между езичниците" (Римляни 2:19-24).
Ето защо, за да не изопачаваме смисъла на казаното от Бога, е добре да не вадим стих или част от стих извън контекста и да си правим грешни заключения, а дори да търсим и да си припомним други стихове, които ще ни помогнат в тълкуването.
Какво е поучението от горепосочените стихове? Не говори (...не ставайте мнозина учители...) или говори колкото може по-малко ако не си съвършен в говорене (тоест ако разчиташ само на това, че си „просветен“: „...имаш в ЗАКОНА ОЛИЦЕТВОРЕНИЕ НА ЗНАНИЕТО И ИСТИНАТА“) или поне ако не се стремиш към усъвършенстване на новия човек в себе си (според примера на нашия Господ Исус Христос)! Защото: „...Ти, който се хвалиш със закона, ОПОЗОРЯВАШ ли Бога като престъпваш закона? Питам това, защото според както е писано, поради ВАС СЕ ХУЛИ Божието име между езичниците."
Затова, Яков говори така: „като ЗНАЕТЕ, че ще приемем ПО-ТЕЖКО ОСЪЖДЕНИЕ.“ Как няма да приемем по-тежко осъждение, щом вместо да прославяме Бога с Неговата мъдрост, ние си разрешаваме да Го хулим, поучавайки с нечисти сърца, само защото знаем ИСТИНАТА и поради това смятаме, че стоим по-горе от незнаещите истината?! Какво чисто поучение ще излезе от нечисто сърце?
Как бихме могли да поискаме невярващите да могат да потърсят корените на злото по-дълбоко и по-далече (там, където трябва - в Божието слово) от постиженията на земни философи, дарени с „бесовка“ мъдрост“, щом ние „християните“ не живеем и не мислим дори като Давид, който е живял при „Стария“ завет? "Блажен оня човек, който не ходи по съвета на нечестивите и в пътя на грешните не стои, и в събранието на присмивателите не седи; а се НАСЛАЖДАВА В ЗАКОНА НА ГОСПОДА, и в Неговия закон се поучава ден и нощ. Ще бъде като дърво посадено при потоци води, което дава плода си на времето си и чийто лист не повяхва; във всичко що върши ще благоуспява" (Псалм 1:1-3).
"Законът Господен е съвършен, възвръща душата; изявлението Господно е вярно, дава мъдрост на простия" (Псалм 19:7).
"Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля. Да! Законът Ти е дълбоко в сърцето ми" (Псалм 40:8). Как искаме атеистите да идват в „нашите“ църкви и да произнасят „молитвата на грешника“, когато виждат, че самите ние не живеем като Христос? Всичко ни тежи, всичко ни наранява, депресира. Което показва, че не се наслаждаваме в закона на Господа. ("Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля; Да! законът Ти е дълбоко в сърцето ми").
Под лъжливи поводи невярващите заличават границите между добро и зло, черно и бяло, говорейки безсмислици като – нищо не е изцяло зло, нищо не е само черно и бяло, животът е шарен и т.н. Един от използваните поводи е, че живеем в 21 първи век (и какво от това?) и например хомосексуализмът не е грях, а човешко право на самоопределение. Дори по този начин казват, че е било грях, когато преди хилядолетия той се е определял като грях. Така нагаждат мерзостите си към съвремието и за да направят нещо зло, неморално и незаконно законно и морално, променят законите. Обаче намират начини да омаловажат дори и нещата, които според вече променяните многократно човешки закони все още са престъпление, като ги заменят с мъгляви думи и определения: на кражбата казват противозаконно отнемане или отклоняване на средства... и т.н. А пита ли се някой кой определя, кое е зло и добро, кой е определил смисъла на тези понятия, щом не сме ние, хората? А то е ясно, че не сме ние, защото ако бяхме ние, нямаше да ги променяме и то за да ги нагаждаме към лошия си живот и да оправдаваме престъпленията си!
Петър съвсем правилно ни предупреждава: "...като свободни, обаче, не употребяващи свободата за покривало на злото, но като Божии слуги" (1 Петър 2:16).
„Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти" (Притчи 22:28).
Правим същото като атеистите – преместваме „междите“ в Божия закон – размиваме границата между добро и зло (богоугодно и не богоугодно) и така проповядваме, че всичко, което правим и говорим е добро само защото сме християни и „притежаваме“ Духа на Христос. Обаче по този начин хулим Бога, защото претендираме, че знаем ИСТИНАТА. Вместо да изобличаваме света (тоест Святият Дух чрез нас да изобличава), ние го успокояваме, че всичко може да си остане по старому в живота на хората, но ще се спасят ако кажат „молитвата на грешника“!
"Жени приемаха мъртвите си възкресени; а други бяха мъчени, защото, за да получат по-добро възкресение, те не приемаха да бъдат избавени. Други пък изпитваха присмехи и бичувания, а още и окови и тъмници; с камъни биваха убити, с трион претрити, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишение, бедствия и страдания; те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята, Но всички тия, ако и да бяха засвидетелствувани чрез ВЯРАТА им, пак не получиха изпълнението на обещанието, да не би да постигнат в съвършенство без нас; защото за нас Бог промисли нещо по-добро" (Евреи 11:35-40).
Ето това са християните. А днес ние показваме ли същия пример на братята и на невярващите? В чий живот се виждат тези дела?
Декември 2011, Юлия Борисова