„А който съблазни едно от тия скромните, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачи голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето“ (Марк 9:42).
Какво е предимството на тъч-скрийн технологията за хората? Какво печелиш или какво правиш по-лесно с един тъч-скрийн телефон или таблет? Нещо, което не би могъл да свършиш с бутони и мишка? Единственото предимство е в усещането на потребителя, че държи в ръцете си нещо, дошло от бъдещето.
Гледах клип в YouTube, в който един млад господин дава на жабката си да играе игра Ant Crusher на I-Phone. Жабата улучи всички мравки, но не получи нищо за ядене, само вкуса на пластмаса от екрана. След 20 секунди жабата захапа палеца на господина и играта приключи.
Дали предимството на човека пред животното е в това, че може да си играе, т.е. да се занимава с безполезни неща? Помислете обаче за това: при тази склонност за игра, кого е по-лесно да манипулираш – човека или животното? Явно човека. Жабата веднага наказа „собственика” си за суетата, с която я занимаваше. Хората обаче няма да се ядосат ни най-малко на тези, които сложиха в ръцете им нови модерни устройства, чрез които: 1) да си губят времето; 2) да се научат на нови видове магия и манипулация; 3) на всичко отгоре да се обездвижат и да станат още по-зависими от корумпираната система за здравеопазване и от фармацевтичните гиганти. Хайде де, ядосайте се! Захапете проклетия палец, сложете край на играта и идете да вършите нещо друго!
Знаете ли кое най-много трябва да ви тревожи? Помислете за кого са предназначени тези технологии, щом на възрастните не носят полза. Коя група от населението се справя удивително добре с тях, без да има какъвто и да е опит в електронните технологии? Децата на две години. Сигурно сте виждали колко лесно се ориентират в менюто на телефони и таблети и колко бързо научават игрите. Нека не бързаме обаче да обявяваме децата за гении и за по-умни от родителите им. Липсата на опит с по-стари технологии не прави усвояването на новите по-трудно. Липсата на опит не е повод да им се възхищаваме; тя всъщност помага на детето да направи естественото за всеки човек: да пипне това, което вижда. Децата нямат навици и предразсъдъци по отношение на управлението на уредите; не им се е налагало да въртят шайбата на телефона, а години след това да се ровят в менюто на мобилен телефон. Преди да стигнат до mp3 плеъра не са се борили с одраскани грамофонни плочи, касетки с набрани ленти, дискове. Тази постепенна (особено в комунистическите държави) техническа еволюция помогна на хората от моето поколение и на по-големите от нас да разграничат играта от реалността и да разберат, че технологията не е магия, въпреки че подобно на магията много улеснява постигането на желанията ни.
Не казвам, че днешните малчугани никога няма да различат мравката на Ant Crusher от истинската мравка, но те губят в това, че са манипулирани от много по-малки. Преди родителите им да успеят да изградят представите им за добро и зло, те се научават да мачкат и мравки, и хора. Може хората да казват, че тези убийства са само игра, но опитът показва, че първата стъпка към това човек да приеме нещо неприемливо, е да изтърпи да го гледа. Престъпленията се раждат в ума – това са филмите и игрите, които играем в главите си, независимо дали след това ще излезем и ще извършим физически престъплението. Том и Джери направиха страданието смешно, а днешните компютърни игри го превръщат в цел. Щом минахме идеологическата преграда, нищо не ни спира да се извратим физически. И наистина, най-технологически напредналата страна в света върви едно поколение пред останалите по отношение на детската престъпност. Става въпрос за Съединените Щати. Може би ако прочетем малко за масовите убийства в гимназията Калъмбайн и в университета Вирджиния Тек и за множеството по-малко известни прояви, ще спрем да се питаме „Защо деца убиват деца” в България.
Търсенето и запознаването с тези трагедии обаче ще отнеме много от времето, което моето поколение и по-възрастните от него прекарват пред телевизора. Можем, както всяка друга вечер, просто да оставим децата да се ровят в мрежата и се мъчат да пълнят вечните си души, гладни за Божията любов, със съмнителни малки радости от малки игрички. Както казва „музикантът” Мерилин Менсън, „възпитавайте децата си, иначе аз ще го направя.”
Освен че ги лишаваме от морал и радост в живота, с помощта на новите технологии за забавление размиваме и представите за нещата, които наистина са им нужни. Половината реклами по телевизията са насочени към децата и обикновено са за неща, които са или ненужни, или направо вредни. Рекламите като тази с хора на децата от детската градина, пеещи песен, възхваляваща сироп за кашлица, са неуместни и тъжни. Защо никой не рекламира меда, лимоните и чая от мащерка?
Жабата от клипа с I-Phone разбра, че я лъжат. Децата няма да разберат. Най-лошото е, че няма да разберат истината за света и неговия Създател, защото Бог не е и не бива да бъде герой на никоя игра. Защо да занимаваме малките деца със сериозни неща, и то по сериозен начин? Нали всичко трябва да им бъде представено по забавен начин, а и посланието трябва да е повърхностно: кума лиса, зайче... Всъщност, това че малките деца не могат да задържат вниманието си върху едно и също нещо дълго време, не означава, че са глупави. Те са напълно способни да разбират сериозни неща, защото опознават света и поведението на другите и след това решават на кого да се доверят. Доверието обаче не се печели с шеги и приказки за измислени същества. А и мнозина родители знаят колко доверие са спечелили с лъжите си за Дядо Коледа.
Още веднъж: тъч-скрийн технологията е предназначена за бебетата и най-малките деца с цел да бъдат манипулирани по-лесно. Те правят най-естественото за човешките същества независимо от възрастта и познанията им за света – гледат, пипат и дърпат. Нямаме причини да се гордеем с това, че толкова добре се справят с технологията. Това поколение не е по-умно; това не са медиуми, „деца индиго“ или „кристални деца“. Това са жертвите на най-мощната машина за манипулация, съществувала някога. И освен дявола, за тази манипулация са виновни и родителите.
Лора Добрева, Юлия Борисова, декември 2011