Free Web Hosting

Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

 

Пустинята – тази пъстроцветна плодна градина


Пустинята е нашето място за живеене, само в нея можем да бъдем святи- отделени от света, отделени за Бога. За невярващите тя е ужасно място. Освен че там няма нищо развлекателно, тя е и страшно място, място на гибел. Там им МИРИШЕ на смърт, а за нас е изпълнена с прекрасни благоухания, защото Исус е там; разпънатият, погребаният, възкресен и възнесъл се завинаги в небесната скиния, от дясно на Отец!

„Благодаря на Бога, Който винаги ни води в победно шествие в Христа, и на всяко място изявява чрез нас БЛАГОУХАНИЕТО на познанието на Него. Защото ПРЕД БОГА ние сме ХРИСТОВОТО БЛАГОУХАНИЕ за тия, КОИТО СЕ СПАСЯВАТ, и за ония, КОИТО ПОГИВАТ. На едните сме СМЪРТОНОСНО УХАНИЕ, което ДОКАРВА СМЪРТ, а на ДРУГИТЕ ЖИВОТВОРНО УХАНИЕ, което ДОКАРВА ЖИВОТ. И за това дело КОЙ Е СПОСОБЕН? НИЕ СМЕ, защото не сме като мнозината, които изопачават Божието слово, но говорим искрено в Христа, като от Бога, пред Бога“ (2 Коринтяни 2:14-17).

Колко прекрасно място е пустинята!!! Когато пребъдваме в нея, в нас не остават СТАРИТЕ СПОМЕНИ ЗА СВЕТА, в нея нямаме СВЕТСКО НАСТОЯЩЕ, с което да си създадем НОВИ СВЕТСКИ СПОМЕНИ за бъдещето си.

Затова някога, когато Бог изведе народа си от РОБСТВО (ДЕТСТВО), го заведе първо в ПУСТИНЯТА (в присъствието си, в ИСУС, в ДУХА); затова, когато се разбунтуваха, когато се разтъжиха за Египет и искаха да се върнат, Той не ги изведе, а ги остави там заедно с децата им, които не познаваха мястото на робство на родителите си и нямаше как да тъгуват за него. Те бяха доволни от манната и чакаха с голямо нетърпение да наследят обещаната им земя. Не познаваха друго място освен пустинята – тоест, познаваха само Бог и Неговата милост.

Бог изчака колкото трябваше, за да умре едно цяло поколение (тленното, което нямаше как да наследи нетленното) и въведе в земята децата му, които за разлика от родителите си не се страхуваха от гигантите и разчитаха единствено на обещанието на Бога, че няма да ги излъже и ще ги пази от всичко, дори от собствените им страхове.

Това се отнася и за нас, християните. Има обаче една МНОГО ВАЖНА разлика: тъй като вече имаме Духа, изпратен за постоянно на земята - да ни води, поучава, помага, подкрепя - ние вече нямаме нужда от „ДЕТЕВОДИТЕЛЯ“ на поколенията преди идването на Христос в плът (ЗАКОНА); няма нужда Бог НАСИЛА да ни извежда и да ни държи далече от света. Сега вече ние, като не сме вече деца, а сме зрели, изпълнени с Божията любов и Духа, трябва ДОБРОВОЛНО да се „НАСИЛИМ“ и да грабнем смело обещаното.

„...Бъди СИЛЕН И СМЕЛ; защото ти ще разделиш в наследство на тия люде земята, за която съм се клел на бащите им, че ще им я дам... Ето, заповядвам ти: бъди СИЛЕН И СМЕЛ; да не се плашиш и да не се страхуваш; защото Господ твоят Бог е с тебе гдето и да идеш... Както слушахме във всичко Моисея, така ще слушаме и тебе; само Господ твоят Бог да е с тебе, както беше с Моисея. Всеки, който би се възпротивил на твоите заповеди и не би послушал думите ти във всичко що му заповядваш, ще се умъртви само ти бъди СИЛЕН И СМЕЛ“ (Исус Навин 1:6,9,17,18).

Трябва да се новородим в пустинята (извън света, от „горе“) с помощта на Божията „глупост“ (Исус) и това да заличи спомена за човешката ни „мъдрост“. Старият човек в нас (поколението от Египет) да умре и да се роди новият ни човек (Исус в нас), когото да отгледаме в обещаната земя (съботната почивка на Бога). Така няма да познаваме греха (лука и дините на Египет), а само истинската храна от небето – Исус (манната). Тогава няма как да копнеем за света, а ще копнеем единствено за Бога. Който обича Бога, има плодовете на Духа Му, срещу които няма закон: „...любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон“ (Галатяни 5:22,23).

Затова са толкова важни за нас и думите на Павел: „Това само казвам, братя, че останалото време е кратко; затова и тия, които имат жени, нека бъдат, като че нямат; и които плачат, като че не плачат; които се радват, като че не се радват; които купуват, като че нищо не притежават; и които си служат със света, като че не са предани на него; защото сегашното състояние на тоя свят преминава. А аз желая вие да бъдете безгрижни. Нежененият се грижи за това, което е Господно, как да угажда на Господа; а жененият се грижи за това, което е светско, как да угажда на жена си“ (1 Коринтяни 7:29-33).

Ние трябва да живеем на света, но в ПУСТИНЯТА (в святост), а не в притежанията на света (в грях); да не виждаме и да не се впечатляваме от света и съблазните му, защото в пустинята (тоест, В НАС) вече няма СТРАСТИ И СЪБЛАЗНИ. Ако в нас грехът няма власт, няма как да ни влияят външните съблазни, защото ние вече не ги обичаме – тоест, те не могат да бъдат повече изкушение за нас. „... А който се изкушава, се завлича и подлъгва от СОБСТВЕНАТА СИ СТРАСТ; и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно ражда смърт“ (Яков 1:14,15).

Доказателства от Библията.

Къде беше заведен Исус от Духа, за да пости? В пустинята. След като Духът Го върна в света, можа ли дяволът да Го изкуши? Не.

„Тогава Исус биде отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола. И след като пости четиридесет дни и четиридесет нощи, най-после огладня. И тъй изкусителят дойде и Му рече: Ако си Божий Син заповядай тия камъни да станат хлябове. А Той в отговор каза: Писано е: "Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста“ (Матей 4:1-4).

Къде беше отведена жената от Откровение, която роди? В пустинята.

„И тя роди мъжко дете, което има да управлява всичките народи с желязна тояга; и нейното чадо бе грабнато и занесено при Бога, дори при Неговия престол. И жената побягна в пустинята, гдето имаше място, приготвено от Бога, за да я хранят там хиляда двеста и шестдесет дни... И дадоха се на жената двете крила на голям орел, за да отлети на мястото си в пустинята, там гдето я хранят за време...“ (Откровение 12:5,6,14).

Ако излезем от света, светът също ще излезе от нас. Обаче не можем просто да излезем от света, ако не отидем другаде – У БОГА. Същото се отнася и за възпитанието на децата, поверени ни от Бога като скъпоценен подарък, който после Той ще изисква от нас като „набожно“ поколение за себе си:

„Правите още и това: покривате олтара на Господа със сълзи, с плач и с въздишки, поради което Той не поглежда вече приноса, нито го приема с благоволение от ръката ви. И пак казвате: защо? Защото Господ стана свидетел Между тебе и жената на младостта ти, към която си постъпил невярно, при все че ти е съпруга и заветната жена. Защото не направи ли Той двамата един човек, ако и да имаше още от духа на живота? И защо един? За да очаква НАБОЖНО ПОТОМСТВО. Затова внимавайте в похотите си и никой да не постъпва невярно към жената на младостта си“ (Малахия 2:13-15).

Необходимо е, когато извеждаме и пазим децата от света с много любов, чрез забрани, заповеди и поучения, да ги водим при Бога, докато дойде денят, в който те сами ще могат да изберат къде искат да останат. Ако само поучаваме кое е добро или зло и им забраняваме злото, без да ги водим при Бога, възпитанието няма как да свърши Божията работа и да бъде богоугодно.

За хората от света нашата вътрешност, нашата душа е сива, суха, скучна, еднообразна и „бездуховна.“ Ние, християните просто им изглеждаме някакви динозаври, които нямат място в 21-ви век – века на човешката „духовна мъдрост“ и „свобода“, век на нови технологии, лесен живот, развлечения и все по-силен бунт срещу Бога. Век, в който хората си разрешават дори да сменят пола си и тези, които си позволяват това, изобщо не съзнават колко са жалки (а не велики и свободни), когато превръщат човека в нещо абсолютно изродено и безполезно дори за този живот, преди смъртното им тяло да изтлее в земята.

Бог обаче вижда в нас многоцветната плодна градина, която сам е насадил в нас и на която се наслаждава!

Декември 2011, Юлия Борисова.