Free Web Hosting

Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

 

Бог винаги първи върши с радост и удоволствие това, което ще поиска и от нас


“И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал.” (Битие 2:2)

“И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил.” (Битие 2:3)

“Защото, ако вярваме, че Исус умря и възкръсна, така и починалите в Исуса Бог ще приведе заедно с Него.” (1 Солунци 4:14)

“Защото нейде си е говорил за самия ден така: "И почина си Бог на седмия ден от всичките Си дела." (Евреи 4:4)

“Защото оня, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си.” (Евреи 4:10)


“А на човека рече: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си. Тръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева. С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.” (Битие 3:17-19)

Бог проклина земята, но всъщност проклина човека („...то проклета да бъде земята ПОРАДИ тебе...”) – той е също „земя“ („...защото от нея си взет”). Ще се прехранва със скръб, защото е отделен от Бога и е отхвърлил храната на Бога в райската градина, където всичко получаваше на готово и имаше плодове от дървото на живота (Исус), а не тръни (резултатите от греха).

Бог ни даде личен пример – първо при създаването на света, после и при въплъщението си в човешко тяло – защото Той първи си „почина от делата си.“ С това показа, че съботната почивка ни е абсолютно необходима за новорождението, покаянието и спасението ни.

“И тъй, понеже ни остава обещание да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал до нея. Защото на нас се донесе ЕДНО БЛАГОВЕСТИЕ, както и на тях; но СЛОВОТО, което те чуха, НЕ ГИ ПОЛЗВА, понеже не се СЪЕДИНИ С ВЯРА в ония, които го чуха. Затова ние, ПОВЯРВАЛИТЕ, влизаме в тая почивка; както рече Бог: "Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка"; ако и да са били СЪВЪРШЕНИ делата Му още при ОСНОВАВАНЕТО НА СВЕТА. Защото нейде си е говорил за самия ден така: "И почина си Бог на седмия ден от всичките Си дела"; а пък на това място: "Няма да влязат в Моята почивка". И тъй, понеже ОСТАВА ДА ВЛЯЗАТ някои в нея, а ОНИЯ, на които от по-напред се благовести, НЕ СА ВЛЕЗЛИ поради неверието си, затова Той пак определя ЕДИН ДЕН, "ДНЕС", като казва толкоз време по-после чрез Давида, както вече рекохме: "Днес, ако чуете Неговия глас, Не закоравявайте сърцата си". Защото, АКО Исус Навиев беше им ДАЛ почивка, Бог не би говорил след това за ДРУГ ДЕН. Следователно, за БОЖИЕТЕ ЛЮДЕ остава една СЪБОТНА ПОЧИВКА” (Евреи 4:1-9).

БОГ е свят, но въпреки това си „почина“. Всичко, което сътвори беше „добро“, и все пак си „почина“. Човекът, когото създаде, беше безгрешен, но Той му осигури и „почивка“ – спасение за всички хора; оказа се обаче, че някои не влязоха дори в почивката, осигурена им на земята в лицето на обещаната земя на мир и спокойствие след робството в Египет. Исус (Бог в човешко тяло) беше свят, но се кръсти, пое всичките ни грехове, умря като грешник с най-позорната смърт, възкръсна и се прослави, сядайки в небесната скиния, отдясно на Отец. Не Той имаше нужда от това, а ние; направи го вместо нас и заради нас. Как тогава можем да си позволим да говорим, че Бог насила ни кара да вършим нещо; че това нещо е мъчително, неприятно и вредно за нас и ни се налага против „свободната ни воля“, щом сам Бог го извърши доброволно, с радост и удоволствие? Как си позволяваме да не „умрем“ за себе си, за да живеем вечно, щом някой друг - сам Бог – умря за нас с радост и удоволствие?

Спомням си отново разговора с една млада жена, която търсеше да си купи кърпите, сапуните и другите предмети за кръщение в „православната“ църква. Когато я поразпитах малко защо ще се кръсти, какво очаква след това, вярва ли, че има Бог, за да предприеме тази стъпка, тя ми обясни, че имало според нея някаква сила, която можела да й помогне след като се кръсти. Очаквала да получи от тази сила здраве, късмет, семейство, щастие и т.н. Когато я попитах обаче знае ли, че тази „сила“ иска от нея тя да изпълнява някои неща, беше изключително изненадана, че Бог има право и може да иска от нея каквото и да е. Странна реакция за човек, който толкова старателно беше тръгнал да изпълни заповедите на поповете и да си купува кърпи, сапуни и калъфки, без които те щяха да откажат да я кръстят, а в същото време не знаеше нищо за „силата“ Бог (а всъщност и не искаше да знае), от която „сила“ очакваше толкова много неща, по-значими и по-трудни за изпълнение от който и да е църковен ритуал!!!

Явно православните „добре“ й бяха „обяснили“ кой е Бог! А може би ако се бяха постарали поне малко, вместо да я лъжат, че е част от „праведния“ български народ и само не й достига кръщаването в „православната“ църква, за да отиде в рая, тя щеше да се замисли и ако не друго, поне на първо време щеше да се откаже от кръщаване? После пък можеше да поиска със своята „свободна“ воля да разбере кой е този, от когото е тръгнала да търси блага за себе си? И да разбере, че това не е просто някаква безлична „сила“, която въпреки че е толкова безлична, непретенциозна и незначителна, може да извърши велики дела за тези, които просят от нея здраве, успехи, щастие, преуспяване, власт, пари и други трудни за постигане и притежаване неща. Може би щеше да разбере, че тази сила е всемогъщ Бог, единствен Творец на всичко, което е във вселената; единственият, който има право да иска нещо от хората, защото единствен знае кое е добро за човека. Освен това можеше да разбере, че Той е първия, който изпълни всичко, което после поиска от хората, въпреки че Той нямаше нужда от спасение, от „съботна“ почивка. А тази почивка за нас е жизнено важна.

Бог осигури почивката за всички и даде личен пример като си почина (и ни спаси) на седмия ден.

Нима когато си почина на седмия ден, Бог каза, че прави това насила, че не иска да си почива, че почивката е нещо трудно изпълнимо и че иска и другите да си „починат“, за да им е трудно, за да ги измъчва и да им върши зло? „Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си. Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко.“(Матей 11:29-30).

ГРЕХЪТ за хората е като СУШАТА за рибите – СМЪРТ. Защото всички сме били направени (чрез Адам и Ева) за ЖИВОТ и то по Божи образ и подобие.

Какво всъщност казваме на Бога, когато не искаме доброволно да си починем от делата (грехопадението) си? Казваме, че Го мразим, мразим любимото Му творение – човека – тоест сами мразим себе си повече и от най-лошия си враг – дявола! Това, че Бог има предвид спасение, когато говори за „съботна почивка“ е абсолютно ясно от Писанията; а това, че Бог първи доброволно влезе в „съботната почивка“ за да ни даде пример, да ни покаже любовта си и да ни спаси, е неоценимо и няма подходящи думи, за да изразим същността му!!!

„Затова Ме люби Отец, защото Аз давам живота Си, за да го взема пак. Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам, и имам право пак да го взема. Тая заповед получих от Отца Си“ (Йоан 10:17,18).


Юлия Борисова, януари 2012