Free Web Hosting

Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

 

Исус и Сатана – двете дървета в градината


Каква е същността на първата заповед, дадена от Бог на Адам и Ева? Някаква заповед за обикновена проверка на покорството им или заповед, целяща да запази вечния им живот като ги предпази не просто от непокорство, а от ЗЛОТО, което ще ги убие? А ТО вече беше на света в ЛИЦЕТО на Сатана (заедно с падналите ангели, които бяха го последвали).

Каква беше същността на непокорството на първите хора? Просто бунт срещу Този, на Когото дължаха покорство или съзнателно неподчинение и нежелание да приемат живот, за който бяха предопределени, за да приемат с желание и гордост злото, което щеше да им отнеме този живот? Това им решение беше облечено в „самоизмамата“, че ще бъдат не вече само Божие подобие с вечен живот, а „вечни“ богове.

На всичко отгоре, Ева оправда пред себе си постъпката си с това, че: „...дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание...” (Битие 3:6). Знание за какво? Нима Бог ги беше лишил от някакво знание абсолютно необходимо за вечния им живот? Не. Знание за Бога? Че защо им е друг източник за познаване на Бога, щом сам Бог общуваше с тях? Можеха да питат по всяко време лично Него за каквото и да е. Нима Бог и днес не казва същото и на нас? Ако искате да знаете нещо за Мене, питайте Мене, а не някой друг (например друг човек или Сатана). „След смъртта на Ахаава, Моав въстана против Израиля. И Охозия падна през решетката на своята горна стая, която бе в Самария, и се разболя; и прати човеци, на които рече: Идете, допитайте се до акаронския бог Ваал-зевув дали ще оздравея от тая болест. Но ангел Господен каза на тесвиеца Илия: Стани, иди да посрещнеш пратениците на самарийския цар, и кажи им: Няма ли Бог в Израиля, та отивате да се допитате до акаронския бог Ваал-зевува?” (4 Царе 1:1-3).

Не мисля, че Адам и Ева бяха толкова глупави в този момент, че да не разбират това. Не, просто искаха самите те да са богове!

От друга страна, наистина бихме могли да приемем, че: „...дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание...”, защото то дава знание и за Бога, който единствен е истински, справедлив и безгрешен и е правилно да Го харесваш и да се стремиш към Него. Обаче доброто за хората се състои единствено в това да искаш да познаваш Бога и да живееш в това, което ти е дал, а не да искаш да си бог като Него. Затова истината е, че познанието от това дърво, независимо дали е за Бога или за Сатана, носи само смърт. Просто това не е правилния източник за знание, а източник на зло, лъжливо, промиващо мозъка „знание“, изопачаващо истината, примесващо я с отрова.

Може би някой ще попита защо точно сега се връщам към разсъждения подобни на тези, написани още на първата страница на книгата на Рик Джойнър „Двете дървета в градината“? Първо, защото смятам, че вече осъзнах напълно (поне от човешка гледна точка, а от Божия гледна точка – може би в достатъчна степен) истината за греха на първите хора. Второ, защото един човек вече ми е задавал подобен въпрос: Нима е възможно човек като Рик Джойнър, написал такава книга като „Двете дървета в градината“ да е станал отново богопротивник и да се е превърнал в еретик? И отговорът ми беше: Да, възможно е. Това е възможно не само за Джойнър, но и за всеки от нас, който не пребъдва в Исус – не се освещава, не помни, че „знанието възгордява“ и че е по-важно да имаш знание, придружено с любов, защото любовта смирява и „покрива“ много грехове. Знание без любов възгордява, а възгордяването предшества падението и гибелта. Смирението обаче води към вечен живот.

„Защото не законослушателите са праведни пред Бога; но законоизпълнителите ще бъдат оправдани“ (Римляни 2:13). Кои са законоизпълнителите? Тези, които, освещавайки се се поставят под другите и съчетават разбирането на Божието слово с Божията любов. Те казват: „...за да покаже Исус Христос в мене, главния грешник, цялото Си дълготърпение...” (1 Тимотей 1:16) и „...но уморявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен...“ (1 Коринтяни 9:27).

Иначе какво се получава?

„Защото, ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото; понеже се огледва, отива си, и завчас забравя какъв бе“ (Яков 1:23). Законослушателите (познавачите на закона, разбиращите Божието слово) минават за малко пред огледалото, но не се застояват пред него, защото мислят, че след като имат вече знание, огледалото не им е нужно. Подминават го и забравят какво са видели в него преди малко – НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ГРЕШНИК НА СВЕТА!!! От това идват самозабравянето, самовъзвеличаването, твърдото „убеждение“ че сме вече „богове“! Точно това, което искаше Сатана! Да приемем неговото желание за свое и да се поставим с мислите и действията си наравно с Бога, дори по-високо от Него.

Така са направили мнозина, но ние не можем да познаваме всички, макар че се намираме във време, в което имаме достъп до огромно количество информация. Не е и необходимо да познаваме всички, които живеят по този начин и позорят Исус. Не е необходимо да ги знаем поименно, защото не това е Божията цел. Смисълът е да знаем, че това е грях, че не е богоугодно; да отсъдим и да „осъдим“ греха в човека, за да предпазим както себе си, така и братята си, а не да съдим конкретни хора. Второто е работа на Бога.

Павел пише: „Внимавай на себе си и на поучението си, постоянствувай в това; защото, като правиш това, ще спасиш и себе си, и слушателите си” (1 Тимотей 4:16). Ние носим отговорност. Завличайки себе си в бездната, може да завлечем и други. По тази причина е добре да познаем чрез примери и от живота на други хора какъв е механизмът на самовъзвеличаването, водещо до гибел. Този механизъм, който кара знаещи хора, познаващи Бога, от един определен момент в живота си да започнат да правят изказвания от рода на: „Когато бях взет на небето Апостол Павел ми каза: "Знам, някои мислят, че е богохулство да бъда смятан като за нещо по-малко от най-великия пример за християнско служение, но аз бях честен, когато писах в края на живота си, че съм най-големият от грешниците. Аз не казах, че съм бил най-големият от грешниците, но че съм най-големият от грешниците в онзи момент. Беше ми дадено да разбера толкова много, а аз ходих в толкова малко от това" (Рик Джойнър); или следното: „Какво казах ли? Чуйте, чуйте! Бог Отец е личност, Бог Син е личност, Бог Святи Дух е личност. Всеки от тях е триединно същество сам по себе си. Може би трябва да ви шокирам: те са деветима... Казвате, че никога не сте чували това? Да не мислите, че в църквата ще слушате същото като през последните 50 години?“ (Бени Хин).

И така, Бог „случайно“ ли избра дървото за познаване на доброто и злото? Не. Той забрани достъпа до него, защото то самото носеше смъртта в себе си, независимо дали Бог забранява да ядем от него. Със заповедта си Бог показа, че обича творението си, че истински е загрижен за човека (ревнува за духа, който е ни е дал: „Или мислите, че без нужда казва писанието, че Бог и до завист ревнува за духа, който е турил да живее в нас?“ Яков 4:5). Затова и Сатана представи забраненото дърво като нещо добро, което не само няма да ги отдалечи от Бога, а самите Адам и Ева ще бъдат богове. Все едно им каза: Повярвайте ми – Бог може да ви мисли доброто, но Той ви възпира от нещо още по-добро за вас – самите вие да бъдете богове. Е, как да не се съгласиш със такава „теза - истина“!!! Затова и днес все още има хора, обявяващи се за „духовни“ учители, които се опитват да ни внушат, че щом сме се новородили в Исус, не просто сме си върнали Божия образ, а вече сме богове като Него. Това твърдение обаче, не е от Бога, не е библейско. Не може Творецът и неговото творение да са еднакви и равнопоставени! Това е, което Господ ни говори с цялото си слово. Ако имаше друга „истина“, ако Бог искаше, щеше да направи хората от самото начало „богове“, а не после да ги оставя в ръцете на най-големия си ВРАГ (факт, който май всички приемат за истина), за да може този враг – Сатана да им „помогне“ да станат богове! Да твърдиш, че хората стават богове, след като в началото не са създадени като богове, а само по божие подобие, е най-голямото богохулство.

Какъв извод можем да си направим от това, което Бог ни разкрива за двете дървета в градината, които единствени са споменати с имената си? Исус е дървото на живота. С това всички сме съгласни. Още повече, Той сам казва за себе си: Аз съм Пътя, Истината и Живота.

Рик Джойнър приема като откровение от Бога, че Дървото за познаването на доброто и злото е ЗАКОНА. Моето откровение е, че това дърво е Сатана. Той вече е бил зъл дух, паднал бивш светъл ангел и бивш засеняващ херувим. Ето защо не е имало никакъв смисъл Бог да крие съществуването му от Адам и Ева. А законът е даден много по-късно – след като грехът вече е бил човешка същност, следствие от човешкото непокорство. Казано е, че законът показва греха (а не го създава), кара го да стане два пъти „по- грешен“ и да „умъртви“ всъщност вече мъртвия човек, който много преди това беше непокорен. Дървото се намираше в градината още когато Адам и Ева не бяха грешници; законът беше даден по-късно, сякаш, за да ни „умъртви“ втори път, тоест, за да можем най-после да разберем, че това, което Бог е казал, наистина се е сбъднало отдавна – Адам и Ева са били мъртви далеч преди закона: „...но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш“ (Битие 2:17). Исус и Сатана вече са съществували, но законът още не е бил даден. Той идва след влизането на смъртта чрез греха на Адам и след сключването на завета с Авраам.

Този, който „създаде“ злото, създаде греха е Сатана. Исус казва, че той е първия лъжец и баща на лъжата: „Вие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща“ (Йоан 8:44).

Исус е дървото на живота, Сатана е дървото на смъртта (за познаване на доброто и злото). Ако искаме, ядем плодовете на Исус – неговата плът и кръв, от неговото учение и дела и имаме вечен живот; ако искаме, ядем от плодовете на Сатана – греха, от неговото учение и дела и получаваме вечна смърт. Същото ни казва и Павел: „Но казвам, че онова, което жертвуват езичниците, жертвуват го на бесовете, а не на Бога; но аз не желая вие да имате общение с бесовете. Не можете да пиете Господната чаша и бесовската чаша; не можете да участвувате в Господната трапеза и в бесовската трапеза. Или искаме да подбудим Господа на ревнивост? Ние по-силни ли сме от Него? ВСИЧКО е ПОЗВОЛЕНО, но не ВСИЧКО Е ПОЛЕЗНО; всичко е позволено, но не всичко е назидателно” (1 Коринтяни 10:20-23).

Това е едно от местата, в което много лесно се съблазняваме, които са скала, в която се спъваме и падаме или която пада върху нас и ни смазва. „..в които послания има някои неща мъчни за разбиране, които неучените и неутвърдените изопачават, както правят и с другите писания, за своята погибел“ (2 Петър 3:16б). Не законът е баща на лъжата, а Сатана. Сатана е духовно същество, но не е духовен в положителния смисъл на думата, вложен в закона.

"Понеже това, което бе невъзможно за закона, поради туй, че бе ослабнал чрез плътта..." (Римляни 8:3)

"Тогава, това ли, което е ДОБРО, стана смърт за мене? Да не бъде! Но грехът ми причинява смърт чрез това ДОБРО нещо, за да се показва, че е грях, тъй щото чрез заповедта, грехът да стане много грешен. Защото знаем, че ЗАКОНЪТ Е ДУХОВЕН; а пък аз съм от плът, продаден под греха" (Римляни 7:13,14).

Законът ни дава възможност и ни кара да видим и разберем, че вече сме грешници; но първо Сатана НАКАРА Адам и Ева да СТАНАТ грешници.

Внимание, Сатана ни пресява още от Едемската градина!

Бог да ни е на помощ, да ни смирява под мощната си ръка, за да не се възгордяваме и да изопачаваме знанието, което ни е разкрил за себе си. Защото това ще бъде единствено за наша погибел!


Февруари 2012, Юлия Борисова