Free Web Hosting

Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

 

Колко е на хиляда половината?

(или кратко есе за истината)


Ако ми дължиш пари – 600, ако аз ти дължа – 400.

Сещам се за този стар анекдот почти винаги, когато чувам как „обществено значими, знаещи и можещи“, както и не толкова обществено значими, знаещи и можещи хора говорят за истината – било по принцип, било по конкретен повод. Особено интересно става, когато някой заговори за „различни гледни точки“ към истината. За каква истина става въпрос?

Доста често излизат едни хора и казват, че нямат нищо общо с определени престъпления; после излизат други и казват, че първите са извършили въпросните престъпления. Първите отговарят или че не са извършили това, за което говорят вторите, или че са го извършили, но то не е престъпление. Понякога доста стабилно се защитават като „доказват“ с решения на съда, че не са виновни. Още по-интересно става, когато се изтъква като някакво доказателство или довод в спор или разговор умозаключението: „Живеем в 21 век“ (а не в средновековието или комунизма например); и едва ли не разговорът или спорът трябва да приключат в този момент. Всъщност защо не? Та това е „железен“ аргумент, който никой не може да обори! Най-абсурдно и смешно-жалко се получава, когато някой се сети да обяви, че „законът стои по-високо от морала“, или че в „спора се ражда истината.“ Кое поколение, през кой век изказа тази гениална мисъл - „законът стои по-високо от морала“ и за кой закон и кой морал става въпрос? Не може нещо (законът), което е създадено, за да обслужва друго нещо (морала) и за да осигурява ред, спокойствие и справедливост, да стои по-горе от това, което ще обслужва. А това, че първото и първостепенно нещо е морала и той се нуждае от правила (закони), които да бъдат спазвани, е НЕСЪМНЕНО И НЕОБОРИМО!!! Ние обаче вършим точно обратното, защото сме злонамерени грешници, непризнаващи греховете си, желаещи все повече и повече да се отдаваме спокойно на все по-ниския си морал – поставяме законите над морала, за да можем да ги променяме както си искаме и те да служат, за „покриване“ на мерзостите, които вършим. Така все повече зли, неморални постъпки се превръщат в добри и морални и то „отговарящи“ на закона! Нима ние, хората не променяме законите и „морала“ постоянно? Може ли тогава едно общество да разчита на справедливост? Стабилността идва единствено от справедлив непроменящ се закон, който обслужва здрав и непроменящ се морал. Кой е този морал и кой е този закон?

Никой не може да отрече, че това е Божият морал и БОЖИЯТ ЗАКОН, даден на евреите от ЕДИНСТВЕНИЯ ЖИВ БОГ във вселената! Никога преди това Бог не е давал на никого писан закон! И Той го е дал написан на каменни плочи (на книга), именно защото, докато е бил написан само на сърцата на хората, тоест, когато е бил тяхна съвест, те са променяли и закона, и морала си, който е съвкупността от нашите мисли, желания и постъпки, които съвестта е трябвало да определи дали са правилни (добри) или неправилни (зли). Това, че човешките закони, слава Богу, винаги са имали и все още имат за основа неписаните и писаните Божи закони, е повече от очевидно. Дори се казва, че съвременните съдии трябва да решават според закона и съвестта си (Бог сам казва, че писаният закон е същия като неписания – разликата е, че единият е написан на каменни плочи или хартия, а другият – на сърцата ни – тоест нашата съвест).

„Защото не законослушателите са праведни пред Бога; но законоизпълнителите ще бъдат оправдани, (понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си, по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават), в деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците според моето благовестие“ (Римляни 2:13-16).

Има една разлика обаче и тя е особено съществена за приложението на който и да е човешки закон. Истинският Божи закон има и положителни заповеди: обичай Бога и ближния. Докато човешките, „атеистични“ закони имат само наказателни разпоредби – не лъжи, не кради, не прелюбодействай и не убивай. И все пак те са заимствани точно от това, което ни е дал нашият Творец, Баща и Господар, колкото и да не Го признаваме и да не Го обичаме или направо да Го мразим! Никой човек (Буда, Мохамед и др.) или никоя религия, сред всички измислени религии, в които приживе или след смъртта им хора са боготворили хора, родени от мъжко семе, не са създали закони, които да лежат в основата на законите на обществото през вековете. Да не лъжем, да не крадем и да не убиваме е заповядал за първи път ИСТИНСКИЯТ, ВЕЧЕН БОГ, който е дошъл на земята сред нас в плът подобна на човешката – тази на Господ Исус Христос. ТОЙ Е ПЪТЯ, ИСТИНАТА И ЖИВОТА!!! Той е единствения, абсолютен ПЪТ, единствената, абсолютна ИСТИНА и единствения, абсолютен, вечен ЖИВОТ!

Затова няма по-голяма лъжа и заблуда от това да казваме, че има абсолютна истина и в същото време има и много „относителни“ истини; че на всичко отгоре абсолютната истина не е истинска, не е обективно съществуваща извън нашето съзнание, а е въображаема или пък ако е обективна, е непознаваема, а за нас се явява само като отражение на света в нашето съзнание. А ако истината се ражда в спора, за какво ни служи нашето съзнание, което трябва да отрази нещо извън нас, което обаче в същото време го няма, защото първо трябва да се роди в спор между тези, чието съзнание трябва отрази истината? Тогава, още по-глупаво е да казваме, че истината се ражда в спора, защото, щом след толкова хилядолетия спорове продължаваме да спорим, без да сме открили каквато и да е истина, или споровете ни не са никакви спорове, или твърдението не е вярно, или и двете. Ако ИСТИНАТА се раждаше в спора, нямаше да има морал, нямаше да има нужда от закони. Иначе на какво се базират законите? На нещо, което по принцип го няма, а трябва „да се яви“ по време на „някакъв спор“? На основата на какво спорят тогава „спорещите“ страни? Нека не стигаме до там да доказваме в спор, че човек е този, който има една ръка, един крак и три очи, докато в същото време знаем и виждаме, че това не е вярно. Или нашето съзнание до такава степен е загубило способността си да „отразява“ това, което виждаме, че да отричаме и това, което можем да видим и да пипнем? Нима сме толкова тъпи? Все пак живеем в 21 век!!! Но какво може да се очаква от такива същества като нас, които са „рожби“ на някаква коацерватна капка и най- близкият ни предшественик е маймуната???

„И желая, братя, да знаете, че много пъти се канех да дойда при вас, за да имам някой плод и между вас както между другите народи; но досега съм бил възпиран. Имам длъжност към гърци и към варвари, към учени и към неучени; и така, колкото зависи от мене, готов съм да проповядвам благовестието и на вас, които сте в Рим. Защото не се срамувам от благовестието [Христово]; понеже е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва, първо на юдеина, а после на езичника. Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: "Праведният чрез вяра ще живее". Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятсвуват на истината чрез неправда. Понеже, това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви. Понеже от създанието на това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение. Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи. Като се представяха за мъдри, те глупееха, и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици; на четириноги и на гадини. Затова, според страстите на сърцата им, Бог ги предаде на нечистота, защото да се обезчестят телата им между сами тях, - те които замениха истинския Бог с лъжлив, и предпочетоха да се покланят и да служат на тварта, а не на Твореца, Който е благословен до века. Амин. Затова Бог ги предаде на срамотни страсти, като и жените им измениха естественото употребление на тялото в противоестествено. Така и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разжегоха се в страстта си един към друг, струвайки безобразие мъже с мъже, и приемаха в себе си заслуженото въздеяние на своето нечестие. И понеже отказваха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично, изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, лакомство, омраза; пълни със завист, убийство, крамола, измама и злоба; шепотници, клеветници, богоненавистници, нахални, горделиви, самохвалци, измислители на злини, непокорни на родителите си, безразсъдни, вероломни, без семейна обич, немилостиви; които, при все че знаят Божията справедлива присъда, че тия, които вършат такива работи, заслужават смърт, не само ги вършат, но и одобряват ония, които ги вършат.“ (Римляни 1:13-32).


Февруари 2012, Юлия Борисова