До къде ли още може да стигне „човешката мъдрост“?
Вече сме чували какви ли не изявления, родени от „гения“ на нашата мисъл и изказани от устата ни. Най-лошото е обаче, че и ние, наричащите себе си с гордост „новородени от Духа християни“ наливаме с нашите твърдения вода в дяволската мелница на света. Сравняваме Бог с нас и така Го принизяваме до нашата грешна природа. Обясняваме, че Той е личност, защото можел да мисли, да чувства, да мрази, да обича (също като нас), като в същото време забравяме да напомним, че изброените и посочени по-горе качества на „личността“ като понятие и в частност на личността на Всевишния, нямат нищо общо с човешките. Неговите чувства, действия, Неговата омраза и любов, Неговите мисли са святи, тоест, отделени от света ни, коренно различни.
„Търсете Господа, докле може да се намери. Призовавайте Го докато е близо; Нека остави нечестивият пътя си, И неправедният помислите си, Нека се обърне към Господа, и Той ще се смили за него, И към нашия Бог, защото Той ще прощава щедро. ЗАЩОТО МОИТЕ ПОМИСЛИ НЕ СА КАТО ВАШИТЕ ПОМИСЛИ. Нито вашите пътища като Моите пътища, казва Господ. Понеже, както НЕБЕТО Е ПО-ВИСОКО от ЗЕМЯТА, Така и МОИТЕ ПЪТИЩА са ПО-ВИСОКИ от ВАШИТЕ ПЪТИЩА и МОИТЕ ПОМИСЛИ от ВАШИТЕ ПОМИСЛИ“ (Исая 55:6-9).
До какви дълбини на дяволското учение тогава може да стигнем още? „...които не поддържат това учение и които не са познали дълбините (както те ги наричат) на сатана...“ (Откровение 2:24б). Не стига ли това, че сравняваме Бог с човек? Не стига ли това, че постоянно потвърждаваме с мисли, действия и закони това, което твърдим, че е „доказана“ истина за произхода и същността на човека – неговото случайно възникване чрез „еволюция“ от животните. Еволюцията милиарди години „целувала“ една жаба и тя взела, че се превърнала в принц (виж семинар на Кент Ховинд). Също като в „детската“ приказка, само че съвсем различно! Чувала съм от невярващи (атеисти), че Исус се женил и е имал деца, че няма как да не се е забавлявал по някакъв начин. А дали сме се замисляли, както наскоро ми припомни гореспоменатия вярващ човек, че глаголът „amuse“, означаващ забавлявам се, се състои от отрицанието „а“ и корен „muse“ - мисля, разсъждавам? С други думи, този, който се забавлява, не мисли какво прави. Какво ли може да извърши човек, когато не мисли, когато се забавлява? Нищо друго освен най-перверзни грехове!
Явно затова разпростираме действието на атеистичния си „хуманизъм“ и до отношението ни към животните – приемаме закони, които изискват хуманност към животните. Например: животните, които ще ядем трябва да заколим „нестресирани“; Яйцата, които ще ядем, трябва да са от „щастливи кокошки“ – иначе – на боклука! НЕЩАСТНИ ХОРА, хранещи се с „ЩАСТЛИВИ“ яйца и „НЕСТРЕСИРАНИ“ прасета!!!
И какво се получава всъщност? Казваме, че Бог е „личност“ също като човека; човекът от своя страна е животно (макар че е най-висшето създание, е животно и то мислещо). Значи казваме, Бог е не само глупав човек, а направо животно! ДА НЕ БЪДЕ! Той създаде световете ИЗГОВАРЯЙКИ ИЗРЕЧЕНИЯ и всичко сътворено от Него беше добро. Да не забравяме, че ние живеем и вършим мерзостите си в НЕГОВАТА ВСЕЛЕНА – UNIVERS. UNI - ЕДИН; VERS – ИЗГОВОРЕНО ИЗРЕЧЕНИЕ.
Докога, хора? Идва набелязаният ден - СЪДНИЯТ ДЕН. Нека търсим Бога докато е още днес, докато Той все още може да бъде намерен!
Март 2012, Юлия Борисова