Човек приема, че една новина е добра, само ако преди нея е имало лоша или поне е имало възможност да се „появи“ лоша новина за него. Например:
1.Усещаш нещо нередно, необичайно за здравия организъм и искаш да се увериш, че не си болен, а да речем просто уморен. Но дори и да си само уморен и да имаш нужда единствено от почивка, ти си получил вече някаква „лоша новина“ - усетил си болки, отпадналост, липса на достатъчно жизненост в тялото, желание за сън по никое време – все неща, които не са „нормални“, а носещи отрицателно въздействие върху цялото ти същество – дух, душа, тяло. Подлагаш се на прегледи и изследвания и разбираш, че си здрав, макар и преуморен. И така вече е изчезнала възможността да има за тебе истински „лоша“ новина и това е всъщност е „добрата“ новина.
2.Вторият вариант е по-различен, но принципът е един и същ. След прегледите и изследванията се осъществява това, което преди тях е било само възможност: ти си болен (лоша новина). Обаче още в същия момент идва и добрата новина – болестта е лечима и ти ще оздравееш! Как щеше да разбереш, че втората новина е добра, ако нямаше първо лоша? Никак. Никога нямаше да узнаеш, че има ДОБРИ НОВИНИ и че имаш жизнено важна нужда от тях!
Не случайно, когато кажеш на възрастен човек: „Имам за теб една лоша и една добра новина“ и го попиташ: „Коя от двете да ти съобщя първо?“, той ще ти отговори благодарение на личния си житейски опит: „Първо лошата.“ Защо ли?! Ако зададеш същия въпрос на малко дете, което все още не знае нищо за живота, то няма изобщо да разбере какво му говориш. Най-много да те погледне и повече да не се заинтересува какво му говориш.
3.Третият вариант е още по-различен (макар и аналогичен, сравним). Болен си и болестта ти е нелечима; непременно ще умреш от тази болест. Скоро или не, но ще умреш точно от нея! Ето това е най-лошия вариант. Добра новина без съществуването на лоша няма, обаче има лоша, която не е последвана от добра. Болестта (също както греха в грешните хора) толкова цялостно и силно е обхванала човека, „закоравила се е“ е, че вече практически го е умъртвила - разрушила е основите на живота и здравето му.
Виждаме, че примерите от материалния свят и живот на човека са аналогични и са „преобраз“ на всичко, което може да се случи и се случва в духовния му свят (живот).
На какво ни учи това? На всичко, което е написано в Библията и Бог иска да знаем.
Как тогава пак сме успели да се „заблудим“, че трябва да съобщаваме на грешниците само „добрата“ новина, за да не ги травмираме и да ги прогоним (разбирай, да ги прогоним от своите църкви)? „Исус умря за тебе, приеми го за твой спасител и господар (тоест, ела в нашата църква), кажи молитвата на грешника и си спасен.“ И човекът понякога наистина прекрачва „църковния“ праг. Разбрал ли е обаче от какво е спасен? Какво го е заплашвало? В каква смъртоносна беда е бил вече изпаднал? Един куп риторични въпроси (с един отговор и то добре известен, съдържащ се в самите въпроси).
Някои ще кажат: Да, ама Бог каза, че обича грешниците и дори изпрати Сина си да умре за тях; залюби ни още докато бяхме грешници:
„...та всеки, който вярва в Него [да не погине, но] да има вечен живот. Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот: Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него.“ (Йоан 3:15-17). Значи най-важна е „добрата“ новина, а лошата може и да не се съобщава (или поне не в началото).
А някой да забелязва, че лошата новина се съдържа в тези стихове и е факт още преди да дойде добрата? Нима и Исус не казва това в Йоан 3:17-21 и Лука 5:30-32: „Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него. Който вярва в Него не е осъден; който не вярва е ВЕЧЕ ОСЪДЕН, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син. И ето що е осъждението: светлината дойде на света, и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото ДЕЛАТА ИМ БЯХА ЗЛИ. Понеже всеки, който върши зло, мрази светлината, и не отива към светлината, да не би да се открият делата му; но който постъпва според истината отива към светлината, за да се явят делата му, понеже са извършени по Бога.“; „А фарисеите и техните книжници роптаеха против учениците Му, казвайки: Защо ядете и пиете с бирниците и грешниците? Исус в отговор им рече: Здравите нямат нужда от лекар, а болните. Не съм дошъл да ПРИЗОВА ПРАВЕДНИТЕ, но ГРЕШНИТЕ НА ПОКАЯНИЕ.“ С други думи: „Щом сте праведни, нямате работа с Мене; Според вас, вие сте си родени праведни и няма от какво да ви спасявам.“ А наистина ли е така щом на друго място е казал: „Както е писано: - "Няма ПРАВЕДЕН НИ ЕДИН; Няма никой разумен, Няма кой да търси Бога. Всички се отклониха, заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един". "Гроб отворен е гърлото им; С езиците си ласкаят". "Аспидова отрова има под устните им". "Техните уста са пълни с клевета и горест". "Нозете им бързат да проливат кръв; Опустошение и разорение има в пътищата им; И те не знаят пътя на мира", "Пред очите им няма страх от Бога".“ (Римляни 3:10-18).
Нека изпълняваме Божията воля точно както Той иска и да съобщаваме Благата вест, точно каквато Той ни е казал, че е! Когато ни питат защо вярваме в Исус, в Неговите живот, смърт и възкресение, нека да започнем отговора си с това, че вярваме, защото сме разбрали, че сме грешници и нямаме друг начин да живеем вечно освен да разберем това, да го признаем, да се покаем и да започнем нов живот – живот на разпъване заедно с Исус и следване на Исус. Всеки друг отговор ще бъде МАГИЯ, МАНИПУЛАЦИЯ, ПРИМКА в краката на питащите ни. Ако повярваме, че сме ГРЕШНИЦИ (лоша новина), ще повярваме, че има за нас и СПАСЕНИЕ от греха (добра новина) и то се казва Исус Христос (Помазаният да спасява).
Другото не е наша грижа; всичко друго е дело на Святия Дух. От нас се иска устните ни просто да изрекат Благата вест с цялото й съдържание и после Божият Дух ще ЖИЛИ сърца, ще ИЗОБЛИЧАВА, ще носи МЪКА по Бога в сърцата на каещите се и вечен живот на мястото на САМОУБИЙСТВЕНИЯ им живот, който е същността на всеки грешник. Нека да ни намразят ако е необходимо; нас това не трябва да ни интересува щом с кротост сме обявили вярата си и сме съобщили както „лошата“, така и „добрата“ новина. Бог не каза ли на Самуил, който се измъчваше заради Божия народ: „Обаче на Самуила не бе угодно гдето рекоха: Дай ни цар, който да ни съди. И Самуил се помоли на Господа. А Господ каза на Самуила: Послушай гласа на людете за всичко, що ти говорят, защото не отхвърлиха тебе, но Мене отхвърлиха, за да не царувам над тях. Според всичките дела, които те са вършили от деня, когато съм ги извел от Египет дори до тоя ден, като са Ме оставяли и са служили на други богове, така правят и на тебе“ (1 Царе 8:6-8)?
За такива, които ще ни намразят (и преди всичко ще намразят и отхвърлят за кой ли път Бога) не остава нищо друго освен да се закоравят и никога да не се покаят и изцелят (сравни с третия случай от примерите за добрата и лошата новина).
Да не говорим, че нито лошата, нито добрата новина са НОВИНА в истинския смисъл на думата; Те са известени на първите хора още преди грехопадението на Адам и Ева. Тогава наистина са били НОВИНИ – тоест, нещо чуто за първи път. След греха обаче, човечеството е обхванато от пълна амнезия, която за мнозина ще бъде до гроб.
Март 2012, Юлия Борисова