“И когато излизаше на път, някой се затече и коленичи пред Него и Го попита: Учителю благи, какво да сторя за да наследя вечен живот? А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог. Знаеш заповедите: "Не убивай; Не прелюбодействувай; Не кради; Не лъжесвидетелствувай; Не увреждай; Почитай баща си и майка си". А той Му рече: Учителю, всичко това съм опазил от младостта си. А Исус, като го погледна, възлюби го, и му рече: Едно ти не достига; иди продай все що имаш и дай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и дойди и Ме следвай. Но лицето му посърна от тая дума и той си отиде наскърбен, защото беше човек с много имот. А Исус се озърна и каза на учениците: Колко мъчно ще влязат в Божието царство ония, които имат богатство! А учениците се смайваха за Неговите думи. Но в отговор Исус пак им каза: Чада, колко е мъчно да влязат в Божието царство ония, които уповават на богатството! По-лесно е камилата да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство” (Марк 10:17-25; виж и Матей 19:24; Лука 18:25).
Сигурна съм, че всички сме слушали проповеди върху тези стихове. Както съм сигурна, че повечето пъти (ако не и всичките), тези проповеди са били насочени към това, че Исус в никакъв случай не е искал да каже, че придобиването, притежаването и трупането на богатство сами по себе си са грях. Дори съм чувала, че първите християни са извършили грешка (е, ако не грях, то поне „грешка“), когато са продавали имоти и са раздавали парите на бедните си братя. Оказва се, че са били достатъчно „глупави“ да решат, че Исус ще се завърне докато са още живи и всъщност имотите няма да са необходими не само на тях, но и на наследниците им. Какви „прекрасни“ мотиви, за да помогнат на бедните; те сякаш са взети направо от Божието сърце!!! При такива мотиви как Бог да не отвърне с написаното в следващите стихове:
„И тъй, тия, които приеха поучението му, се покръстиха; и в същия ден се прибавиха около три хиляди души. И те постоянствуваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите. И страх обзе всяка душа; и много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите. И всичките вярващи бяха заедно, и имаха всичко общо; и продаваха стоката и имота си, и разпределяха парите на всички, според нуждата на всекиго. И всеки ден прекарваха единодушно в храма, и разчупваха хляб по къщите си, и приемаха храна с радост и простосърдечие, като хвалеха Бога, и печелеха благоволението на всичките люде. А ГОСПОД ВСЕКИ ДЕН ПРИБАВЯШЕ НА ЦЪРКВАТА ОНИЯ, КОИТО СЕ СПАСЯВАХА“ (Деяния 2:41-47).
Нека обаче да погледнем притчата наистина през Божиите очи, сърце и ум! Нека подтиснем в себе си „родения по плът“ (стария човек, който винаги ще преследва „родения от Духа“) и послушаме „родения по Дух“ (новородения, в когото вече би трябвало да живее единствено и само ИСУС). Както е казано: „Който има уши да слуша, нека слуша.“ В случката описана по-горе изрично е казано, че богатия човек, който „... се затече и коленичи пред Него (Исус)“ е спазвал през целия си живот заповедите на Бога, които и сам Исус му припомни: „..."Не убивай; Не прелюбодействувай; Не кради; Не лъжесвидетелствувай; Не увреждай; Почитай баща си и майка си". Дори се казва: „А Исус, като го ПОГЛЕДНА, ВЪЗЛЮБИ ГО, и му рече: ...” И какво му рече?
„Едно ти не достига; иди продай все що имаш и дай на сиромасите, и ще имаш СЪКРОВИЩЕ НА НЕБЕТО (тоест, иначе казано ВЕЧЕН ЖИВОТ); и дойди и Ме следвай.”
Едно не му достига за КАКВО? За да влезе в Божието царство. Защото въпросът му беше: „Учителю благи, какво да сторя за да НАСЛЕДЯ ВЕЧЕН ЖИВОТ?” Явно и двамата знаеха, че независимо от неговия праведен живот, поне едно нещо не достига, за да наследи този човек Царството, тоест да бъде спасен, да има вечен живот: ПРИТЕЖАВАНЕТО НА БОГАТСТВО, НА МНОГО ИМОТ. Ако приемем буквално свидетелството и на човека, и на Исус, богатството може би беше спечелено по „честен“ път. А може би дори беше придобито от него като наследство? Защо тогава „...лицето му ПОСЪРНА от тая дума и той си отиде НАСКЪРБЕН“? Отговорът на този въпрос е съвсем ясен: „...защото беше човек с МНОГО ИМОТ“. И не само заради многото имот, който притежаваше, а и защото не искаше да се раздели с него, не искаше да трупа „СЪКРОВИЩАТА“ си на небето, за да отиде там, а искаше да задържи съкровищата си на земята за този си живот. Как тогава си позволяваме да смятаме, че в очите на Бога притежаването на земни богатства и нежеланието да се разделим с тях в името на Исус не е грях? Казано е толкова ясно! Дори човекът, който зададе въпроса за това, какво не му достига, за да бъде спасен по Божия милост разбра, че ПРИТЕЖАВАНЕТО на богатство е ГРЯХ!!! „ДОКАЗВА“ го фактът, че „...лицето му ПОСЪРНА от тая дума и той си отиде НАСКЪРБЕН, защото беше човек с много имот.“
Какво ли друго могат да означават думите: „..продай все що имаш и дай на сиромасите, и ще имаш СЪКРОВИЩЕ НА НЕБЕТО“, освен че ако всеки от нас (като християнин) не стори това, няма да има ВЕЧЕН ЖИВОТ (СЪКРОВИЩЕ НА НЕБЕТО) и няма как да се спаси от втората смърт?
А нима не е своеобразно „доказателство“ за това и „СМАЙВАНЕТО“, което изпитаха учениците след думите, които изрече Исус и оттеглянето с посърнало лице на наскърбения богат човек?
“А учениците се СМАЙВАХА за Неговите думи. Но в отговор Исус ПАК им каза: Чада, колко е мъчно да влязат в Божието царство ония, които уповават на богатството! По-лесно е камилата да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство. А те се чрезмерно зачудиха и Му казаха: Тогава кой може да се спаси? Исус ги погледна и рече: За човеците това е невъзможно, но не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно. Петър почна да Му казва: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме. Исус каза: Истина ви казвам: Няма човек, който да е оставил къща, или братя, или сестри, или майка, или баща, или чада, или ниви, заради Мене и заради благовестието, и да не получи стократно сега, в настоящето време, къщи и братя, и сестри, и майки, и чада, и ниви, заедно с гонения, а в идещия свят вечен живот. Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните първи” (Марк 10:24-31).
Щом дори самото притежаване на богатство е грях, то какво ли е събирането и трупането на богатство (по „честен“ или нечестен начин) с цел притежание, а не с цел да се раздава на бедните? Тъй като то всъщност е натрупано на гърба на самите тези бедни, които именно затова са наемници - защото са бедни и разчитат на заплатата си, за да живеят.
“Дойдете сега, вие богатите, плачете и ридайте поради бедствията, които идват върху вас. Богатството ви изгни, и дрехите ви са изядени от молци. Златото ви и среброто ви ръждясаха; и ръждата им ще свидетелствува против вас и ще пояде месата ви като огън. Вие сте събирали съкровища в последните дни. Ето, заплатата за работниците, които са жънали нивите ви, от която ги лишихте, вика; и виковете на жетварите влязоха в ушите на Господа на Силите. Вие живяхте на земята разкошно и разпуснато, угоихте сърцата си като в ден на клане” (Яков 5:1-5).
Какъв омагьосан кръг!!! Богатите забогатяват на гърба на бедните, а после може някои от забогателите да се проявят като филантропи (човеколюбци) и да раздават от СВОИТЕ „излишъци“ на същите тези бедни!?
Чували сме и проповеди, в които пастири (или презвитери) са ни казвали: „Препоръката в тази притча младият човек да продаде имотите си и да раздаде парите на бедните се отнася само за конкретния случай, а не за всички богати хора (в случая говорим за християни). Никъде другаде в Новия завет не пише всички богати християни да продават имотите си и да ги раздават на бедните. Но все пак ако чуете лично на вас Бог да казва това (!?), направете го!“ Защо тези хора лъжат другите, които ги слушат, след като несъмнено са чели следните стихове:
„Не бой се, малко стадо, защото Отец ви благоволи да ви даде царството. ПРОДАЙТЕ ИМОТА СИ И ДАВАЙТЕ МИЛОСТИНЯ; направете си кесии, които не овехтяват, неизчерпаемо съкровище на небесата, гдето крадец не се приближава, нито молец изяжда. Защото гдето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви“ (Лука 12:32-34).
“И тъй, не търсете какво да ядете и какво да пиете, и не се съмнявайте; защото всичко това търсят народите на света; а Отец ви знае, че се нуждаете от това. Но търсете [Божието] царство и [всичко] това ще ви се прибави” (Лука 12:29-31).
„Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат. Но събирайте си СЪКРОВИЩА на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават нито крадат; защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти“ (Матей 6:19-21).
Може би някой ще ми каже, че богохулствам като не вземам предвид следните стихове: „Които са слуги под игото на робството, нека считат господарите си достойни за всяка почит, та да се не хули Божието име и учението. И ония, които имат вярващи господари, да не ги презират, за гдето са братя; но толкова повече нека им работят, защото ония, които се ползуват от усърдието им, са вярващи и възлюбени. Това поучавай и увещавай “ (1 Тимотей 6:1,2). Не, не богохулствам, защото в същото писмо до Тимотей, малко по-нататък Павел пише:
„...защото нищо не сме внесли в света, нито можем да изнесем нещо; а, като имаме прехрана и облекло, те ще ни бъдат доволно. А които ламтят за обогатяване, падат в изкушение, в примка и в много глупави и вредни страсти, които потопяват човеците в разорение и ПОГИБЕЛ. Защото СРЕБРОЛЮБИЕТО е корен на всякакви злини, към което като се стремяха някои, те се ОТСТРАНИХА от ВЯРАТА, и пронизаха себе си с много скърби … На ония, които имат богатството на тоя свят, заръчвай да не високоумствуват, нито да се надяват на непостоянното богатство, а на Бога, Който ни дава всичко изобилно да се наслаждаваме; да струват добро, да богатеят с добри дела, да бъдат щедри, съчувствителни, да събират за себе си имот, който ще бъде добра основа за в бъдеще, за да се хванат за истинския живот“ (1 Тимотей 6:7-10; 17-19).
„Затова умъртвете природните си части, които действуват за земята: блудство, нечистота, страст, зла пощявка и СРЕБРОЛЮБИЕ, което е ИДОЛОПОКЛОНСТВО“ (Колосяни 3:5).
И накрая, нека си припомним:
“Като подигна очи, Исус видя богатите, че пускат даровете си в съкровищницата. А видя и една бедна вдовица, че пускаше там две лепти и рече: Истина ви казвам, че тая бедна вдовица пусна повече от всички; защото всички тия пуснаха в даровете [за Бога] от излишъка си; а тая от немотията си пусна целия имот, що имаше” (Лука 21:1-4).
Април 2012, Юлия Борисова