Между съседки:
-Ние отиваме на църква (става въпрос за „православна“ църква). Вие няма ли да ходите?
-Не, няма какво да правим там.
-Защо, вече не сте ли вярващи?
-Вярващи сме, но не искаме да робуваме на езически обичаи. Господ Исус Го няма там.
-Честно казано, аз не вярвам, че Исус е Бог. Той е само човек.
Много интересен диалог! Защо тогава хора, открито заявяващи, че не вярват в Исус, ходят на църква точно на Великден? Та нали в тези дни се чества точно възкресението Му като Бог в подобна на човешка плът и възнасянето Му при Отец? Поне така възвестяват с думи от Евангелието всички, които четат и цитират Библията. В момента не говорим, че мнозина „християни“ казват едно, а вършат неща, които противоречат напълно с изказаната от тях вяра. („...човеците ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви, без семейна обич, непримирими, клеветници, невъздържани, свирепи, неприятели на доброто, предатели, буйни, надути, повече сластолюбиви, а не боголюбиви, имащи вид на благочестие, но отречени от силата му; от такива страни.“ - 2 Тимотей 3:2-5)
Исус казва: „Казах ви, и не вярвате. Делата, които върша в името на Отца Си, те свидетелствуват за Мене. Но вие не вярвате, защото не сте от Моите овце. Моите овце слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те Ме следват. И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми. Отец Ми, Който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца. АЗ и ОТЕЦ ЕДНО СМЕ“ (Йоан 10:25-30).
„...та всеки, който вярва в Него [да не погине, но] да има вечен живот. Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот: Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него. Който вярва в Него не е осъден; който не вярва е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син” (Йоан 3:15-18).
“И взе хляб, и, като благодари, разчупи го, даде им, и рече: Това е МОЕТО тяло, което за вас се дава; това правете за МОЕ възпоминание. Така взе и чашата подир вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в МОЯТА КРЪВ, която за вас се пролива” (Лука 22:19,20).
Върху ВЯРАТА и истината, които извират от тези стихове - че Исус е Господ, както и върху живота на много светии, за които в словото се казва, че светът не беше достоен за тях, мнозина безбожници „градят“ и демонстрират с нахалство и нескрита наслада своето НЕВЕРИЕ и то ходейки с „чиста съвест“ на „църква“ в деня на Неговото възкресение!!!
Вярвайте, в тези дни ми се иска да се скрия някъде, за да не слушам постоянно: „Христос возкресе.“ Казват го всички, включително и тези, които цяла година, почти всеки ден са говорили с гордост, че са атеисти, тоест богопротивници. И на всичко отгоре, ако не им отговориш: „Воистина возкресе“, те гледат накриво и приемат това като лична обида!
Как да отговориш изобщо на тези хора, като знаеш, че не празнуват любовта си към своя Господ Спасител или по-точно Неговата любов към тях? Точно обратното – те празнуват своята вечна смърт, далеч от Бога – в ада при своя бог и баща дявола. Думите им ги осъждат, защото това, което изговарят е лицемерие и противоречи на това, което е в сърцата им – пълен бунт, продължаваща война срещу Този, Когото казват, че честват!
Това е дяволската любов, дяволската тактика – да демонстрираш НЕВЕРИЕ, използвайки ВЯРАТА на истинските последователи на Христос – тактика, която е намерила място в хората, направени в началото по Божи образ и подобие. Най-страшното е обаче, че ПЪРВО са я използвали голямата част от наричащите себе си „християни“ и то точно в събранията си и в сградите, в които се събират, уж за да показват любовта и верността си към Бога.
Април 2012, Юлия Борисова