Free Web Hosting

Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

 

Мащабни Божии служители?!?


“КРАЙНО РИСКОВАНА ИНИЦИАТИВА С ПРЕВЕЖДАНЕТО И ПУБЛИКУВАНЕТО НА МАТЕРИАЛИ – ТЕНДЕНЦИОЗНО ПОДГОТВЕНИ СРЕЩУ МАЩАБНИ БОЖИИ СЛУЖИТЕЛИ.” (коментар към профила ни в YouTube).

Чета този коментар и се опитвам да си припомня къде в Писанието (преди и след превъплъщението на Господ Исус Христос) има такова твърдение и определение за божиите слуги, изказано от Бога или дори от хора? Нашият Господ даже за Себе си казва, че е дошъл на света като слуга на творенията Си: да умре, да бъде възкресен и да се възнесе на небето, за да бъдат спасени всички, които повярват в Него и най-вече Бог да се прослави във всичко това!

„Защото кой е по-голям, този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм всред вас, като онзи, който слугува“ (Лука 22:27).

„А това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приемат; защото [Светият] Дух още не бе даден, понеже Исус още не бе се прославил“ (Йоан 7:39); „Отче, прослави името Си. Тогава дойде глас от небето: И Го прославих, и пак ще Го прославя“ (Йоан 12:28); А когато излезе, Исус казва: Сега се прослави Човешкият Син, и Бог се прослави в Него; и Бог ще Го прослави в Себе Си, и скоро ще Го прослави” (Йоан 13:31,32); „И сега прослави Ме, Отче, у Себе Си със славата, която имах у Тебе преди създанието на света“ (Йоан 17:5); и много други стихове и слова на Исус.

Тогава кой човек ще си разреши (без да извърши богохулство с това) да рече сам за себе си или за друг слуга: „мащабен Божий служител“, освен ако не е безумец и/или ЛЪЖЕУЧИТЕЛ, ЛЪЖЕХРИСТ и ЛЪЖЕБРАТ?

„А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му рече веднага, щом си дойде от нивата: Влез да ядеш? Напротив не ще ли му рече: Приготви нещо да вечерям, стегни се та ми пошетай, докато ям и пия, и подир това ти ще ядеш и пиеш? НИМА ЩЕ БЛАГОДАРИ НА СЛУГАТА ЗА ДЕТО Е ИЗВЪРШИЛ КАКВОТО Е БИЛО ЗАПОВЯДАНО? [Не вярвам]. Също така и вие, когато извършите все що ви е заповядано, казвайте: Ние сме БЕЗПОЛЕЗНИ СЛУГИ; извършихме само това, което бяхме ДЛЪЖНИ да извършим“ (Лука 17:7-10). Или:

„Защото, ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля; понеже НУЖДА МИ СЕ НАЛАГА (бел. на Ю. Б. - „Защото съм длъжен, защото не аз съм си го избрал, както избирам професията си“); защото ГОРКО МИ ако не благовествувам“ (1 Коринтяни 9:16).

Единствените стихове, който ми идват наум и които биха могли да дадат основание за подобно изопачено „разбиране“ е: “Истина, истина ви казвам, който вярва в Мене, делата, които върша Аз, и той ще ги върши; защото Аз отивам при Отца“ (Йоан 14:12); „А Стефан, пълен с благодат и сила, вършеше големи чудеса и знамения между людете“ (Деяния 6:8). Има и други подобни, но няма смисъл да цитирам тук всички. Да не говорим, че за дявола, както и за неговите слуги е казано същото: „ Тогава ако някой ви каже: Ето тук е Христос, или: Тука, не вярвайте; защото ще се появят ЛЪЖЕХРИСТИ, и ЛЪЖЕПРОРОЦИ, които ще покажат големи знамения и чудеса, така щото да заблудят, ако е възможно, и избраните“ (Матей 24:23,24). И какво от това? И те ли са мащабни Божи служители?

Нека да се вземаме на сериозно, но не по повод но собствената си „МАЩАБНОСТ“, а например по повод на това, което казва Павел, когато говори за своя трън в плътта (тоест, падналия ангел, злия дух), който Бог му е изпратил: „А за да се не превъзнасям поради премногото откровения, даде ми се трън в плътта, пратеник от сатана да ме мъчи, та да се не превъзнасям. Затова три пъти се молих на Господа да се отмахне от мене; и Той ми рече: “Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена.” И тъй, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила. Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христа; защото, когато съм немощен, тогава съм силен“ (2 Коринтяни 12:7-10).

Ние, хората не сме незаменими. Бог избира за себе си съдове, за да се прослави в тях. Как обаче ги избира, си е Негова работа. Единственото „незаменимо“ нещо за Негова прослава и за нашето спасение е собственото Му превъплъщение в плът подобна на човешката, смъртта на Исус Христос на кръста и то абсолютно невинен и свят, възкресението Му и възнасянето Му на небето. Нищо друго няма такова значение – как ще се казват светиите, колко чудеса Бог е извършил в „тяхно“ присъствие, колко „мащабни“ са те...

„Затова, принасяйте плодове достойни за покаяние; и не мислете да думате: Авраам е нашият баща; защото ви казвам, че Бог може и от тия КАМЪНИ да въздигне ЧАДА на Авраама“ (Матей 3:8,9). „А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си. И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то КАМЪНИТЕ ЩЕ ИЗВИКАТ” (Лука 19:39,40).



Юлия Борисова, септември 2012 година