Тази сутрин чух за една общност в Южна Африка (в ЮАР, племето Зулу), основана върху баптизъм и езически вярвания (???). Последователите й са убедени, че не само имат право да избиват леопарди и да се обличат в кожите им, а дори, че Бог им е заповядал това, защото им е разрешил да владеят над животните и природата. Предполагам, че се обосновават чрез библейски стихове и дори се досещам за някои от тях.
Може ли една религия да оправдава съществуването си и да доказва правотата си, използвайки няколко стиха, извадени от Библията? Тези стихове дават ли „библейско основание“ за съществуването и правотата й? Основание, което да съответства на истинската блага воля на Бога, изявена при създаването на света?
Стиховете:
„И Господ Бог направи кожени дрехи на Адама и на жена му и ги облече” (Битие 3:21).
„И Бог каза: Да произведе земята одушевени животни, според видовете им: добитък, влечуги и земни зверове, според видовете им; и стана така. Бог създаде земните зверове според видовете им, добитъка - според видовете му, и всичко което пълзи по земята, според видовете му; и Бог видя, че беше добро. И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека ВЛАДЕЕ над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята. И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде“ (Битие 1:24-27).
Нима тези стихове ни говорят за човека след грехопадението? Не. В тях става въпрос за хора, които не са загубили нищо от това, което Бог им е дал като свой ОБРАЗ и ПОДОБИЕ.
ЗАТОВА ДАВИД С МНОГО МЪКА И ПОКАЯНИЕ КАЗВА СЛЕДНОТО:
„Измий ме съвършено от беззаконието ми, И очисти ме от греха ми. Защото престъплението си аз признавам, И грехът ми е винаги пред мене. На Тебе, само на Тебе, съгреших, И пред Тебе сторих това зло; Признавам това, за да бъдеш оправдан, когато говориш, И да излезеш непорочен, когато съдиш. ЕТО РОДИХ СЕ В НЕЧЕСТИЕ, И В ГРЯХ МЕ ЗАЧЕНА МАЙКА МИ“ (Псалм 51:2-5).
Той има пълно основание да се срамува и да му е тежко, защото след грехопадението на Адам и Ева, никое човешко дело, пък било то и разпоредено от Бог, не е праведно в Неговите очи, щом е извършено от грешници!!! ТО ВЕЧЕ НЕ Е ПЛОД НА БЛАГОСЛОВЕНИЕ („И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята”; Битие 1:28), А НА ПРОКЛЯТИЕ!!! (Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, ПРОКЛЕТА да си измежду всеки вид добитък... На жената рече: Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее... А на човека рече: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то ПРОКЛЕТА да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си. Тръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева. С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш”; Битие 3:14-19).
Някой ще каже: Защо тогава Бог не отменя заповедта си: „... Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте...” Защото, освен че е справедлив, Той ни залюби толкова много, че за да оцелеем, за да ни спаси от вечна смърт и да ни дари по милост вечен живот и то такъв, какъвто ни е дарил в самото начало, е трябвало да се въплъти в плът, подобна на човешката и да умре и възкръсне за нас. Това Бог извърши чрез Господ Исус Христос. За тази цел обаче - да се роди Исус Христос - са били необходими много поколения. Поколения, върху които да се преумножи милостта Му и да се спасят всички, които повярват в Господ, изповядат Го и устоят във вярата си, тоест облекат се в „дрехата“, наречена Исус Христос. Такъв е и дълбокият смисъл на следващите стихове, когато Бог сам направи първото жертвоприношение, сочещо към Исус и „облече“ в Неговата праведност падналите в грях Адам и Ева:
„И Господ Бог направи кожени дрехи на Адама и на жена му и ги облече“ (Битие 3:21). А как беше в началото?
“А и двамата, човекът и жена му, бяха голи и не се срамуваха” (Битие 2:25). Тоест, те бяха нещо „добро“, създадено така от Бога според Неговата святост – по Негови образ и подобие. По тази логика те нямаха нужда от никакви „дрехи“ (спасение, защита) и нямаше от какво да се срамуват. Бяха чисти, святи, безгрешни, все още покорни на Твореца си и не познаваха срама.
Без съмнение Бог е убил животни, за да облече творението си. За целта дори не е имало нужда да търси животно без недостатък, защото цялото останало творение освен Адам и Ева все още е било „добро“.
“Но Господ Бог повика човека и му рече: Где си? А той рече: Чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол; и се скрих” (Битие 3:9,10).
“Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа та си направиха препаски” (Битие 3:7).
“Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи” - познаха доброто и злото, загубиха божия образ, разбраха, че са извършили грях и че имат нужда от „дреха“ - от жертва, от спасение, от връщане на праведността в тях.
“...и съшиха смокинови листа та си направиха препаски” - и решиха чрез собствена мъдрост, собствени дела да се облекат в праведност, за да е спокойна съвестта им и да изкупят сами греха си.
Дълбокият смисъл на казаното до тук обаче не ни освобождава от задължението да се грижим и за тялото си както е угодно на Бога – да го храним и обличаме както Той заповядва и да имаме поведение, каквото Бог изисква от нас - изразено в нашите жестове, погледи и всичко останало. Защото е най-лесно човек да бъде съблазнен и да съблазни други за душевно прелюбодейство като първо бъде съблазнен или съблазни за физическо. А това става именно чрез външността и поведението ни. Ако не показваме скромност в облеклото и покорство в поведението си, а голота, сексуална похотливост, алчност и сме лакоми за храна например, значи сме вече и духовни прелюбодейци; правим точно това, което Павел и Петър ни съветват да не правим:
„Защото това е Божията воля, като правите добро, да затуляте устата на невежите и глупави човеци; като свободни, обаче, не употребяващи свободата за покривало на злото, но като Божии слуги” (1 Петър 2:15,16).
„Така и жените да украсяват себе си със скромна премяна, със срамежливост и целомъдрие, не с плетена коса и злато или бисери или скъпи дрехи, а с добри дела, както прилича на жени, които са се посветили на благочестието” (1 Тимотей 2:9,10).
Октомври 2012 година, Юлия Борисова