Слушам новини и ми става мъчно, непоносимо тежко: Една жена на 76 години е нападната от глутница овчарски кучета и „оглозгана“ докато е още жива... Разбира се, това не е първата подобна смърт в България, но за първи път, някак изведнъж в ума ми изплува краткия разказ за човешкия живот.
„Една жена се родила на този грешен свят, живяла и отраснала като грешница, умряла по този отвратителен, жесток начин и ето, сега отива в ада...“
Толкова кратък, но изключително съдържателен и пълен разказ! Просто няма какво да се добави. Излишно е. Най-страшното е, че той се отнася за всеки един човек, който някога е живял, жив е в момента или ще живее в бъдеще. Разбира се, разказът няма да се отнася изцяло в същия вид само за тези, които ще се покаят, ще устоят и ще бъдат във вечността не в ада, а при Бога (а разликата е „единствено“ в третата част – къде всеки от нас ще „прекара“ вечността). В най-лошия и най-често срещания вариант обаче, това е историята на всеки човешки живот и то само в ЕДНО ИЗРЕЧЕНИЕ! Какво точно е вършил човекът в продължение на тези 30, 40, 60, 80 или повече години живот, какво е учил, как се е развличал – всичко това няма никакво значение. За да опишеш житието на всеки човек е необходимо само едно изречение, защото същността на всички ни е една - абсолютни грешници, живеещи греховно и отиващи към ада.
„Но Израилевият дом казва: Господният път НЕ Е ПРАВ. Доме Израилев, Моите ли пътища не са прави? Не са ли КРИВИ ВАШИТЕ ПЪТИЩА? Затова, доме Израилев, Аз ще ви съдя, всеки според постъпките му, казва Господ Иеова. Покайте се и обърнете се от всичките си престъпления, та да ви не погуби беззаконието. Отхвърлете от себе си всичките престъпления, с които беззаконствувахте, и направете си ново сърце и нов дух; ЗАЩО ДА УМРЕТЕ ДОМЕ, ИЗРАИЛЕВ? Понеже Аз НЕ БЛАГОВОЛЯ в смъртта на оня, който умира, казва Господ Иеова; затова ВЪРНЕТЕ СЕ И ЖИВЕЙТЕ“ (Езекиил 18:29-32).
„БЛАГОВОЛЯ ЛИ АЗ В СМЪРТТА НА НЕЧЕСТИВИЯ? казва Господ Иеова, а не е ли по-добре да се ОБЪРНЕ ОТ ПЪТЯ СИ И ДА ЖИВЕЕ?” (Езекиил 18:23)
“Речи им: Заклевам се в живота Си, казва Господ Иеова, НЕ БЛАГОВОЛЯ В СМЪРТТА НА НЕЧЕСТИВИЯ, но да се ВЪРНЕ НЕЧЕСТИВИЯТ от пътя си и да ЖИВЕЕ. Върнете се, върнете се от лошите си пътища, ЗАЩО ДА УМРЕТЕ, доме Израилев?” (Езекиил 33:11)
Бог не благоволява в НАШАТА СМЪРТ. А защо ние БЛАГОВОЛЯВАМЕ? Защо благоволяваме в СОБСТВЕНАТА СИ СМЪРТ? Защо не приемем, че сме грешници, а не ДОБРИ ХОРА, както най-често чувам в последно време да казват все повече хора (да не кажа ВСИЧКИ ХОРА) за себе си? Да признаем, че сме зли, че Исус е умрял и възкръснал, за да имаме Неговата доброта и праведност; да Го обикнем с цялото си сърце и след като умрат тленните ни тела, да живеем при Него и с Него, и така да избегнем „поне“ ада. А това не е никак малко, защото адът е завинаги, адът е вечен!!!
Щом на мен ми е тежко, как ли се е чувствал Исус, когато е произнасял следните думи:
“Ерусалиме! Ерусалиме! ти, който избиваш пророците, и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошка прибира пилците си под крилете си, НО НЕ ИСКАХТЕ! Ето, оставя се вам дома ви пуст; и казвам ви, няма да Ме видите до
когато кажете: Благословен Който иде в Господното име” (Лука 13: 34,35; Матей 23: 37,38).
Юлия Борисова, ноември 2012 година